Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЪРТВИТЕ ПАРТИИ НА ПРЕХОДА

Наскоро Сметната палата обнародва списък от 294 партии, които не са отчели своята финансова дейност за предишната година. Това са 82.35 на сто от регистрираните у нас общо 357 политически формации. Неотчелите се партии няма да получат удостоверение от Сметната палата, което им е необходимо, за да участват в избори. А това на практика означава, че биха могли да се включат отново в политическия живот най-рано през 2009-а, и то при условие, че получат удостоверения за внесени финансови отчети през следващите три години. Но като се има предвид, че Софийският градски съд постановява разпускане на всяка политическа партия, която повече от пет години от последната й съдебна регистрация не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове, можем с голяма доза увереност да твърдим, че преобладаващата част от тези 294 партии реално никога повече няма отново да се върнат към живот.
Вестник БАНКЕРЪ ще припомни историята само на няколко, вече несъществуващи или невлиятелни партии, изиграли значима роля през първото десетилетие след промените в България. И съдбата на техните лидери, разбира се...

Можем да ги наречем мъртвите партии на българския преход. Имената на повечето от тях едва ли говорят нещо дори и на изкушените от политиката. И това е естествено, защото регистрирането им в повечето случаи е било просто начин за придобиване на определено материално имущество (най-често клуб), чрез което да си осигуряват постъплението на дребни приходи - било от търговска, или някаква друга дейност.
Но в този дълъг списък от вече мъртви партии фигурират и такива, като АСП например, които спокойно могат да претендират за авторските права върху ноу-хауто за успешното срастване между политика и бизнес в България, което днес всички наричаме политическа корупция, а Ахмед Доган сполучливо сравни с обръч от фирми.
Впрочем едва ли е случайно, че сред по-малките политически формации, упражнявали най-голямо влияние върху началото на процесите на трансформация на собствеността в България , се открояват именно ДПС и АСП.
Първоначално АСП е регистрирана като Алтернативна социалистическа партия (11 февруари 1990 г.), но на своя II редовен конгрес (1 юни 1991 г.) се преименува в Алтернативна социаллиберална партия. От учредяването си до декември 1992 г. АСП участва в СДС, а на 12 април 1993 г. нейният тогавашен лидер проф. Николай Василев подписва Протокол за създаване на Съвет за сътрудничество от парламентарни и извънпарламентарни формации.
В изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. се представя със самостоятелна листа, но не печели депутатски места. В изборите през октомври 1991 г. за 36-ото Народно събрание участва в общата листа на СДС и влиза в парламента с девет депутати. Участва и в изборите през 1994 г. като член на предизборен съюз Демократична алтернатива за републиката, учреден на 26 септември 1994 г. в коалиция с Българската социалдемократическа партия, Гражданското обединение за републиката и Зелената партия, но не печели депутатски места.
Впоследствие някои от лидерите на СДС отчитат, че включването на АСП в коалицията от партии, каквато беше Съюзът на демократичните сили в началото на 90-те години, е било една от най-големите грешки на демократичния преход в България. Според тях тази формация още преди своето сформиране от средите на част от делегатите на ХIV конгрес на БКП е имала определени икономически мераци, които проличали много скоро след влизането й в парламента. Много бързо АСП се свързва с КТ Подкрепа и дори я използва като мощен политически лост, за да налага своята воля. И повечето от хората, които успява да вкара в 36-ото Народно събрание, реално работят за укрепване на връзките с начеващия сенчест бизнес в България.
Именно депутатите от АСП Асен Мичковски, председател на икономическата комисия в 36-ото Народно събрание, и Валентин Карабашев, председател на подкомисията за приватизация, изготвят и прокарват Закона за приватизация. Впоследствие при сформирането на надзорния съвет на приватизационната агенция в парламента възникват и първите търкания между авторите на закона и останалите депутати от СДС. Защото Асен Мичковски, Валентин Карабашев и Илиан Шотлеков настояват самите те да станат надзорници. Не се приема, на те запазват своето мощно влияние върху икономическите ресори и в правителството на премиера Любен Беров (Карабашев е вицепремиер), както и пряко върху дейността на Агенцията за приватизация.Техните инициативи в парламента продължават да минават благодарение на подкрепата от страна на БСП. Тяхната дейност в редица от случаите си е чиста проба лобиране за определени бизнес интереси на големи сенчести групировки, водеща сред които по онова време е Мултигруп.
Не е за чудене, че именно през тези години Асен Мичковски бързо се нарежда сред най-проспериращите бизнесмени в България. Неотдавна по време на семинар за парите в политиката, който бе организиран от асоциацията Прозрачност без граници, преподавателката по политология в СУ Св. Климент Охридски Румяна Коларова пък си послужи с името на бившия асепеец, за да илюстрира своята теза за възникването на политическата корупция в България. А в доклад, изнесен пред конференцията по етика на фондация Конрад Аденауер преди три години, Мичковски бе посочен като човек, който е бил натоварен с разследването на икономическите престъпления на комунистическия режим, но много бързо се е сдружил с техните извършители.
Бившият депутат и експредседател на Икономическата комисия в 36-ото НС Асен Мичковски, шефът на оръжейната фирма Тератон Младен Мутафчийски и бившият директор на БАЛКАНБАНК Иван Миронов впоследствие попадат в списъка на кредитните милионери. Балканинвест АД, в което те са членове на директорския съвет, според данните в списъка на БНБ дължи с лихвите 42 258 148 000 неденомирани лева на БАЛКАНБАНК. Еднократният кредит в размер на 41.256 млрд. лв. е изтеглен на 11 март 1997-а, като в графата обезпечение е записано - стоково-материални ценности. Иван Миронов е член на съвета на директорите на Балканинвест от 12 април 1996-а, а Младен Мутафчийски - от 28 януари 1997-а.
Основен акционер в Балканинвест е Селена АД - Пловдив, впоследствие преобразувана в холдинг, в която член на съвета на директорите и съсобственик е Асен Мичковски. Той по-късно ще твърди, че е напуснал фирмата, преди тя да спре да обслужва теглените кредити и е прехвърлил дела си на американския Ламона холдинг.
Балканинвест се нарежда на единадесето място по размер на дълговете в кредитния списък. Още през октомври 1996-а акционерното дружество - наред с фирмите на Мултигруп, бе посочено от бившия депутат Едвин Сугарев като един от най-големите длъжници на фалиралата по-късно БАЛКАНБАНК. Той дори внесе документи за източването на банката при Иван Татарчев, но главният прокурор тогава така и не се погрижи да бъде извършено сериозно разследване.
Още като оглавяващ икономическата комисия в 36-ото Народно събрание Асен Мичковски става и председател на Националния съюз на популярните банки в България. Заместник-председател е небеизвестният Румен Пеков, основател на популярна банка Пеков, завлякла спестяванията на стотици граждани на Бургас. Днес мнозина са склонни да упрекват именно Мичковски за законовите пропуски по отношение на (не)регламентацията на дейността на т.нар. популярни банки в България.
През 2002 г. той се включва в акционерно дружество Медийни системи заедно с бившия си съпартиец Илиян Шотлеков и бизнесмените Младен Мутафчийски и Станислав Караданов. Това предприятие днес произвежда част от дисковете с филми и музика, разпространявани чрез продажбата на вестници и списания.
Политическата корупция в съвременните демокрации е като лош, просрочен заем, който партиите рано или късно все пак трябва да платят. Колкото по-късно, толкова по-зле, защото е по-голяма лихвата.
АСП отдавна премина в небитието, но нейната участ може да сполети и сегашните парламентарно представени партии, ако продължават да се съпротивляват на прозрачността в управлението на държавата. Регламентирането на конфликта на интереси и приемането на закон за лобизма са сред нещата, които отдавна трябваше да бъдат направени, за да бъде възпрепятствана търговията с политическо влияние, довела до срастването между политиката и бизнеса в България.

