Банкеръ Weekly

Общество и политика

Напъните на политинженеринга

Между новите и (поне за кратко) постигнали впечатляващи победи в похода към властта политически формации у нас има една важна обща черта - нито една от тях не е възникнала по естествен път, нито една от тях не е претърпяла нормалната еволюция на демократичните политически организации. Те идват като от нищото и се държат по същия начин, докато могат да влияят върху управлението на страната, за да се върнат не след дълго обратно там, откъдето са изскочили. Ясно личи, че техните формални ръководители нямат нито качествата, нито ресурса да реализират нещо значимо, затова един от дежурните въпроси е


кой стои зад това чудо?

Затова у нас е толкова популярна метафората за политическия инженеринг, въпреки че универсалното използване на тази обяснителна схема към всички патологични особености на българския преход я принизява до нивото на ерзацтеориите на конспирацията.


Съвсем разбираемо броят на пръкващите се от нищото нови формации рязко се увеличава в годината преди избори. Тогава новите партии никнат като гъби след дъжд, а техните първенци демонстрират завидно самочувствие. Достатъчно е да направим кратък преглед на сегашната ситуация - всички (!) новосформирани партии и коалиции заявяват, че са сигурни участници в следващия парламент, а някои дори претендират за мнозинство в него.


И тъй като тези претенции нямат никакво обективно покритие, започват съмненията - ами ако от този храст наистина изскочи заек?


Хиперболизирането на политическия инженеринг

у нас, прекомерното му разпространение и надценяването на потенциала му отчасти се дължат именно на тази самоувереност без покритие. Илюзията, че с някакви пари и различни шмекерии можеш да прескочиш бариерата и да се присъединиш към трапезата на властта, е логично явление на фона на българската реалност, в която се смята, че всеки може да се занимава с политика и дори да успява в нея. Нещо повече, за леснодостъпна се приема дори и ролята на занимаващите се с политинженеринг. В интерес на истината, има хора, които по различни причини са готови да налеят големи пари в похода си към властта, но от тях единици успяват. Именно те са избраните, тези, които са посочени да изпълнят волята на политинженерите. Но и те не са абонирани за рая на властта. Дори у нас птичето на политическото щастие каца само веднъж (най-много дваж) на рамото. След един-два мандата идва ред на други избрани, така, както се променят конфигурациите на интересите на политинженерите.


През последните 10-15 години в ролята на политически демиурзи у нас влизат


две категории политинженери

управляващите политически и икономически елити, които искат да увековечат властта си, и сенчестите кръгове, които искат да заемат тяхното място. Първите са обладани от заблудата, че когато си се докопал до властта и умееш да я употребиш правилно, остава само да акумулираш повече и повече власт, така че никой да не може да ти я отнеме. Вторите си вярват, че когато имаш достатъчно пари, липсата на правила и критерии за разграничаване на добро и зло, трудно могат да ти попречат да се домогнеш до властта. Едните превъзнасят силата на властта, включително и като възможност да се правят пари. Вторите вярват в силата на парите като универсално и непреодолимо средство да се домогнеш до властта.


Повече власт - повече пари - още повече власт, или повече пари - повече власт - още повече пари. Това са двете философии на българските политинженери, извлечени от действителността на деформирания български преход. В тях на обществото, на гражданите, на публичните интереси не се отделя значима роля, освен да бъдат лъгани, манипулирани, мачкани и ограбвани, докато (този) свят светува.


Има и още една съществена особеност на българския политинженеринг. Поради специфичния манталитет на своите герои той неизменно е краткосрочен, с


близък хоризонт и ограничена визия

Всяка новосглобена политическа формация се оказва предназначена да задоволи някакъв конкретен, еднократен интерес, да обслужи едно изолирано вземи парите (горите, предприятията, земите и т.н.) и бягай. Изпълнила това свое предназначение,поредната политическа комета навлиза в плътните слоеве на реалната политика и неминуемо изгаря. Това се случи с НДСВ, с Атака, с РЗС, това ще стане и с ГЕРБ, независимо че в случая колективният Пинокио започна да се припознава и дори самовъзвеличава като колективния татко Карло.


Наред с тези общи закономерности българският политинженеринг показва и някои нови тенденции с приближаването на следващите парламентарни избори, които говорят за криза в жанра, ако използваме култовата фраза на Илф и Петров. Ето някои от тях.


Преди всичко управляващите от ГЕРБ започват да се държат като самонадеян чирак на магьосника. Натрупали самочувствие от активните мероприятия за разтуряне на чужди партии и парламентарни групи с цел обезпечаване на сигурна подкрепа от независими депутати, те смело правят следваща крачка - възнамеряват да сглобят и вкарат в парламента цял готов


опитомен партиен партньор

Дали това ще бъде коалицията Ярешки или някаква друга комбинация, не е особено важно. Важен е мащабът на самата илюзия, че дори да успеят, това ще им реши проблемите с оставането на власт и нейното консумиране.


Даже да са прави анализаторите, според които става дума за защитно-преградна тактика (разсейване на наказателния вот), а не за средносрочно конструктивно начинание, управляващите, както и повече български политици дори не могат да схванат откъде идват проблемите им с идването (оставането) на власт. Това е критично ниската степен на легитимност, произтичаща от неспособността и нежеланието да се правят политика и политики в интерес на обществото - проблем, който избраният политинженерингов подход не само няма да реши, а все повече ще изостря.


Дори самото впечатление, че ГЕРБ набелязват бъдещи подходящи съюзници сред малки и извънпарламентарни партии с неособено ясно финансиране, спорна репутация на лидерите им и зависими по един или друг начин от властите, ще има разрушителен ефект. Да не говорим за възможността намеренията им да се осъществят на практика.


Второ, политинженеринговите


начинания на елитите в сянка

са също толкова безперспективни. Преждевременно посочената нова политическа звезда в лицето на партията на Меглена Кунева очевидно буксува и не може да намери динамичен профил. Според някои проучвания тя дори вече не може да достигне 4-процентовата бариера. Липсват ясни и убедителни послания, проекти на политики, лидерският фактор е на точката на замръзването. На практика нито формацията на Кунева, нито останалите нови субекти не правят нищо, което би могло да бъде наречено изграждане и развитие на нов политически играч. Най-характерното за новото са динамизмът, дързостта, свежите идеи и инициативи. В поведението на новите претенденти няма нищо свежо, а дързостта се изчерпва с големите претенции и силните епитети по отношение на ГЕРБ.


Едно възможно обяснение е, че елитите в сянка са убедени в почти автоматичното реализиране на сценария, при който ГЕРБ споделя властта с други партии, отчасти в резултат на реалния спад на влияние, отчасти поради невъзможността повече да носят цялата тежест за управлението на страната в ситуация на все по-тежка стагнация. Възприетият пиар подход при представяне на проекта на Кунева е показателен в това отношение - за известен период от време той бе пропагандиран като сигурен, безпроблемен вариант. За ГЕРБ наистина би било по-разумно да споделят властта, за да използват втория мандат в управлението за заличаване на следите - стратегия, която НДСВ реализира блестящо. Но Бойко Борисов е съвършено различен от Симеон Сакскобургготски и както ясно личи, не проявява каквото и да било желание да се лиши дори от грам власт.


Най-важна обща черта между днешните политинженерингови проекти - властови и контравластови - обаче е все по-голямото отдалечаване от същността на проблемите на българската политическа система и на политическите елити. Поради това провалът на политинженеринговата реколта 2013 е предопределен.


Александър Маринов

Facebook logo
Бъдете с нас и във