Банкеръ Weekly

Общество и политика

Научни преследвания

Въпреки помощта на чуждестранни експерти си оставаме лаици в създаването и финансирането на научни проекти.

Новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" мина между капките и получи одобрението на Брюксел. За първи път българските учени ще видят "на живо" и ще се борят за парче от предвидените 546 млн. лв. за проекти в областта на научните разработки и технологичното развитие. Фонд "Научни изследвания" обаче, който по принцип трябва да усвоява евросредства, от години буксува на място. Финансирането му нееднократно беше спирано, тъй като липсваха ясни правила за работата на оценяващите комисии и Изпълнителния съвет, критериите за оценка бяха размити, класираха се предложения, които не отговарят на заявените приоритетни области, финансирани бяха много търговски дружества и частни фирми вместо научни организации. Честа практика бе да се допускат до участие проекти, подадени след крайния срок, а други да бъдат класирани повторно след връщането им на авторите за корекции. В резултат на пълния батак във фонда, откровено намирисващ на корупция и лобизъм, си отидоха няколко от управителите му. Сега на "ветровития пост" е Николай Христов, назначен от бившия просветен министър Анелия Клисарова.

Тазгодишната конкурсна сесия с бюджет от 11.5 млн. лв. също бе пред провал, но макар и с два месеца закъснение фондът все пак сколаса да публикува списъците на допуснатите до участие в петте приоритетни области. Най-голям интерес (245 кандидатури) има към направлението "Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологичночисти храни, в това число изследвания в областта на аграрните науки", където субсидията е около 3 млн. лева. Колективите от учени имат сериозен стимул да се борят, тъй като парите по отделните проекти варират между 60 хил. и 300 хил. лева.  Иначе "мината" е скрита в заложеното условие да бъдат финансирани само фундаментални, а не приложни научни изследвания. По принцип за първите се дават 100% от необходимите средства, а за приложните - около половината, като останалите се осигуряват от външни източници.

Според проф. Димитър Пушкаров в експертните карти за оценка на предложенията липсва графа, в която учените да посочват вида на изследванията, и мнозина използват умело "нормативната дупка", за да вземат пълната сума. Излиза, че всеки проект може да е фундаментален, докато не се намери бизнес, който да го финансира и превърне в приложен. Ако прегледаме списъците на одобрените, например има разработки като "Получаване на 2.3-бутандиол чрез ферментация на отпадна биомаса от новоизолирани и рекомбинантни щамове" или "Разработване на комплексна система за биоремедиация на води, замърсени с тежки метали, и ко-генерация на енергия на основата на микробния метаболизъм", които звучат повече като практически, отколкото като теоретични. По думите на проф. Пушкаров, ако колектив от учени види, че някой е взел 300 000 лв. за проект, който не е фундаментален, а неговият не е класиран, с основание ще протестира в Брюксел. И България ще бъде глобена "солено" за неправомерна държавна помощ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във