Банкеръ Weekly

Пародията на прехода

МВР - царството на еднодневките!

Атанас Семерджиев
S 250 7859a1b3 7da9 498e 8d76 9a1f68893d56
S 250 6723e541 9fec 45b8 9120 506862b94390

Гадно нещо са историческите факти! Разгледани от дистанцията на времето, те безмилостно оголват скритите под гръмките слова дребни амбиции. Лъсва несъстоятелността на политическото лицемерие, крещящото отсъствие на дългосрочна визия и имитацията на реформаторско мислене.

Събитията и фактите в 31-годишната история на прехода в МВР не правят изключение. Дори и зад обективната и неподдаваща се на пръв поглед на манипулативни анализи статистика за вътрешните министри от създаването на МВР до ден днешен, се крие обяснение за днешното състояние на ведомството - 31 години преход, 31 години в очакване най-сетне реформата там да се случи...

От 1989 г. досега   МВР са го оглавявали  22-ма министри.  За толкова години преход това означава, че всеки  от тях е имал горе долу по 1,5 години престой - време, крайно недостатъчно, за да остави трайна диря в живота на това изключително важно ведомство. От гледна точка на необходимостта от реформи, престоят на голяма част от тези министри е сравним с живота на еднодневките, които изпълняват една прищявка на природата, но за повече и дума не може да става.

Разбира се, от бройката трябва да извадим вътрешните министри от служебните кабинети, защото те са поемали ръководството на МВР с определени и специфични задачи. Шефовете на министерството от подобни кабинети обаче са пренебрежително малко (едва 5 са служебните правителства в България от 1989 г. досега), за бъдат натоварени с допълнителни очаквания за преустройство на работата на повереното им министерство. Това са министрите ген. Чавдар Червенков ( първото служебно правителство на Ренета Инджова), Богомил Бонев (начело на МВР и по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски), Петя Първанова (кабинетът на Марин Райков), Йордан Бакалов (правителството на Георги Близнашки) и Пламен Узунов (кабинетът  на Огнян Герджиков)

Останалите им колеги, които са обещавали реформи и не са си мръднали пръста, или пък не са реализирали идеите си заради липсата на политическа воля от страна на номиниралите ги партии, са били за малко и съдейки по дереджето на МВР не са били оттук, както се казва в един популярен лаф. Изключение правят само двама шефове на МВР - Георги Петканов, вътрешен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски и Цветан Цветанов в първия кабинет на Бойко Борисов, които са изкарали пълните си мандати.

Разбира се има и такива шефове на министерството, които въпреки че са преминали през хоризонта със скоростта на падащи звезди, са имали реформаторски идеи, но са били бламирани от партиите, които са ги излъчили. Пример за такъв случай е Веселин Вучков, министър във второто правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, който обаче подаде оставка през 2015 г., за да бъде сменен от Румяна Бъчварова. Наскоро Вучков разкри, че е хвърли оставката си, защото е бил принуден да работи заедно с главния секретар Светлозар Лазаров, "завещан" му от  Цветлин Йовчев, вътрешен министър в скандалния кабинет на Пламен Орешарски. Другата причина се нарича Владимир Писанчев, шеф на ДАНС по това време, който може да се похвали с това че е бил номинация и на Бойко Борисов, и на Пламен Орешарски. Вучков обясни, че извършването на реформи в най-тежкото министерство, не е било възможно, въпреки, че е имал програма за тях. Смисълът да си министър е да проведеш реформите, заяви бившият МВР-шеф.

Какво успяха да свършат тези 22-ма вътрешни министри по време на управлението си и каква следа оставиха в историята на ведомството - с това ще ви занимаем в поредицата "Пародията на прехода".

 

"Чистачът" в килера на ДС

Първият МВР-шеф от "новата" демократична ера е ген. Атанас Семерджиев ( 27.12.1989 — 22.09.1990 г.), който в края на декември 1989 г. е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов (БКП). Скоро става ясно и основната му задача- разчистването на авгиевите обори на Държавна сигурност. На 25 януари 1990 г. шефът на архивите или както е известен отдел "03" на ДС ген. Нанка Серкеджиева подготвя докладна записка за прочистване на бумагите в архива. Докладната е внесена при ген. Семерджиев за утвърждаване от заместника му ген. Стоян Савов. Строго секретната записка рег. №ІV-68 е утвърдена веднага от Семерджиев и  слага началото на мащабно прочистване на делата на агентурния апарат заради "усложнената политическа и оперативна обстановка". Според заповедта трябва да бъдат унищожени личните и работни дела на секретните сътрудници – български граждани, като само някои от тях се запазват, по предложение на оперативните поделения на МВР.  Вместо унищожените дела се изготвя картонче, в което не фигурират имената на сътрудника, а само регистрационен номер и псевдонимът му. В резултат на секретната операция са прочистени около 42% от делата на агентурния апарат на ДС

През април 2002 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Илиана Карагьозова призна за виновни о.з.генерал-полковник Атанас Семерджиев и о.з. генерал-майор Нанка Серкеджиева за злоупотреба с власт и служебно положение по делото за унищожаването на досиета от архивите на бившата Държавна сигурност (ДС). Съдът постанови за Семерджиев 4 години и 6 месеца затвор при общ режим на изтърпяване на наказанието, а за Нанка Серкеджиева - 2 години затвор при общ режим. През 2003 г. присъдите са отменени, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета през пролетта на 2005 г., а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.

На мястото на ген. Семерджиев, който през август 1990 г. е избран за вицепрезидент, в МВР идва перфектният юрист Пенчо Пенев (22.09.1990 — 20.12.1990 г.), който остава на поста и при втория кабинет на Андрей Луканов. Пенев е сред авторите на новата Конституция, много публикации по гражданско и конституционно право, книги, статии, научни доклади. На всичко отгоре Пенев е автор и на 3 издадени  стихосбирки.

 


Дедето извади МВР от тоталитарната сянка


Първата крачка към промяна на МВР беше направена от Христо Данов (20.12.1990 — 08.11.1991г.), наричан със симпатия от подчинените си Дедето. Той е министърът, който успя да разруши тоталитарната представа, че МВР е юмрукът на БКП. С негово участие във Великото Народно събрание беше създаден закон, който на практика целеше да децентрализира министерството. Начело на МВР според този закон е политическата фигура на министъра, новото обаче бе, че се въведе и фигурата на главния секретар като професионален ръководител. Заедно с него практическото ръководство на МВР се упражняваше и от трима секретари.

Христо Данов очевидно беше ръководител с визия. Като вносител на първия Закон за МВР той предложи в текстовете и създаването на Обществен съвет към министерството. Най-голямата му заслуга обаче е в създаването на отделна структура за борба с организираната престъпност. През юли 1991 г. бе създадена Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) към МВР.

Христо Данов остана в паметта на служителите от МВР и с това, че беше единственият вътрешен министър след 10 ноември 1989 г., който никога не е имал охрана и е ползвал служебен автомобил само когато е посещавал някое посолство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във