Банкеръ Daily

Общество и политика

„Музикаутор“ обвини АБРО в защита на антибългарски интереси

След като преди дни Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) се обяви срещу въвеждането 1/3 квота за българска музика в медиите, от „Музикаутор“ -  организацията на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права я обвиниха, че защитава зле прикрити антибългарски интереси.

Припомняме, че АБРО и 40 радио- и телевизионни програми внесоха становище срещу законопроекта в Комисията по културата и медиите на Народното събрание за въвеждане на задължително минимално съдържание от повече от 30% „българска музика“ във всички радио- и телевизионни програми. Съотношението следва да бъде постигнато в дневния пояс и е скрепено с имуществена санкция за „нарушителите“ в размер на до 20 000 лв. за нарушение в рамките на едно денонощие.

Ето какво заявяват от АБРО:

Радио- и телевизионният сектор застава твърдо против приемането на предложените мерки за държавна намеса в съдържанието на търговските медии.

Секторът смята, че идеята за въвеждане на задължителна квота за българска музика е излишна, неподходяща и дори вредна мярка по ред причини.

Освен това от АБРО издигат следния защитен аргумент:

Българската музика вече заема съществено място в радио- и телевизионните програми и получава значителна подкрепа от операторите. Интересът към българската музика в последните години расте и води до естествено увеличаване на присъствието на българската музика в радио- и телевизионния ефир. По данни на ПРОФОН – Дружеството за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители, процентът на българска музика в радиопрограмите е повече от 20% като за посочения от дружеството период (2017 и 2018 г.) процентът нараства. В България от години се създават и разпространяват радиопрограми, които излъчват само или предимно българска музика като БГ Радио, програми с българска фолклорна музика, програмите, които излъчват поп-фолк и актуална българска музика. В радиопрограмите, които излъчват основно съвременна музика за младежка аудитория до 30 г., делът също е висок – около и над 15% от общото музикално съдържание. Специализираният профил на радиопрограмите може да не позволява значително присъствие на българска музика в програмата. Въпреки това и в програми, в които преобладаващият жанр е класическа музика, джаз или специализирана клубна музика (диджей ремикси) също е включена и присъства българска музика.

Според АБРО въвеждането на задължителни квоти за българска музика ще наруши редакционната независимост на операторите и ще доведе до влошаване на качеството и уеднаквяване на програмите. Те подчертават, че в създаването на програмите си операторите се ръководят от интереса на аудиторията и от заложените характеристики на програмата.

Според АБРО редакционната свобода и независимост на операторите, съчетани с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са създали широко жанрово и програмно разнообразие, а задължителните квоти ще ограничат избора на съдържание и ще увредят интереса на аудиторията, лишавайки я от предлаганото към момента разнообразие. Те дори смятат, че при музикалните програми със специфична жанрова насоченост може да се окаже невъзможно да се за „запълни” евентуална квота за българска музика или да се наложи многократно излъчване на едни и същи произведения, което неизбежно щяло да влоши качеството на програмата.

От АБРО се оправдат с лицензиите им, издадени от СЕМ - идеята за въвеждането на задължителните квоти за българска музика не била съобразена с факта, че включването им няма да бъде съвместимо с изпълнението на характеристиките на програмата, заложени в издадените от регулатора разрешения. Това важи в особена степен за програми с филмов, информационен, спортен и друг специализиран немузикален профил, при които операторът не излъчва каквато и да било музика, с изключение на музикални подложки и музикално оформление на произведения, включени в програмата, уточняват от АБРО.

Те поставят въпроса и редно ли е да се приема, че всяка българска музика следва да получи подкрепа от държавата чрез въвеждане на задължително излъчване, независимо от качествата? Според тях, ако тази музика не е качествена, може да се стигне до ситуация, при която се подкрепя музика, която сама по себе си не подкрепя българската култура.

А накрая посочват, че предложението за въвеждане на квоти за българска музика противоречи на правилата на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Те цитират чл. 18 от ДФЕС, с който „се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство“, както и чл. 49 и чл. 56 от ДФЕС, които забраняват ограниченията на свободата на установяване и на свободата на предоставяне на услуги. Съгласно чл. 71 от Закона за радиото и телевизията БНР и БНТ подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство не по-малко от 5% от държавната субсидия – за БНР /за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения/ и не по-малко от 10% – за БНТ /за българско филмово телевизионно творчество/. Възлагането на обществена мисия, свързана с културните потребности на обществото, предполага компенсация на допълнителните разходи, които иначе доставчикът на медийна услуга не би направил.

Обсъждането на въпроса за възлагане на обществена мисия във връзка с определени културни потребности може да бъде само в контекста на запазването на свободата на избор и редакционната свобода на операторите, продължават от АБРО. Те дори настояват за компенсиране на допълнителните разходи за възложената мисия при спазване на българските и общностните правила за свободна конкуренция, правилата за държавната помощ, за свободното движение на услугите и забрана за дискриминация.

От своя страна от „Музикаутор“ коментират позицията им, подчертавайки, че от АБРО отричат един успешен европейски модел за популяризиране на местната музика. Модел - какъвто съществува в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия, Украйна и др. Квотният принцип е залегнал още в Директива 89/552 на Съвета („Телевизия без граници“), променена с Директива 2010/13/ЕС и отразена в българския Закон за радиото и телевизията – чл. 19а, съгласно който най-малко 50% от съдържанието в телевизиите трябва да е предназначено за европейски произведения.

От „Музикаутор“ определят аргументите на АБРО като арогантни заради отричането на националния интерес в полза на частния.

Те се възмущават и че АБРО биха подкрепили квотите, ако те бъдат обвързани с парични компенсации от държавата. Но това според „Музикаутор“ би стимулирало единствено мързела и невежеството на музикалните редактори, които не търсят и не излъчват качествена и разнообразна българска музика.

Те определят като абсурдно твърдението на АБРО, че няма достатъчно разнообразна българска музика и че е обидно дори да се приеме, че радиото е просто един плейлист с подредени песни, които звучат отново и отново.

Ако българските радиостанции са се превърнали до голяма степен само в плейлист с подредени песни, „вината е само и единствено тяхна и на техните музикални редактори, доколкото изобщо могат да се нарекат такива. Обществена тайна е, че политиката на редакторите за излъчване на музика е на база корупция, което осакатява публиката, защото не им позволява да слуша разнообразна и стойностна българска музика“ – подчертават от „Музикаутор“.

Накрая те припомнят, че проведеното миналата година национално представително изследване на „Алфа Рисърч“ е показало категорично, че 72% от хората смятат, че в медиите трябва да има повече песни на български език и предпочитат средно 6 от 10 песни в ефира да са български. Ето защо е трудно да се приеме тезата на АБРО, че повече българска музика ще доведе до по-малко слушатели, завършват от „Музикаутор“ и обявяват, че стартират поредица „33 български песни, които няма да чуете в ефир“. В нея български автори, ценители и естети ще представят своите 33 предложения, които според тях заслужават да бъдат забелязани от медиите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във