Банкеръ Weekly

Общество и политика

Наглост без предразсъдъци

Лъчезар Богомилов Иванов. Лекар. От шест години се занимава с политика. През 2005 г. е кандидат за народен представител от кандидатската листа на НДСВ в 17 избирателен район - Пловдив област. В листата е четвърти, а НДСВ печели три места в този район. Лидер на листата е Бойко Методиев Борисов, главен секретар на МВР по това време. Той обаче се отказва от депутатското си място и благодарение на това Лъчезар Иванов бива избран за народен представител.
Първите близо две години от пребиваването на Лъчезар Иванов в 40-ото Народно събрание са сравнително незабележими. Той е тих, рядко се изказва от трибуната и винаги послушно гласува в подкрепа на решенията, предложени от Тройната коалиция. Законодателната му активност е свързана със специалността му - в областта на здравеопазването.
Единственото любопитно обстоятелство от тази ранна парламентарна активност на Лъчо Мозъка, както по-късно ще го нарекат медиите, е, че при почти всички законопроекти, в чието внасяне е участвал, той действа съвместно с Борислав Китов. При обсъждането на законите от парламентарната трибуна обикновено повтаря нещата, които Борислав Китов преди малко е казал. Изобщо през този период Борислав Китов изглежда първият духовен баща на младия парламентарист.
Самият Борислав Китов, също лекар, е колоритна фигура. Този политически номад преорава над половин дузина парламентарни групи в четири български парламента - от 1994 до 2009 година. Само при последния си мандат успява да смени три парламентарни групи, като в последната от тях - на РЗС, пребивава два дни. След като не успя да влезе в 41-ото Народно събрание, паркира - вероятно за малко - в президентския проект АБВ. Ту е с управляващите, ту с опозицията, в зависимост от конюнктурата. По време на активното си сътрудничество с Лъчезар Иванов е в групата на уж опозиционния БНС. Освен посоченото Китов ще остане в историята с една крилата дефиниция на демокрацията, публикувана във вестник Труд през 2005 година: Демокрацията е надделяване на мнозинството над малцинството и който не е съгласен - да си ходи! Както се вижда - проста и ясна, и добре обясняваща склонността към политическо номадство.
Опитах се да изровя поне един знак в парламентарната дейност на Лъчезар Иванов, който да подскаже какво ще направи този човек на 7 март 2007 година. Няма такъв знак. А на 7 март 2007 година Иванов подава заявление за напускане на парламентарната група на НДСВ. Без мотиви и аргументи. Просто така.
От тази дата е и първата самостоятелна активност на току-що пръкналия се независим депутат в Народното събрание. Тя е малко комична, затова нека я цитирам:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам да почетем с едноминутно мълчание днешния ден - Националния ден на Холокоста, 64 години от спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война и 100 години от рождението на царица Йоанна.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Кое от двете?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Повтарям - на днешния ден е Националният ден на Холокоста. Навършват се 64 години от геноцида на евреите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мисля, че това е на 10 март, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: На днешния ден. Има процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само че какво е това процедурно предложение, поне аз не можах да разбера. Ако някой го разбере…
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим, от място): Да почетем загиналите от Холокоста с едноминутно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз мисля, че това е на 10 март. Даже го обсъждахме на Председателски съвет.
Всъщност, международният ден в памет на жертвите на Холокоста е 27 януари. На 10 март се чества годишнината от спасяването на българските евреи. Загадка за историята ще остане защо Мозъка избира датата 7 март и защо смята, че годишнината от спасяването на българските евреи е и годишнина от геноцида върху тях. Все пак спасяване и геноцид не са съвсем синоними...
Личното ми мнение е, че с първата си самостоятелна парламентарна изява Лъчо демонстрира доста посредствения си интелект. Човекът, естествено, нито знае, нито му пука кога и какво се е случило на евреите. Получил е нареждане от новия си господар - Бойко Борисов - да напусне парламентарната група на НДСВ, и не е успял да измисли нито една думичка, с която да го обоснове. Затова е решил да демонстрира независима проактивност. Отнякъде е дочул, че нещо там евреите трябва да се почетат. Основната идея е била да се направи за всеки случай едно темане пред досегашния политически началник - Симеон Сакскобургготски - по случай 100-годишнината от рождението на неговата майка. Евреите трябва да се прибавят за цвят. Не върви в един и същи ден хем да прецака бившия цар, хем да иска от парламента да мълчи една минута по повод рождението на майка му.
