Банкеръ Daily

Проф. Христо Хинков:

Най-неудачно бе да се лекува Ковид във всички болници

Проф. Христо Хинков (Сн. Фейсбук)

Най-неудачното решение от началото на епидемията в България е лечението на болни от COVID-19 във всички болници, без да са осигурени "чисти болници". Това каза пред журналисти проф. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи, цитирайки данни от анализ, който беше възложен от министъра на здравеопазването. Анализирани са дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията. По думите на проф. Хинков кризата е била управлявана по-скоро политически, по-малко с медицински подход и аргументи. Политическите решения са били свързани с корпоративни интереси - затваряне на училища, но не и на игрални зали, посочи той.

В анализирания период България е била на едно от челните места в ЕС и в света по смъртни случаи. Една от причините за високата смъртност е, че страната ни влезе в епидемията с много болно население, особено от хронични заболявания - най вече сърдечно-съдови, посочи проф.Хинков. Втората причина е нереформираната и неоптимизирана система на здравеопазването, третата - управлението, което нямаше ясна структура и визия, допълни още проф. Хинков.

Трябва да се укрепи болничната помощ, трябва яснота за това колко инфекциозни отделения са нужни в страната, трябва да се осигурят кислородни системи, препоръча проф.Хинков. Анализът показва, че едва в края на миналата година са били осигурени допълнителни 150 млн. лв. за болниците.

Данните за спешната медицинска помощ показват, че всеки трети, обслужен от "спешен" екип, е бил хоспитализиран заради COVID-19, добави той. По думите му "стряскащо високо ниво" е имало сред заболелите медици, работещи в спешните центрове. Не е добро състоянието на материално-техническата база на спешните центрове, каза още той. Изводите от анализа показват, че работещите в спешна помощ с наличния си ресурс са направили всичко, което е трябвало да бъде изпълнено.

Анализът на правителствените решения е показал, че стратегията на правитеството е била да затваря цели болници без да се мисли за останалите болни - как и къде ще се лекуват. От икономическа гледна точка за някои от решенията на Министерски съвет не става ясно защо едни сектори са облагодетелствени за сметка на други, а Планът за противодействие на епидемията е приет чак в края на 2020 година, заедно с плана за ваксинирането.

Огромна работа е извършил Националният оперативен щаб, отбеляза проф.Хинков, но посочи, че съставът на Щаба не е бил напълно адекватен по отношение на задачите, които е трябвало да изпълнява, тъй като са липсвали инфекционисти и вирусолози, които да променят решенията, така че да са съобразени с медицинската логика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във