Банкеръ Daily

Общество и политика

Мъртво предизборно вълнение

Александър МАРИНОВ

 

Приключващата кампания за местните избори се отличава до момента с рядко срещано през последните години спокойствие. Познатите взаимни нападки са твърде умерени, грозни компромати (засега) липсват. Изнасяните разобличителни факти са по-скоро верни и отразяват реални пакости на досегашните управляващи. Дори сигналите за купуване на гласове и контролиран вот бележат спад.

Оптимистите твърдят, че кампанията протича съзнателно толерантно и тълкуват това като напредък в политическата ни култура. Песимистите обясняват посочената особеност като белег за апатия и пълно отчуждение на избирателите. Реалистите - с всички възможни нюанси - не се подвеждат по гладката политическа шир, а се стремят да разпознаят опасните подводни течения. Наистина, има аргументи в полза на предположението, че под повърхността работят мощни сили, които вероятно ще предизвикат съществени промени. Ще се завъртят политически въртопи, които ще погълнат някои от смятаните за умели и дори недосегаеми политически плувци.

Най-мощното, макар и невидимо на повърхността течение, което вещае преобръщане на пластовете, е нарасналото масово желание за смяна на статуквото. Далеч съм от мисълта, че става дума за напълно осъзнат стремеж към ясно определено ново състояние. Още по-малко можем да говорим, че е налице добре оформена алтернатива - политиците от наистина нов тип са малцинство сред кандидатите, а на равнището на партиите въобще няма нищо ново. Но тези констатации не омаловажават, а подчертават потенциала на импулса за промяна, именно защото той е в голяма степен емоционален и дори ирационален. В разнообразни, главно тесни среди твърде много хора с най-различни социални, възрастови, образователни и други характеристики използват едни и същи фрази като “Тези ни омръзнаха, да си ходят”, “Време е нещо да се промени” или просто “Писна ни!”. За съжаление, в края на третото десетилетие от демократичния преход голям е делът на тези, които не смеят да го обявят публично; усещането е, че се задава промяна, но падащите от власт в края си са най-жестоки.

Затова, особено в малките населени места, открита нагласа в подкрепа на промяната не се забелязва. Но там, където контролът не е “железен”, тази нагласа ще изригне в урните. В големите градове нещата са по-неконтролируеми и това е една от причините там кампанията да не е ожесточена - тези, които усещат, че им предстои да слязат от трона на властта, инстинктивно се стремят да не усложняват допълнително отношенията си с бъдещите управляващи. През последните два-три мандата на органите на местната власт бяха извършени толкова золуми, че тези, които досега вземаха решения, наистина имат от какво да се страхуват.

Засега най-потърпевши от мъртвото предизборно вълнение са изследователите на общественото мнение. Нямам предвид агенциите-пощенски кутии, които излизат от дупките си само като приближат избори. Даже най-пристрастните (или мотивирани по друг начин) демоскопи бяха принудени в рамките на месец да преразгледат първоначалните си предсказания. Така в София плъзналите твърди прогнози за гарантирана победа на Йорданка Фандъкова на първи тур с 60 на сто от гласовете бързо се преобразиха в не по-малко категорично предвиждане за сигурен балотаж между нея и Май Манолова. Но дори и тези социологически агенции, които минават за, общо взето, придържащи се към професионалните стандарти, дават силно разминаващи се резултати. Няма съвпадение на преценките нито по отношение на резултатите от първия тур, нито относно крайния изход, въпреки че всички в една или друга степен подсказват, че Манолова има много по-големи възможности да привлече допълнителна подкрепа. Но, така или иначе, разминаване от плюс-минус 10 на сто е прекалено голяма неопределеност, като имаме предвид възможностите на съвременните методи за изучаване на общественото мнение. Тези методи са доказано неефективни, само когато изследваните лица масово не желаят да споделят истинските си намерения.

Ако изключим Бургас и Стара Загора, приемлива яснота липсва и в останалите областни градове, въпреки че кандидатите на властта на пръв поглед имат предимство на повечето места. Под претекст за конфиденциалност социолозите не публикуват данни за страната и това е още един индикатор, че не са уверени в точността на получаваната информация. Иначе (зло)употребата на социологическите проучвания отдавна щеше да се е развихрила по познатия начин.

Една от основните причини кампанията да протече спокойно, да не кажем апатично, е липсата на нови ярки лица и най-вече придържането към традиционни и доста изхабени средства от арсенала на политическия маркетинг. С редки изключения кандидатите наблегнаха на външната реклама, като спазиха лошата традиция на липса на чувство за мярка от гледна точка както на качество, така и на количество. В София и особено в Пловдив пренасищането с билбордове на кандидатите на властта сигурно ще има бумерангов ефект (тук трябва да прибавим и направо скудоумните послания и слогани). В по-малките населени места “плакатната война” достига нивото на абсурда. В Божурище (където досега управлявалите се изпокараха и извадиха трима кандидати) се изхитриха да облепят всички възможни забранени места и не се посвениха да посегнат дори на специалните табла за некролози. Както можем да се досетим, общинската администрация не предприема нищо, както и общинската избирателна комисия, въпреки че е сезирана за груби нарушения на закона не само при разлепването, но и при отпечатването на въпросните рекламни материали.

Прави впечатление, че на повечето места основните кандидати старателно избягват да влизат в преки дебати по най-важните проблеми на дадената община и нейното население. В София - едно от малкото изключения - нивото на няколкото дискусии между определените за водещи претенденти бе учудващо ниско, като се има предвид, че повечето от тях са политици с голям опит и би трябвало да са по-вещи в политическата комуникация. Най-силно впечатлява неспособността на Манолова да се възползва от възприетата от Фандъкова слаба предизборна тактика. За десет години действащия кмет на столицата натрупа доста уязвими точки, сред които обществените поръчки са само една и вероятно не най-подходящата за персонална атака. Странно е, че основните опозиционни кандидати не обърнаха внимание на голямото текучество и редицата скандали за корупция и злоупотреба с власт в екипите на Фандъкова през тези години, като се има предвид, че кметът лично назначава заместниците си и другите  ръководители в общинската администрация и носи пряка отговорност за тях. 

До края на кампанията остават няколко дни и е напълно възможно някои от горните преценки да бъдат в някаква степен опровергани. За съжаление, едва ли може да се оспори, че за пореден път изборите за местни органи на властта не доведоха до събуждане и привличане на гражданската активност - най-важната предпоставка за извеждане на общинското самоуправление от задънената улица, в която бе натикано.         

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във