Банкеръ Daily

Общество и политика

На 6 септември ще бъде открит паметник на Гаврил Кръстевич

Гаврил Кръстевич - главен управител на Източна Румелия от  16 май 1884 г. до Съединението през септември 1885 година.

Паметник на Гаврил Кръстевич ще бъде открит на 6 септември – Денят на Съединението и празник на град Пловдив, съобщиха от общината в Града под тепетата. Това ще стане веднага след тържествен молебен в катедрален храм „Успение Богородично“ в 10,30 часа в присъствието на кмета Здравко Димитров, Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, председателя на Общинския съвет Александър Държиков, областния управител на Пловдив г-н Ангел Стоев, командира на Съвместното командване на специалните операции и началник на Пловдивския гарнизон ген.-майор Явор Матеев, директора на Регионален исторически музей – Пловдив д-р Стефан Шивачев, общественици и други.

Паметникът на Гаврил Кръстевич – български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя, се намира в двора на църквата „Успение Богородично“.

Събитието е в изпълнение на решение  от 7 октомври 2020 г. на Общинския съвет в Пловдив, с което посмъртно се удостоява със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ – Гаврил Баев Кръстевич. То е взето във връзка с навършването на 150 години от обявяване на независима Българска Екзархия.

 

Гаврил Кръстевич

е сред учредителите на Българската екзархия. Той е и главен управител на Източна Румелия от  16 май 1884 г. до Съединението през септември 1885 година.

През 1879 година Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия - Алеко Богориди. Като такъв завежда и Дирекцията на вътрешните работи през следващите пет години. Той поддържа добри отношения с Русия, която упражнява влиянието си върху османското правителство, за да го назначи на мястото на Богориди през април 1884 година.

Начело на Източна Румелия, Гаврил Кръстевич провежда проруска политика, като назначава препоръчан от Петербург директор на вътрешните дела (Начо Начов), вкарва руски офицер в щаба на милицията и фаворизира опозиционната Народна партия срещу „казионната“ Леберална партия. Няколко месеца след като става губернатор, Кръстевич разпуска доминираните от либералите Областо събрание и Посотянен комитет и организира избори, спечелени с абсолютно мнозинство от  народняците. Впоследствие целият Директорат и останалите управителни органи на областта са подменени с кадри на Народната партия.

Кръстевич не успява да се справи с агитацията за обединение на Румелия с Княжество България, която ескалира в началото на септември 1885 година. Предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и спира телеграмата, с която директорите уведомяват османското правителство, че не могат да се справят с обществените вълнения. 

Свален е от власт на 6 септември сутринта от въстаници начело с Продан Тишков - Чардафон и разбунтувалата се милиция, които обявяват Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

След тези събития и кратък престой като частно лице в София Гаврил Кръстевич се връща на служба при султана. Умира през ноември 1898 г. на 81 години.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във