Банкеръ Daily

Общество и политика

Наистина ли ни проглушиха ушите с Лика Янко?

В очакване на представянето на каталога
S 250 2ad757e1 6f3c 43a4 b599 935a1daa81ee
S 250 69f059db 5438 48ff a1aa c51466ce637d

„Та ние проглушихме ушите на хората с Лика Янко!” Така реагира Иво Милев, куратор на изложбата „Лика Янко. Рисунки” в Националната галерия „Квадрат 500” на призив творчеството на художничката да се популяризира.

Това се случи по време на представянето на каталог с творби на художничката в Галерия „Контраст“.

Реакцията е оправдана - в момента в София в общо три изложбени пространства могат да се видят работи на Янко. Освен в „Квадрат 500”, където рисунките са от колекцията на Владимир Илиев и Александър Тошев, нейни работи са изложени в галерия „Лоран” и в галерия „Контраст”. Да не забравяме и издадения каталог за изложбите в „Лоран“ и „Контраст“ с художник Людмил Веселинов. В него са включени пояснения за творчеството на Лика Янко от изкуствоведа Красимир Илиев и са публикувани нейни картини, които не са изложени нито в „Лоран”, нито в „Контраст”.

Според Иво Милев трите изложби се допълват. Първо обаче трябва да се видят рисунките в „Квадрат 500“, които са опит на художничката да намери „нейното си” изразно средство, а после – картините в другите две галерии.

Ако Лика Янко не беше живяла в онова стагниращо и отвратително време, тя нямаше да бъде същата. Нейната основна дарба е да се противопоставя, да бъде свободна. И това й е от детството. Тогава претърпява травма, заради която всички смятат, че ще си остане малко дете – не само на ръст (тя не пораства повече от 1.40 см,),но и в интелектуално отношение. Това е причината всички да се отнасят със снизхождение към нея. А тя успява да преобърне представите им. През 60-е години на ХХ век открива неща, абсолютно съвременни за епохата, които нямат нищо общо със социалистическия реализъм, налаган тук в България. Но вместо да продължи, прави рязък обрат към фигуралното, при което съчетава приложническа техника с изящно изкуство. Просто при нея няма нищо точно установено“, отбеляза Милев.

Последното се потвърждава от факта, че в пет различни документа има пет различни рождени дати, но онази, на която държи Лика Янко, имайки предвид, че в интервю от 1998 г. твърди, че е зодия „Риби“, е 18 март 1928 година.

Красимир Илиев - куратор на изложбата в "Лоран", е убеден, че все пак е важно животът на Янко да бъде подреден хронологично. Ето защо започва от главната книга на Художествената академия, където е следвала художничката. От нея става ясно, че започва следването си през 1945 година. А когато трябва да завърши през 1950-а, ситуацията е коренно различна - в академията вече преподават другарите Крум Кюлявков и Любен Белмустаков. И Лика Янко е от първия випуск, който не се дипломира с етюд, а с композиция по зададена тема. През 1950 г. това е „Колективизацията в селското стопанство“. Можем само да гадаем как тя си е изпълнила задачата, имайки предвид, че в търсенията си обича абстракции, апликации на въжета и пружини, стърчащи на 10-15 сантиметра от платното.

Така, съвсем закономерно, се стига до 1967 г., когато нейна изложба е „разтурена“ и работите в нея са изхвърлени на улицата. Това се налага заради три нейни картини. Но изкуствоведите са в дълг на историята на българското изобразително изкуство, тъй като все още не е ясно кои са трите картини. Красимир Илиев е разкрил само една от тях. Иначе е успял да намери отговор на въпроса, който вълнува всички теоретици на изкуството. А именно - с какво Лика Янко е интересна за света, а не само за България?

И отговорът е: Заради начина, по който Лика Янко общува в картините си със сакралното. Неслучайно тя е вярвала, че малките й библейски сцени на Благовещение, които е рисувала с идеята да подарява, имат силата да лекуват.

Онова време, в което Лика Янко се изгражда като художник, е изключително жестоко. Тогава, в края на 40-е и началото на 50-е години, дори художници с леви убеждения са били смазани от валяка на партийната пропаганда. Неслучайно някои от тях доброволно са се отказвали да рисуват. Други насила са се отказвали да го правят, тъй като им е бил отказван достъп до материали. Лика Янко е имала невероятния късмет при нея да отиде изкуствоведът Кирил Кръстев с френското културно аташе и с редица други посланици и чиновници от западните посолства, за да може тя да продължи да работи и да изпита удовлетворение, че творбите й пътуват по света... “, отбелязва Красимир Илиев.

В по-късен етап нейни работи биват откупени от Националната галерия.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във