Банкеръ Daily

Общество и политика

На изток от Рая: Боклукария

Незаконните сметища все още се роят

Незаконните сметища все още са проблем без решение. Ние си имаме достатъчно незаконни сметища, макар че ни внасят боклук и отвън.

Виждаме ги, когато пътуваме, или по телевизията, когато немарливото отношение на общините и апатичното ни гражданско общество доведат до сериозни гафове. Като пожара на депото под магистрала „Струма“, който доведе до две обвинения на собственика му и затвори пътя за неограничено време, защото едно от най-хубавите неща през август е да си в задръстване, когато копнееш за морето. Друг гаф след това бе пожарът в нефункционалното депо на местността Ненова шатра. Там жителите в близост си взеха дозата въглероден оксид за години напред. Двата примера не изчерпват проблема с незаконните сметища в страната ни. Те не са две, нито двеста.

По данни на МОСВ от 2015 г. 400 са незаконните депа. Вече са повече и е нужна нова статистика, която да предизвика действия от нужните органи. А и от самите граждани.

"Банкеръ" събра следните сигнали за незаконни сметища, които още не са получили телевизионна слава. Но ги има. До някои бунища има и семейства, чиито деца запомнят тази гледка.

- Местност Побити камъни до Варна и на излизане по магистралата от Варна към София под гр. Аксаково.

- Две места в местност Боровец, Варна. Гората е приютила доста отпадъци. "Боклуците са толкова много, че веднъж, разхождайки кучето, решихме да събираме боклука в чувал. За минути се напълни", разказва двойка, която живее в близост. Съседите им също негодуват, но мерки не са взети.

- Местност край пътя за връх Голям Перелик, минавайки през малък параклис там.

- Две разрастващи се сметища през годините в с. Певец, Търговище.

Снимката е направена на 20.08.2019г. „Изхвърлят се всевъзможни отпадъци - памперси, умрели животни, части от автомобили...и какво ли още не! Всичко това се разнася от бездомни кучета, както и от диви животни!“, споделя жител на селото.

- На около 500 метра от Хитрино. Тук местните живеят сред лятната смрад, която сметището носи вече почти година. Причината е, че таксите за законното депо в Дивдядово са твърде скъпи, за да извозва община Хитрино боклука си до там. И така безплатно и безнаказано боклукът се трупа до Хитрино от Нова година насам.

"От общината викат, че няма бюджет за кв. Дивдядово, и затова на половин километър от Хитрино хвърлят, във въздуха се усеща като 300 м. В жегите е голяма смрад", споделя жител на Хитрино.

Този случай напомня друг от февруари месец миналата година, когато стана ясно, че незаконно сметище в Самоков замърсява около язовир "Искър". Отново за да се спестят сметищни такси.

 

Подобни проблеми са резултат от действията на общините и тяхната организация и употреба на бюджета.

Преди почти 10 години доклад на Световната банка разглежда управлението на твърдите отпадъци в България, Хърватия като кандидат-членка на ЕС, Полша и Румъния. С поставените цели от ЕС всички държави закъсняват. Най-много тогава, а и днес България изостава в управлението на твърдите отпадъци.

Изследването анализира институционални мерки, които страната взема, за да установи това изоставане по екологичната писта. И открива, че на местно ниво отговорностите, свързани с управлението на твърдите отпадъци, са децентрализирани по отношение на общините. Понякога ролите на регионите и областите са неясни, а мониторингът и събирането на данни са ограничени.

"Местните власти, които са главните  изпълнители, все още не са поели достатъчно отговорност да започнат работа по инвестиции в инфраструктурата, както и да определят местата на сметищата и въвеждането на увеличение на тарифите", гласи докладът.

Това констатират и кризите с боклука в някои общини. Например през 2018 г. търговищкото законно депо изчерпа капацитета си за отпадъци. И как няма, ако данните на Световната банка за 2019 г. казват, че България е сред 10-те страни с най-много боклук  на глава на населението в света. Все пак това са статистики и можем да не им вярваме, но… Вече втора година жителите на Търговище извозват боклука си до Шуменското депо, а кметът на града д-р Дарин Димитров постави  проблема като главен за преодоляване.

За боклукчийските авантюри общините казват, че най-важните проблеми при управлението на твърдите битови отпадъци, са:

- несъвършена организация на събиране и транспортиране;

- липса на разделно събиране и рециклиране;

- неправилно депониране на твърдите отпадъци;

- голям брой незаконни сметища;

- липса на контрол върху закритите депа и сметища;

- недостатъчна квалификация на работещите по екологичните проблеми;

- недостатъчни познания и мотивация на населението и слабо участие на обществеността.

Да направим дисекция на сухото обобщение.

За незаконните сметища не е сигнализирано до регионалните инспекции по околната среда към екоминистерството или до други местни институции. А сигурно и за още други не е.

Гражданската съвест спрямо местните боклуци

Къде ни е гражданската съвест? Под булото на апатията. Понякога псувните във Фейсбук го повдигат. Но все пак, ако пред вашата улица е спретнато, боклук не навлиза в двора ви, какво става на километри от вас, не е от особено значение. Особеното е, че клишето "Земята е наш дом" е вярно, но си спомняме това, само ако димът от изгорели отпадъци нахлуе в спретната ни къщурка, а задушливата миризма - в дробовете ни.  

Хората, които ни сигнализираха, просто имаха нужда от институционален или в случая медиен шут отзад. Виждат боклука. Усещат смрадта. Дразни ги, но трябва някой да им каже, че събира сигнали или се прави статистика, за да се сетят услужливо къде са незаконните сметища. Защото не е в дневния им план да проучат къде и как се подават сигнали и жалби. Още повече как трябва да се постоянства в комуникацията с административната машина на България. Тя често не дава отговор, камо ли решение. Доста обезкуражаващо, но не може да ни служи за оправдание винаги. 

Припомням, че Европейската комисия изпрати България на съд заради незаконните 113 депа за отпадъци през 2014 г. - повече от четири години след крайния срок страната да разчисти сметищата, които не отговарят на европейските норми. България пое ангажимент до юли 2015 година да създаде 23 нови регионални депа за отпадъци, които отговарят на екоизискванията на ЕС. Европейската комисия обаче така и не получи ясен график за изграждането на новите инсталации. Така и досега. 

Българските граждани все още не са достойни за медал по екология. В тази сфера прохождаме бавно, особено в икономически план и линията по-зелени алтернативи за енергия. Незаконните сметища напредват. Правопропорционално на тях и недоволството на хората. Защото медиите ще се сетят за тях чак следващото лято, когато се запалят още няколко незаконни сметища. Тогава можем да очакваме писъмце от ЕС за "добре свършена работа". Заслужено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във