Банкеръ Daily

Общество и политика

„Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“

Петко Каравелов е бил четири пъти министър-председател и редовен член на Българското книжовно дружество.

На днешния ден можем да си спомним за Петко Каравелов, българският политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно и на Демократическата партия. Четири пъти той е бил министър-председател. Редовен член на Българското книжовно дружество. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова - съпруга на поета Пейо Яворов.

Петко Каравелов е роден на 5 април  (24 март стар стил) 1843 г. в Копривщица в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза от Златишко или Костурско. Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски род Доганови, а по майчина линия - от Чалъкови.  Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца.

Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, но през 1856 година баща му го изпраща в Енос, където да чиракува за абаджия при негов приятел. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 година му предлагат стипендия, за да продължи образованието си в Атина, но баща му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров, Петко Каравелов заминава за Москва, където вече учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет на Московският университет, но след три години следване напуска и започва да учи право, дипломирайки се успешно.

След Освобождението на България участва активно в изработването на Търновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател (1880-1881 г.). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването на Режима на пълномощията Каравелов заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив (1883-1884 г.).

След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886 г.). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело - Съединението на България.

През 1884 г. Каравелов става редовен член на Българското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 г. лександър Батенберг  назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на 1 ноември 1886 година. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите русофили през февруари 1887 г. - русофилските бунтове.

Петко Каравелов се обявява против избора на княз Фердинанд I.

През 1892 г. Каравелов е осъден на пет години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев, но след две години е амнистиран.

През 1896 г. Петко Каравелов основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Той е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивно-либералната партия.

Петко Каравелов умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата "Свети Седмочисленици.

Според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във