Банкеръ Daily

Общество и политика

На академик Карталов всички министри казват "да". А после?

С операта „Янините девет братя“ на Любомир Пипков се откри новият сезон на Софийската опера и балет.

Музикалният критик Розалия Бикс приживе казва, че това е опера, с която трябва да се гордеем. Тя демонстрира на какво е способен българският гений. А академик Карталов неколкократно е подчертавал, че това произведение по нищо не отстъпва на „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович и на „Замъкът на херцога Синята брада“ на Бела Барток.
Публиката е заела местата си на първи и втори балкон, тъй като на целия партер, на съответната дистанция, е разположен оркестърът. А зрителят, за да не се натъжава от празната седалка до себе си (тъй като се сяда през място), вижда на нея букет цветя.

В интересни времена творят музикантите, певците и балерините от Софийската опера и балет.

"Наши момичета ще напълнят родилните отделения" - пошегува се наскоро балерината Сара-Нора Кръстева, обяснявайки, защото по време на новия сезон ще има много дебюти на сцената. По време на извънредното положение заради коронавируса няколко нейни колежки са помислили за решаването на демографския проблем и сега в техните роли на сцената ще видим съвсем нови лица. Така, по своеобразен начин ще се отпразнува 130-тата  годишнина от създаването на Софийската опера. Но за празника най-подходящият подарък би бил музей на Българския оперен театър. Това е стара мечта на академик Пламен Карталов. От няколко години той се опитва да се пребори за нея и смята, че в нея има смисъл - тъй като всички големи оперни театри в Европа имат своите музеи, които са любима дестинация на туристите.

Намерението на академик Карталов е свързано с помещенията на „Врабча 1“.

Идеята е в освободените от „Атака“ пространства, където сега се намират Комисията за защита на потребителите и Комисията по досиетата, да се обособи Музей на оперното изкуство в България, в което да бъде представена не само историята на софийската опера, но и на всички опери в страната. Там ще бъдат изложени костюми, скици, части от декори, архивите на Борис Христов, на Николай Гяуров, на оперния режисьор Драган Кърджиев и на много други творци, допринесли за славата на българските оперни гласове по света. Сега архивите стоят по кашони и чували. В същото време между помещенията има топла връзка – така е направена според архитектурния проект на Лазар Парашкеванов и дори и да са необходими преустройства, разходите за тях ще бъдат поети от операта. Всички министри, с които академик Пламен Карталов е водил кореспонденция за бъдещия Музей на операта, – на културата, на икономиката и на регионалното развитие и благоустройството, както и от областната администрация, са му казвали „Да“ - отговаряли са му положително. Никой не е възразил. Но, за съжаление, след неколкократни срещи, писмени кореспонденции и дебели папки с документи - музей няма.

Академик Карталов признава, че несбъднатата му мечта е негов личен неуспех и че решението е в ръцете на Министерския съвет. Той може да направи един много чакан подарък за 130-ата годишнина от създаването на Софийската опера и балет, за да може един ден - след още 130 години - обичащите операта да научат в Музея - от снимки, декори и филми, как по време на пандемията през 2020 г. Софийската опера и балет е изиграла 66 представления с близо 17 000 души публика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във