Банкеръ Daily

Общество и политика

Най-големият недостиг на учители е по математика, физика, химия, английски език и ИТ

И през тази учебна година най-големият недостиг на учители е по математика, физика, химия, английски език и информационни технологии, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев. В същото време обаче той отчете повече млади педагози  в системата - над 13 на сто, и по-малко учители в предпенсионна възраст.

"2015 година, мисля, че достигнахме най-високата средна възраст на учителите. Тогава, поради факта, че трябваше да се пенсионират голям брой учители, падна средната възраст, тогава беше достигнала 51 години и половина, а сега средната ни възраст е 49 години и тя ще намалява поради простата причина, че голям брой учители ще се пенсионират. И те трябва да се запълнят с по-млади, няма как да си останат със същата възраст", обясни министърът, цитиран от БНР.

Дискусия със студенти на тема "Висшето образование в България - предизвикателства и решения" с участието на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев се проведе в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това е втората среща на министър Вълчев със студенти за тази седмица, след като в понеделник той участва в икономически форум в Университета за национално и световно стопанство, посветен на висшето образование 30 години след началото на прехода.

Двете дискусии предшестват обсъждането на промени в Закона за висшето образование през следващата седмица, което обсъждане ще се проведе на 21 ноември в парламентарната комисия по образование и наука. Въвеждане на дуална форма на обучение и в университетите обмисля просветното министерство. Предложението е част от Стратегия за развитие на висшето образование, която МОН подготвя.

Пред студентите в СУ министър Вълчев постави акцент върху това, че все по-често във ВУЗ-овете у нас се наблюдава учене заради самата диплома, а не заради знанието.

"От едната крайност на махалото отидохме в другата. От 30 отидохме на над 80% прием в системата на висшето образование, което доведе до репутационен проблем, доведе до избуяване на нерационалното търсене на висше образование. Имаше и вяра, че висшето образование ще донесе конкурентно предимство в живота. Да, наистина, едно време, когато висшето образование имаше по-голяма селективна функция и само 30% завършваха висше образование, този, който завършваше висше образование, имаше голям шанс да бъде назначен за началник било на цех, било на предприятието. Но вече висшето образование няма селективна функция и ще бъде по все по-малка", каза министър Вълчев.

По думите му все повече пазарът и работодателите ще ценят знанията и уменията. "Ако преди е носело предимство от 10 крачки в живот от 100 крачки, сега висшето образование ще носи предимство от 1 крачка. Дори и да си с най-добрите дипломи, на втория-третия ден ще разберат на работното ти място колко знания и умения имаш", посочи Красимир Вълчев. Това не означавало обаче, че отричаме висшето образование. "Следващите десетилетия ще бъдат десетилетия, в които вие не просто ще сменяте работни места, ще сменяте професии", поясни министърът.

Вълчев подчерта, че основно предизвикателство пред българските ВУЗ е как те да бъдат по-конкурентни на един все по-глобализиращ се пазар.

Попитан как ще бъде решен проблемът с това, че малка част от студентите ходят редовно на лекции, той отговори: „Резултатът се получава с натрупването на усилия, часове работа. Онзи принцип - че количествените натрупвания водят до качествени изменения, може би в най-голяма степен важи за системата на образованието. Студентите трябва да са по-въвлечени“.

Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков подчерта по време на дискусията, че в продължение на 15 години висшето образование у нас се е движело в погрешна посока, но в последните 8 години това е компенсирано. „Това е единствената наистина успешна реформа. Тук министър Вълчев е прав и затова трябва всички да го поздравим“, подчерта той.

Стратегията за развитието на висшето образование след 2020 г. ще акцентира върху по-качественото включване на завършващите в пазара на труда. Чрез документа ще се търси и начин да се увеличи присъствието на студентите в редовна форма на обучение в държавните университети. Тази перспектива описа министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на дискусия за предизвикателствата пред висшето образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той отбеляза, че ако искаме да имаме по-качествено образование и да придобият повече знания и умения, студентите трябва да са по-въвлечени в образователния процес".

"Ние готвим и стратегия за следващия период след 2020 година. Тази политика, която правим, на профилна оптимизация, насърчаване на специализацията на висшите училища в силните им професионални направления, така или иначе ще приключи. През последните години направихме една много голяма промяна - преструктурирахме приема, намалихме го. Най-голямото предизвикателство пред държавните висши училища е това да бъдат свързани в европейски университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифрова трансформация, изкуствен интелект, да променят учебните си планове, да се подготвят за учене през целия живот", обясни Вълчев.

По думите му в разработваната стратегия за висшето образование ще се заложи дуална форма на обучение, както бе въведено в средното образование, за да се засили връзката с бизнеса и да се отговори на специфичните потребности на пазара на труда.

Според студентите преструктурирането на висшето образование трябва да е най-вече в посока на приоритизиране на специалности, така че да съответстват на нуждите на пазара на труда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във