Банкеръ Weekly

Общество и политика

Мръсни пари за търговски цели

Световният търговски обмен е най-слабото звено в битката срещу прането на пари. Обзор на списание "Иконъмист" проследява основните пътища за неправомерното използване на глобалната търговия за прехвърляне на средства през границите.


По правило международните усилия срещу прането на пари са насочени към банки и фирми за парични преводи, както и към подозрително големи кешови транзакции. Но докато контролните органи затвориха парадния вход, задната врата остана отворена. И през нея започнаха да се промъкват трафиканти, терористи, богаташи, укриващи налози, както и мултинационални корпорации, стремящи се да намалят дължимите данъчни сметки.


Въз основа на официални данни от търговския обмен неправителствената организация Global Financial Integrity (GFI) оценява на 950 млрд. щ. долара незаконно изтеклите капитали от бедните държави през 2011-а, без да се отчитат търговските сделки в областта на услугите и незаконните трансфери. От тях 80% са били свързани с контрабанда на оръжие, трафик на наркотици, терористични акции и корупция по етажите на властта.


Най-масово използваната технология са фактурите с невярно съдържание. За да се вкарат пари в дадена държава, вносът се осчетоводява на по-ниски цени, а износът - на по-високи. Ако трябва да се изкарат, се прилага обратната стратегия. Да предположим, че подставена компания на мексикански картел продава портокали за 1 млн. щ. долара на вносител от Америка. Тя подготвя документи за 3 млн. долара и връща у дома разликата от 2 млн. долара мръсни пари. За да се сведе до минимум опасността от разкриване на сделката, тя може да се осъществи чрез фиктивна фирма за префактуриране в данъчно убежище със строги правила за конфиденциалност. Посредникът "купува" на книга портокалите на високата цена и подготвя фактура с истинската стойност за вносителя. Тази документална дейност цели да оправдае надценения трансфер на продавача. Всъщност, повторното фактуриране се използва от мултнационални групи да прехвърлят печалбите си по света, което им придава вид на порядъчна форма, подчертава Брайън ЛеБлан от GFI. По думите му тази техника "подхранва гигантски черен пазар". Корпорациите обаче настояват, че всичко е законно и че ако има пропуски, те се дължат на несъгласуваните международни данъчни наредби.


По данни на американските митнически служби мексиканските гангстери са копирали търговските техники за пране на пари от колумбийските си съперници и с течение на времето са станали истински експерти. Официалните данни за последните 20 години показват, че мексиканският износ за Щатите надвишава значително американския внос от Мексико, като разликата е достатъчно голяма, за да се обясни с грешки при събирането на информацията или при осчетоводяването на сделките. Логичното обяснение, според ЛеБлан , е, че мексиканските криминални групи са използвали търговски техники за пране на пари и за вкарване на долари в страната.


Друг "маршрут" за пране на пари чрез търговския обмен са алтернативните системи за преводи и валутните пазари. Сред тях е hawala - основаната на взаимно доверие огромна система от парични брокери, намиращи се основно в Близкия изток, Северна Африка, Африканския рог и Азия, които работят извън или успоредно с традиционните банкови и финансови канали. Друг пример е черният пазар за обмяна на песо в Латинска Америка (BMPE). Всяка година организираната престъпност прехвърля милиарди долари чрез BMPE, по-голяма част от които са предназначени за легитимни вносители, затруднени да се сдобият с достатъчно зелени пари по официален път заради валутни рестрикции, примерно в Аржентина или Венецуела.


Неотдавна в медиите изтече доклад на турската прокуратура с описана конспиративна схема, в която участвали подставени турски компании и банки, иранска банка и парични дилъри от Дубай. Като издавали фактури за многократно по-високи от реалните цени за храна и лекарства, позволени за внос в Иран (примерно 240 щ. долара за половин килограм захар), участниците в схемата осигурявали достъп на иранските банки до твърда валута.


Масовите нарушения принудиха властите в световен мащаб да съсредоточат вниманието си върху връзката между търговията и парите на подземния свят. Американските митничари настояват да се създаде световна мрежа от "звена за прозрачна търговия", които да обменят информация за търговски фактури и да определят международни стандарти за търговски данни. Още по-радикален подход ще е да се изработят изисквания, подобни на банковите, за фирми, търгуващи зад граница. С други думи - все скъпоструващи инициативи. Същевременно "перачите" биха могли да обуздаят алчността си и да подправят фактурите с по един-два на всеки десет долара, което със сигурност ще мине незабелязано.

Facebook logo
Бъдете с нас и във