Банкеръ Weekly

Общество и политика

Набутват джипитата в здравния казан

Държавата преследва и глобява личните лекари, които си вършат работата

Въпреки че лятото е отпускарски сезон, пред кабинетите на личните лекари се извиха дълги опашки. Столичани, пловдивчани, както и жителите на градове, села и паланки бързат за задължителния профилактичен преглед при джипито, за да не отнесат поредната държавна санкция. Между 50 и 200 лв. е глобата за неявяване на пациент, ако той е поканен да се яви по служба при медика, избран да отговаря за здравето му. Може би главно заради тази доброволна принуда от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари отчетоха, че само за периода януари-юни над 1.16 млн. души са се прегледали по линия на Националната здравноосигурителна каса. За шестмесечието личните лекари са успели да изпълнят и почти милион прегледи на деца между една и 18-годишна възраст. Парадоксално, но от трудовите им успехи, достойни за рубриката в името на рекорда, джипитата съвсем не са забогатели, а дори напротив. Липсата на адекватно финансиране от страна на касата, нормативните пропуски и демографският срив на професията превръщат институцията личен лекар в губещо предприятие. Което се чуди как да избегне фалита.


Главната причина е до болка позната, но все така изглежда неразрешима. Това са лимитираните направления за прегледи, които дискриминират всички по здравната верига. Над 200 общопрактикуващи лекари от Пловдив неотдавна бяха глобени от здравната каса, защото са си позволили


лукса да издадат повече направления

nbsp;


за визита при специалист, отколкото позволява законодателството. Така здравната ни система продължава да поставя джипитата пред опасна дилема. Ако те изпълняват съвестно Хипократовата клетва и пращат на спецконсултация всеки пациент с тежко онкологично или сърдечно заболяване, ще им се наложи да доплащат на държавата от джоба си. В противен случай ще печелят добре за сметка на човешкото нещастие. По закон здравната каса може да отпусне до 10% повече направления на всеки личен лекар, ако се аргументира, че те са жизненонеобходими. Но само при условие, че районните каси имат финансовата възможност да платят за масрафа. Така се стига до абсурдната ситуация наказаните медици да съдят институцията, ръководена от д-р Пламен Цеков, за 3 млн. лв., които трябва да върнат само защото съвестно са изпълнили служебните си задължения.


Този проблем бе съвсем целенасочено заложен с приемането в края на 2011-а на действащия бюджет на Националната здравноосигурителна каса. С него на практика бе създадена още по-дълбока пропаст между извънболничната и болничната помощ. Вместо средствата за профилактика, изследвания и прегледи (преди постъпване в лечебно заведение) да бъдат увеличени и така да се гони по-ниска заболеваемост, както го правят в развитите европейски държави, те дори бяха намалени с около 9 млн. лева. Още тогава джипитата предупреждаваха, че за тези дейности е необходимо да се отделят поне 30% от общия бюджет за здраве, но срещнаха само ехидни депутатски усмивки. Сега първичната помощ се финансира с едва около 7%, или 169 млн. лв., от бюджета за здравноосигурителни плащания на касата. А той надхвърля 2.214 млрд. лв. за 2012-а. Тоест, говорим за капка в морето. Горе-долу толкова пари потеглят само към две-три от най-големите ни болници. Щедрата държава плаща за профилактичен преглед само на половината здравноосигурени, въпреки че през ден здравният министър Десислава Атанасова едва ли не със сълзи на очи ни се оплаква, че повече от милион българи не внасяли здравни осигуровки. Ами за какво да го правят, след като те не им гарантират елементарно медицинско обслужване?


В този аспект защита или поне минимална гаранция за правата на лекарите би следвало да е Националният рамков договор, подписван ежегодно между съсловието и здравната каса. Но от година на година документът има все по-бутафорни и формално-пожелателни функции главно заради авторитарния подход на управление, наложен в здравеопазването ни. Един добре изпипан и спазван договор би могъл да реши голяма част от проблемите на джипитата, които директно рефлектират върху пациентите. Такъв например е липсата на регламент, по който


да се правят изследванията преди постъпване

nbsp;


в болница. Д-р Виктория Чобанова от лекарското сдружение изтъкна, че именно това е една от основните причини за засиленото напрежение по оста медици-болни. Сега в някои случаи пациентите влизат в лечебното заведение с предварителни изследвания, а в други - без. Преценката е субективна и често се случва болницата да върне новопостъпилия за предварителен тест. Там джипитата пък ги посрещат без необходимите талони, защото не са нормативно задължени да правят изследванията. И започват взаимните обвинения. А разрешението според личните лекари е просто - предхоспитализационните изследвания да бъдат заложени и съответно финансово обезпечени във всяка клинична пътека.


В същия контекст попада и въпросът с ТЕЛК комисиите за установяване на нетрудоспособност. За да бъде подготвен пациент за експертната комисия, той преминава през изследвания и консултации, провеждани от джипита и специалисти. А парите за тях се взимат от лимитите за останалите болни.


Положението с наблюдението на хронично болните пък наподобява баснята за орела, рака и щуката. Болните сами си избират специалиста, което създава огромни трудности за отчитането на диспансерните прегледи и извършването на наблюдение. Личните лекари могат едновременно да наблюдават пациент с хипертония и диабет, но получават пари само за едната болест, въпреки че отговарят за две диагнози. Самата държава пък, странно защо, третира пациентите с прояви на повече от една болест като почти излекували се. За всяко ново лечение болният е дължен да отиде лично до районната здравноосигурителна каса, за да завери здравната си книжка. Въпреки че е логично да се предположи, че въпросният човек е станал по-трудноподвижен и разкарването по институциите за него ще е съпроводено с тежки физически усилия. Бумащината в отчитането на рецептите и протоколите за лечение пък дразни еднакво и лекари, и пациенти.


Медиците в областните центрове все повече намаляват заради ниското заплащане и тежкия труд, свързан и с повишени лични разходи. Но държавата така и не е направила нищо поне да овладее проблема. Доктор Христо Димитров, шеф на великотърновското сдружение на общопрактикуващите лекари, каза, че за 10 години здравна реформа и фондово здравеопазване от 187 лекари в първичната помощ в района са останали само 157. В действащата методика на здравната каса за стимулиране на лекарите с неблагоприятни практики съществува понятието център на практика. То обаче не е ясно дефинирано и така директорите на районните каси еднолично определят кои джипита да получават повече пари. Естествено, това обикновено се оказват лични любимци на местния шеф или послушни лекари. Останалите се разкъсват между стотици пациенти, някои от които живеят в града, а други на 30 километра в някое село. Повечето то тях са неосигурени, което отвежда и към въпроса с таксите за частен преглед.


На събора на Българския лекарски съюз миналата година медиците си определиха


минимална цена от 24 лв. за прием

nbsp;


на неосигурен. Но неотдавна Комисията за защита на конкуренцията определи решението като нарушение. Наредено бе събирането на минимална такса да бъде преустановено, а етичните лекарски комисии да следят дали колегите им спазват правилата. Така съсловното еднолично определяне на цени бе предотвратено, но липсата на регулация си остана. Министерският съвет пък отвърза от минималната работна заплата потребителската такса за преглед на осигурен и я фиксира на 2.70 лева. По този начин обаче само прехвърли част от социалната си отговорност върху плещите на хората с бели престилки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във