Банкеръ Weekly

Общество и политика

Напразните усилия на провокаторите

Най-силният отпор на опитите за разделение в обществените усилия за промяна идва от гражданите

Александър МАРИНОВ

 

Колективният образ на провокатора, внедрен в редиците на народния протест, традиционно съпътства всеки опит на върховния суверен да оправдае високата си титла. От поп Гапон (Руската революция през 1905 г.) насетне този образ понякога е приемал конкретна персонификация, но в повечето случаи остава някак размит и анонимен. Много рядко властите са пожелавали да установят и покажат на обществото кои точно са субектите, стремящи се да отклонят справедливото възмущение в изгодна за някого посока. Още по-рядко – кои са възложителите.

У нас (а и не само) тази странна неспособност да се посочат провокаторите и да бъдат пресечени действията им обикновено има логично обяснение – въпросните тъмни елементи действат по указание на самата власт или на свързани с нея кръгове. В съчетание с медийните ресурси на властимащите, тези целенасочени усилия през последните десет години са успявали да разпилеят, компрометират и използват в своя изгода всеки по-мащабен протест чрез обичайните способи – сплашване, купуване, всяване на раздори. Така беше при „зелените” протести през 2012 г., при големия бунт срещу монополите през 2013 г. и при взрива на недоволство срещу правителството на БСП и ДПС през 2014 година.

Един от най-опасните прийоми,

към който прибягват уплашените некадърни политици, е провокирането на етническо напрежение и гражданско насилие. Именно този безотговорен подход се опитва да използва преди неизбежния си крах днешното управление. Дори да е просто отчаян опит да се плаши обществото с въображаема опасност, това е достатъчно опасно и трябва да бъде безкомпромисно отхвърлено, за да не си помисли никой следващ управник да прибягва до него. В случая важни са поуките от ставащото, за да се установят определени приемливи норми и механизми за „аварийно” напускане на властта.

Стартовият изстрел в надпреварата по провокаторство бе даден от вицепремиера Дончев, когото до неотдавна мнозина смятаха за най-разумния и адекватен член на правителството. Ни в клин, ни в ръкав той заговори за гражданска война и дори калкулира шансовете на ГЕРБ да я спечели. Да оставим настрана всеизвестната истина, че в една гражданска война няма спечелили – всеки средно образован човек знае, че от такъв конфликт страда цялото общество и то задълго. Тук по-интересно е провокативното предположение, че преимуществото е на страната на управляващата партия. Именно то издава опасната неадекватност, в която е изпаднала властващата върхушка.

Поведението на Бойко Борисов, Дончев, Сачева и други ключови фигури в управлението силно наподобява сюжета на един популярен немски филм, отразяващ последните дни на Третия Райх. Хитлер издава заповеди към военни части, разпорежда контраатаки, говори за победи, а генералите му се споглеждат в ужас, защото тези сили отдавна са унищожени. Фюрерът говори за милионно всенародно опълчение, когато от насилствената мобилизация хиляди берлинчани бягат с риск да бъдат обесени като дезертьори.

Проблемът у нас не е само в това, че управляващите с лекота са готови да прибегнат към насилие, а че не разбират

защо вече силата не е на тяхна страна.

ГЕРБ отдавна не е тази политическа машина, която превъзнасят платените политолози, социолози и „анализатори”. Борисов и свитата му са свикнали да плащат, за да бъде лъгано обществото, но изпаднаха в абсурдното положение да вярват на собствените си лъжи. Поне от два месеца няколко социологически агенции разполагат с данни, които не желаят или не смеят да оповестят, изчаквайки се взаимно кой пръв ще поеме риска. Колкото и да е странно, първият, който обяви, че управляващата партия е доста разголена, бе именно нейният конструктор – Цветан Цветанов. Неговото публично заявление, че при избори днес ГЕРБ би загубил половината от избирателите си, е израз не само на непосредствени наблюдения от структурите, а извод от сигурни данни, с които разполага. Настъпил е моментът, когато нито парите, нито заплахите работят – доскорошните ентусиазирани активисти на партията започнаха да я напускат още преди началото на масовите протести. Скоро този процес ще придобие характер на свличане на лавина.

Основната причина е явното за всички делегитимиране на властта. Дори да приемем, че това управление е законно избрано (което е доста спорно), то отдавна не е легитимно, защото не върши това, заради което е избрано. Едва ли ще бъдат много хората, готови да влязат в конфронтация, за да защитят корумпираните си началници. А от другата страна, в редиците на протеста, също са малко тези, които биха ритали падналите. Гражданският протест, особено в днешната му форма, е цивилизован по своята същност и дори платените провокатори на властта няма да могат да го изопачат в това отношение.

Обществото иска смяна на модела,

а не показен линч на изкупителни жертви. Отговорност – в съответствие с духа и буквата на правото – ще носят тези, които са злоупотребявали с властта и са нарушавали Конституцията и законите.

Още по-опасен израз на политическата и управленска неадекватност бе опитът да се разпали етническо напрежение около инцидентите в парка „Росенец”. Неслучайно зададените провокативни въпроси на псевдожурналисти трябваше да оправдаят планираните сблъсъци, зад които да се прикрие правителството. Именно тук се видя ясно, че премиерът и все още вярното му обкръжение вече не могат да контролират не само гражданите, а и собствените си силови структури. Всичко бе нагласено така, че пред резиденцията на Доган да се развихрят сблъсъци между турци и българи, но планът бе провален, най-вече от събралите се български граждани, независимо от етноса им. Огорчението на Борисов от осуетения замисъл бе толкова голямо, че той си позволи да хвърли обвинения към ДПС – нещо, от което винаги се е пазил през последните пет години.

Опитите да се насъскват отделни групи от обществото едни срещу други (на етнически, политически, териториален и друг принцип) дълги години даваха своите отровни плодове. Но по всичко личи, че гражданите са извлекли поуки и са изградили имунитет. Очертава се постигане на широко обществено

съгласие по фундамента на по-нататъшните промени

– върховенство на правото, съблюдаване на духа на Конституцията и нейното усъвършенстване така, че да гарантира един наистина нов модел на управление, основан на откритост, обоснованост, отчетност и отговорност на всеки, който е получил публична власт от народа.

Първата стъпка към материализирането на това съгласие е отстраняване от властта на злоупотребяващите с нея и провеждане на наистина свободни и честни избори, без контролиран вот, манипулации и фалшификации. Оттам нататък предстои труден за прогнозиране път на промени, но едно е ясно – търпението към досегашния модел е напълно изчерпано и връщане назад няма да има, независимо от усилията на провокаторите.

Най-силният отпор на опитите да се провокира съмнение и разделение в обществените усилия за промяна идва от редиците на гражданите. Струва си да се цитира един от плакатите, издигнати на протестите: „Няма гражданска война, има война на гражданите срещу едно некомпетентно и корумпирано правителство.”

Facebook logo
Бъдете с нас и във