Проф. Николай Василев, бивш председател на АСП: НЯКОИ ИЗПОЛЗВАХА ВЛАСТТА ЗА ПРОБИВ В БИЗНЕСА
АСП беше странна партия. Повечето от нейния личен състав бяха хора с научни звания, близо 98 на сто - с висше образование. Още на I конгрес през 1990 г. неслучайно казах, че това не е партия от векове за векове, а просто инструмент на демокрацията и поради това ще изчезне, щом изиграе своята роля.
АСП изпълни важна политическа задача - помогна на много членове на БСП да се влеят в демократичното движение и осигури значителен брой ценни кадри за бъдещите демократични процеси в България.
Що се отнася до това, че някои ключови нейни членове впоследствие разбогатяха, мога да кажа следното. Тези хора действително започнаха като политици и в хода на своята дейност като такива се възползваха от положението и връзките, които им даде политиката, за да развият успешно своя бизнес. Затова е вярно, че те наистина злоупотребиха с властта, получена чрез политиката. Асен Мичковски бе един от тези хора, но не съм съгласен с приказките, че е вземал пари, които не е върнал.
Според мен обаче е важно да се знае, че АСП е единствената партия на прехода, която завехна и впоследствие загина поради несъвместимостта на морала с бизнесактивността на част от своите най-активни членове. Това стана някъде към 1994-1995 година. Нека не забравяме също, че у нас има редица други политически формации, на които обвързаността с бизнеса не само че не се е отразила пагубно, но дори им помага да са постоянно абонирани за властта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във