Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА КАЛПАВИТЕ ПАРТИИ ПОЛИТИКАТА ИМ ПРЕЧИ

Частичните избори за кмет поставят редица проблеми. Или по-скоро ни изправят пред незавършени дебати и неформулирани решения.
Първоначално очакванията бяха свързани с отговора на въпроса мажоритарни или пропорционални са тези избори? Фактът, че повече от милион избиратели ще могат да гласуват почти чисто мажоритарно, защото изборът на кметове по средата на мандата на общинските съвети предполага избор на личности. В такава кампания на преден план излиза всичко свършено и несвършено в общините. Така избирателите имат възможност да коригират собствената си грешка от предходния избор. А партиите - да предложат по-добрия избор на хората, също на основа на оценката на изминалите две години от мандата.
За съжаление изборните резултати за пореден път демонстрираха наличието на драматичен парадокс в българската политика. Рационалните мотиви за избор в крайна сметка се финализираха в абсолютно ирационален избор на личност. Резултатите в София ясно показват защо партиите не искат и няма да приемат този тип мажоритарност. Обективно те са длъжни да защитят устоите на демокрацията, като защитят условията да се предлага и прави политика. Не може и никоя демокрация няма да допусне икономически интереси и дори нечисти пари директно да влязат в политиката. Грубо казано, демокрацията е в опасност, когато политиците не стоят на границата между бизнеса и държавата. Ако връзката между тях стане директна, говорим не за демокация, а за олигархия.
Теоретично партиите са длъжни да се защитят като субекти, които правят политиката и се борят за властта в държавата. Иначе всяка медийна звезда би могла да се заеме с тази дейност и да я докараме до билборда на Азис.
Само че нито обективният, нито субективният интерес ни приближават до мажоритарните избори. Напротив, след тези частични избори е по-сигурно от всякога, че партиите ще забравят мажоритарните проекти. И дори ще засилят партийния характер на кандидатурите и партийната дисциплина при номинациите. Май - с право.
Другият сериозен въпрос, който получи поредното продължение е дебатът за състоянието на партийната ни система. Партиите на прехода са зле. СДС почти изчезва от политическия свят. Остава му само историческата слава на партия, участвала в българския преход. И тази ситуация е логична, особено след решенията на последната Национална конференция на сините. Изборът на Петър Стоянов не вещаеше нищо добро. Освен за Иван Костов. Но и за ДСБ изборите в София показаха, че затварянето в идеологическа и политическа чистота е пагубно. Времето на оградените партии е изчерпано. Днес, в съвременния мобилен и широко отворен свят, партиите трябва да могат да се адаптират и саморазвиват.
Партийните проблеми не са запазена територия само на десницата. Последните скандали в БСП (условно - Божидар Димитров срещу Татяна Дончева) извадиха наяве и направиха публични специфични тенденции на голямата стара партия. Производството на партиен елит и неговото съхранение и развитие си е сериозен проблем за всяка организация. Какво се случва с хора, които са били депутати, но поради намаляване на влиянието на партията им вече не могат да влязат в листите? Ако дадената партия спечелва властта - добре. Така направи и БСП. Нареди редица хора в изпълнителната власт. Дали това е тяхното място, или не - тепърва ще видим и оценим. Но когато няма килерчетата на властта е по-сложно. Ако пък си и дълго време в опозиция, как да съхраниш старите си кадри, без да демотивираш младите и новите? Поведението на Божидар Димитров само възпроизвежда серия от такива поведения. Част от тях бе поведението преди парламентарните избори на самата Дончева. Докъде може да стигне политическият рекет на стари и утвърдени имена в една партия и дали може да предизвика трусове сред социалистите? Как ще се разпредели вътрешнопартийната власт в БСП ще се изясни донякъде от предстоящия конгрес.
Остава обаче големият въпрос - дали българските партии се погрижиха да създадат механизми на качествен подбор, номинация и развитие на политическите кадри. Не, не се погрижиха. И това създаваше първоначално проблеми пред избирателите. Защото не можеха да направят своя избор. Днес вече създава проблеми на партиите. Защото избирателите ги наказват с избора си.
Лошото е, че и двете страни са губещи. В този смисъл здравето на партиите във всяко общество е основа на политическото здраве на нацията. Заболелите български партии могат да раждат само зараза за българската политика. И тази зараза засега наричаме корупция, тромава и неефективна администрация, загуба на време и национални усилия.
Доброто е, че това става на частични избори. Предстоят изборите за президент и всеобщите местни избори. На тях партиите или ще потвърдят тенденциите на саморазруха, или ще покажат, че могат да се обновят и да посрещнат предизвикателствата на новото хилядолетие. Светът се променя. България се променя. Време е да се променят и българските партии. И тук не става дума за поредното говорене тип има нужда от нови лица. Напротив. Твърде много са лицата. Твърде силно новите, млади лица напомнят и повтарят израза и думите на старите политици. Проблемът не е да са по-млади политиците, нито да са по-красиви политичките. Проблемът е партиите да си спомнят, че са организации, които се създават и функционират, за да защитават определени социалногрупови интереси. Не личностни. Не фирмени.
Да си спомнят, че основната им работа е да произвеждат и реализират политика. И, най-важното, да са наясно какво е съдържанието на думата политика. Желанията на хората са безкрайни, но ресурсите в едно общество винаги са недостатъчни за тяхната реализация. Затова е нужна политиката. За да изведе приоритетите, за да защити интересите на онези, които в дадения момент са мнозинство в обществото. И, не на последно място, да се погрижи за онези, които не могат да се погрижат сами за себе си, без да се бърка прекалено много на онези, които са способни сами да се развиват.
Така казано и на мен не ми звучи много сложно. Защо в България нещата са така сложни? Може би защото онези, които не успяват да се реализират по друг начин, избират политиката. Или защото реализиралите се искат все повече и повече. Или поради продължаващото желание у българите някой друг да се погрижи за всичко. Не знам. Знам само, че партиите са длъжни да се замислят и да отговорят на изискванията не само на хората, но и на времето. Ако не го направят, е лошо за тях. Но и за българския политически живот. Защото в него влизат хора, които нито мислят като политици, нито действат като такива. А това означава да се роди нова политическа система, различна от демокрацията.
Това не е просто проблем за европейската ни интеграция. Това е проблем на развитието на българското общество. Проблем на нашите отношения, начин на действие и живот. Проблем, който периодично поражда вълни от емиграция. И който, в крайна сметка, няма да се изрази просто в изчезването на една или друга партия. Нито в поредните партийни екшъни.
Говорим си за партиите, но става дума за нас, гражданите. Днес ние нямаме голям избор. Дори не знам дали имаме избор. И това ни прави не-граждани. Ние, гражданите не можем да направим партиите. Но партиите могат да създават гражданско съзнание и поведение. Затова калпавите партии са вредни не само за себе си. Тяхното разкапване създава и всичко, което е антипод на демокрацията и гражданското общество. И това е безрадостният извод от частичните изборни - вместо след 15 години преход да имаме гражданско общество, кризата на партиите го изроди. Последиците ще ги видим на президентските избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във