Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАУКА И ПОЛИТИКА: ИМИТАЦИЯ ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ

Ще започна с три примера от българската практика, които, уви, илюстрират разминаването между нашенските представи и водещите в света идеи за ролята на научното знание в публичното управление.
Пример № 1. Преди малко повече от година правителството обяви политическо решение за
въвеждането на т.нар. плосък данък
Като оставим настрана факта, че инициативата бе на министъра на икономиката, а не на този на финансите, само по себе си е впечатляващо, че едва след взимането на решението на експертите от Министерството на финансите бе възложено да предложат опции какъв точно плосък данък искаме да въведем - с каква ставка (10, 12, 14%), да има или да няма необлагаем минимум, какво да се прави с присъщите разходи на свободните професии, как да бъдат защитени нископлатените слоеве и т.н. Дори и след като бяха направени такива финансови разчети, остана голямо бяло поле, защото не бяха направени (или поне не бяха представени на експертните общности) анализи за по-широките последици от тази промяна, която по широкия свят се смята за истинска фискална и социална революция.
Пример № 2. Както е известно, България е на едно от първите места по брой
стратегии на глава от населението
На сайтовете на всяка държавна институция можете да намерите по няколко, а в някои случаи - и по няколко десетки. В същото време и за обикновения, средноинтелигентен наблюдател е ясно, че повечето от тези документи не само не са стратегии в точния смисъл на думата, а нещо повече - написани са с ясната мисъл, че никога няма да се изпълняват. Съвсем не е случаен фактът, че в момента ролята на национални стратегически документи изпълняват документи с друго предназначение - Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми. Спомняме си, че преди да се умори да спори с българското правителство, Европейската комисия няколко пъти ни връща проекта за Националната стратегическа референтна рамка с критиката, че не личат националните приоритети - аргумент, убийствен за всяко начинание с претенциите да бъде стратегическо.
Пример № 3. Дори в случаите, когато въпросните стратегически и други управленски документи на пръв поглед съответстват на каноните в жанра, по-внимателният прочит показва сериозно
отклонение от критериите за научност
обективност и достоверност на информацията и изводите. Ако прегледаме Оперативната програма Административен капацитет, ще установим, че в гладко написания текст липсват реалните проблеми на българската администрация и на първо място - недопустимо високата и некомпетентна намеса на политическите фактори в нея. Затова въпросната оперативна програма не предвиди и не можеше да предвиди нито провалите в усвояването на еврофондовете, нито взрива на текучеството в администрацията, което достига за последните 12 месеца почти 30% - число, невиждано дори по време на политическите турбуленции от началото на прехода.
Тези, а и редица други факти сочат, че все още партиите и хората, които управляват България, могат да прилагат наукообразни имитации или да третират научното знание като нещо второстепенно, ненужно или дори като дразнещо чуждо тяло. Всъщност прилагането на научното знание в управлението - а това може да става единствено чрез попълването на неговия състав със съответно подготвени и можещи личности, е неизбежна необходимост за всяка съвременна държава с претенции за нещо повече от просеща помощ изостанала периферия. Това личи от съвременната практика на водещите в класациите за конкурентност държави.
Публично управление, знание и политики
Знаменитата мисъл на Кейнс, че правителствата най-много мразят да са добре информирани, защото това прави процеса на взимане на решения много по-сложен и труден, е на път да се превърне в анахронизъм. Днес са малко управляващите, които могат да си позволят да разчитат на интуиция, астрологически предсказания или мозаечни мнения от фокус-групи. Повечето признават, че успехите им - разбирани като постигане на поставените цели и запазване на доверието на обществеността - вече зависят от много по-систематично използване на знанията, отколкото в миналото.
Една от причините е, че правителствата се намират в много по-сложни взаимоотношения с обществото и икономиката, които на свой ред са организирани на базата на систематичното производство и използване на знанието. В днешни дни икономическият
растеж е генериран от новото знание
и неговото приложение - тук са корените на напредъка от съвременното здравеопазване до модерната военна мощ. Друг фактор е промяната в обществото, на което управлението (ако е добро управление) се стреми да служи. Днешните граждани са много по-образовани, знаят повече и имат по-голямо самочувствие, отколкото хората от предишните епохи. Те използват най-различни видове научни знания и факти във всекидневието си - от избора на подходяща диета до взимането на семейни финансови решения, затова очакват същото от тези, които ги управляват; обществеността вече не е склонна да приеме, че властта може да функционира като някакво мистично изкуство, зависещо от прозренията на малцина избрани. Цялостният ефект от нарастващата роля на знанието ще зависи от други три промени в начина на функциониране на публичното управление, които все още са в своята начална фаза. На първо място, това е създаването и въвеждането на по-добри методи за
прилагане на различните видове знание
Именно този процес е в основата на съвременното управление, но той на свой ред изисква качествено ново интегриране на изследвания, политики и стратегии. Второ, изграждането на по-ефективни системи, които да гарантират, че нужното правилно знание ще бъде на разположение на тези, които взимат решения, и то точно тогава, когато е необходимо. Този проблем се дискутира активно в областта, известна като управление на знанието (knowledge management), но все още не се е превърнал в приоритет на управленската практика. Трето, разработване на по-добри системи за постоянно учене във всеки аспект от дейността на публичното управление, във всяка институция, които би трябвало да осигурят не само по-добра квалификация на политиците и администраторите, но и да подкрепят традиционните досега оценки на стратегиите и политиките.