Изпълнението наистина е тъпо, но издава манталитет, който предстои да разцъфне с цялата си пищност. По-нататъшната политическа биография на Иванов е широко известна. Той става самотният воин на новоизгряващата политическа партия ГЕРБ в 40-ото Народно събрание. Бичи по задачите както трябва и където трябва. След победата на ГЕРБ през 2009 г. става една от ключовите фигури на тази партия и заместник-председател на 41-ото Народно събрание.
Паралелно се оказва главният герой на серия публични скандали. Пребива дъщеря си, като нещата стигат дотам, че младата жена пише до американския посланик поради бездействието на българските правораздавателни институции. Орезилва се с участието си в неясно финансирана командировка в САЩ. Мъчи се да прокара законов текст, допускащ рекламата на наркотици. Мъчи се да прокарва свои хора в митническите служби и да спира журналистическо разследване на тази тема. В резултат губи някои от постовете си. Оказва се действащо лице в срамната история с подарените мобилни апарати Верту, организирана от разследващ екип на БТВ. И - напоследък - се оказа високоплатен консултант на охранителна фирма, чиято дейност е обвързана с Националната здравноосигурителна каса. Както би казал Остап Бендер - този човек вероятно използва всичките 400 сравнително честни начина за добиване на пари и власт, при това с нарастваща наглост.
Паралелно Иванов прави светкавична научна кариера. В средата на 2009 г. защитава докторска дисертация по социална медицина. Злите езици в интернет-форумите твърдят, че не е присъствал на защитата си. Не знам дали е така (сигурно може да се провери), но в едно интервю в Канал 3 човекът ясно показва, че не знае каква е процедурата за придобиване на научна степен в България - обстоятелство, което изглежда най-малкото странно, ако е минал през тази процедура. Не знае какво означава ВАК. Твърди, че е избран за доктор на науките, но не тази степен му е присъдена. Не е наясно, че за да получиш степента, трябва да защитиш дисертация, а не да вземаш изпити.
Лъчезар Богомилов Иванов вони отвсякъде. Без съмнение по отношение на него хората нямат никакви илюзии. Аз лично не съм срещал човек, който да каже добра дума за Мозъка. Обикновен успял и успяващ негодник.
Защо разказвам всичко това? Защото Лъчо Мозъка е чист екстракт, без примеси - напълно лишеният от морални предразсъдъци политически кариерист. Оттам - чувството му за превъзходство над наивниците, имащи някакви задръжки. Оттам - изумителната наглост, с която говори несвързани глупости:
Ето аз веднага ви споделям за какво иде реч. Значи аз давам консултации къде и какво трябва да бъде подсигурено на хората и т.н. Не искам да влизам в подробности, защото аз познавам добре здравната система и затова мога да дам компетентния съвет как да се постъпи, какво да се направи за хората, за да може тези хора, които да работят, изслушайте ме, които да работят, да работят със самочувствие, да работят с желание за фирмата, в която работят. Мисля, че тук вече, ако има някакви съмнения, те просто падат... Аз мисля, че който искаше да ме разбере, ме разбра.
Така Иванов обяснява за какво е получил 120 000 лв. хонорар в рамките на една година. Наистина, след като чух тази несвързана реч, у мен отпаднаха и последните съмнения, че става дума за мошеник.
И така, напълно оголена от морални задръжки, злоупотребата с власт се превръща в кристално чиста наглост. Изпитваш страх и трепет от нейната неуязвимост. Всъщност видният политик непрекъснато тръби едно и също: нищо не можете да ми направите бе, келеши. Законите не ме ловят, защото са изобретени от такива като мен. Аз не съм нищожество като вас, за да изпитвам срам и неудобство, когато очевидно ви правя на маймуни. Тези, които ме нападат, го правят, защото са врагове на любимата ми партия. Аз имам достатъчно напечатани хартийки, които съм взел от други келеши, и затова съм компетентен. Ако нападате мен, с това обиждате ГЕРБ, Народното събрание, институциите, държавата. Аз съм Власт - безпардонна, неморална, абсолютна и недостъпна за вас.
Той е прав. Той е венецът на това, което сътворихме с общи усилия за 22 години преход - общество без ценности, в което моралното негодувание е анахронизъм, предназначен за слабите. Ако се вгледаме внимателно, сигурно ще открием частица от Лъчо Мозъка в себе си и във всички, които ни заобикалят, може би все още с малко и малки изключения.
Затова няма смисъл да го корим. Ако искаме да се справим, може би трябва да се опитаме да го изчистим най-напред от самите нас. Или пък да изчистим онези остатъци от морални предразсъдъци, които ни пречат да бъдем успешни конкуренти на този велик мъж в състезанието за пари и власт.
Лично за себе си не знам дали мога да направя последното - поне защото продължавам да изпитвам лека гузност от онази злорада наслада, която изпитвам при мисълта, че този човек продължава да е личен лекар на премиера-слънце.

Facebook logo
Бъдете с нас и във