Банкеръ Daily

Общество и политика

Момчил Методиев: Днес трябва да имаме достъп до документите с гриф "секретно" до 2005 г.

„В документите на службите, особено за периода от 90-те години, вероятно има много хипотези за  преплитане на интереси между бизнес, политика, служби. Вече вторият въпрос е доколко тези документи имат повече от информационна стойност, дали имат юридическа стойност - дали някой може да бъде осъден въз основа на тези документи.“ Това каза пред БНР историкът Момчил Методиев, автор на книги, посветени на „Държавна сигурност“. Коментарът му е по повод вчерашното писмо на съпредседателя на „Демократична България” Христо Иванов до премиера Бойко Борисов с искане да отвори досиетата на прехода.

Методиев обясни, че Законът за защита на класифицираната информация много обширно разписва цялата процедура както по класификацията на една информация, така и по отношение на нейната декласификация. Основната отговорност се пада на Държавната комисия по сигурността на информацията - ДКСИ.

„И там много ясно е записано, че всички документи с гриф „строго секретно“ трябва да се декласифицират 30 години след тяхното създаване, тези, които са с гриф „секретно“ да бъдат декласифицирани 15 години по-късно, а тези с гриф „поверително“ – 5 години по-късно. Накратко днес, 2020 година, ние би трябвало да имаме достъп до всички документи с гриф „секретно” до 2005 година”, разясни историкът.

По думите му често този въпрос се употребява от политиците с политическа цел, но от гледната точка на историка информацията в тези документи със сигурност има голяма историческа стойност, „когато обсъждаме началото на българския преход“. „В момента, когато говорим за началото на българския преход, обикновено стъпваме на мемоарите на основните участници, които като всеки мемоар са пристрастни, докато тези документи ще допълнят картината“, посочи Методиев.

Той е категоричен, че ясна процедура за декласификация и оповестяване на такива документи действа дисциплиниращо на службите. „Ако един ръководител на служба, специална, или на съответната организационна единица, знае, че документите, които той създава като класификация и пише, да речем през 2005 година и знае, че през 2020 година те ще бъдат декласифицирани, това напълно променя начина на мислене в съответната служба“, изтъкна историкът.

Той допълни, че е международна практика институциите сами да предлагат и декласифицират определена информация. „При една прозрачна система самите институции би трябвало да имат интерес, защото те налагат първичната интерпретация. Вторичната е за историците и журналистите”, отбеляза Момчил Методиев.

Според него законодателството е уредено достатъчно добре по отношение на досиетата, но практиката е съвършено противоположна на духа на това законодателство. „Проблемът не е в закона, а в практиката, обобщи той. Методиев вижда като причина за това „тежка институционална инерция“. Вероятно има и доза страх, допуска историкът.

„Идеята, че ръководителят на един архив знае какво има в този архив, е лъжлива. Ръководителят на един архив не знае какво има в архива. Той знае номерата на документите, заглавията, може да е прочел една част от тези документи, но той никога не знае какво съдържа всичко това. Тоест страхът е атавистичен“, обясни Момчил Методиев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във