Нарасналото търсене на знание не може да бъде разбрано изолирано от политическия - вътрешен и международен - контекст, в който действа публичното управление. Днешният политически климат е необичайно деидеологизиран в сравнение с предишните периоди. Няма го известното противоборство на комунизъм и капитализъм, на християндемократи и социалдемократи, няма я дори агресивността на неолибералите в англоговорящия свят от близките десетилетия.
Правителствата са станали много по-прагматични
те отдават по-голямо значение на това, което работи, готови са без колебание да взаимстват добри идеи отвсякъде, имат по-малко задръжки по отношение на типа решения, които взимат.
Този прагматизъм се подсилва от непознатата досега международна прозрачност. Дейността на ООН, Световната банка, Международния валутен фонд, ОИСР и Европейския съюз доведе до нова ситуация, в която всяко управление е подложено на постоянен мониторинг на изпълнението на базата на широк спектър от сравними индикатори. Това е основата, която формира общата оценка за дейността им, привлекателността им в очите на инвеститорите и отношението на собствените им граждани. Живеем в свят, където хората постоянно и естествено се сравняват с другите и много лесно могат да преценят например, че нашите железници работят по-зле, или че у нас ИНТЕРНЕТ струва по-скъпо. Оттук произтича засиленият натиск върху правителствата да приемат и прилагат политики, за които е доказано, че дават добри резултати на други места; всички цитирани по-горе международни организации поощряват, потикват и понякога притискат националните власти да възприемат това, което е определено като добри практики (друг е въпросът, че тяхното прилагане невинаги дава добри резултати).
На теория професионалната държавна служба би трябвало да е способна да потребява и прилага всички тези типове знание. На практика обаче в редица случаи, какъвто е българският, капацитетът на държавните служители като
интелигентни потребители на знанието
произвеждано от различни дисциплини, е паднал под допустимото ниво. Високата скорост на промените и потребността от пълноценно използване на знанието по целия фронт - от звената за разработване на политики до служителите, които пряко работят с потребителите - пораждат необходимост от нова организация на прилагането на знанието.
Една от най-модерните форми в това отношение са стратегическите звена към министър-председателя или правителството (Министерския съвет). Водещ модел тук е стратегическото звено (Strategy Unit, преди това съществувало като Performance and Innovation Unit) към кабинета на министър-председателя на Великобритания. Неговата изрично формулирана роля е да въвежда и утвърждава аналитичния поход в публичното управление.
Управлението може да се учи отвсякъде
Значителна част от знанието, от което се нуждае публичното управление, е вносно. Днес голяма част от научнообоснованото управление включва систематичен преглед и анализ на опита на страните по света. Историята показва, че наистина полезните иновации са се разпространявали бързо. Бенчмаркингът вече се е превърнал в стандартна част от инструментариума на съвременното публично управление. Така например, във Великобритания чрез т.нар. стратегически одит бе извършен преглед, който показа къде се намира страната спрямо другите развити страни. Голямото значение на тези методи е, че принуждават правителството да отговори на въпроса къде страната се справя по-зле, отколкото би трябвало, а също какво може да се научи от другите, особено от позитивните девианти, страните, които се справят по-добре от очакваното. Освен това поуките от чуждия опит снижават риска от копиране на лоши или неподходящи политики - такива, които имат впечатляваща реклама, но всъщност не дават добри резултати.
Казаното дотук обаче не прави прилагането на знанието лесна работа. Необходими са нови методи за организиране на знанието, особено на равнището на стратегиите, управлението на знанието и постоянното учене. Преди всичко хората, заети със създаването и прилагането на знанието, трябва да излязат навън, пред обществеността и медиите, но в същото време трябва да влязат вътре, в системата на публичното управление. Знанието става по-убедително не просто когато е полезно, но и когато видимостта му прави все по-трудно правителствата да не го използват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във