Банкеръ Daily

Общество и политика

„Моделът Радев” и „Моделът Манолова” – прилики и разлики

S 250 bd99f0bf 50f2 403f 8a70 1a8d739cb779

Александър МАРИНОВ

 

Напоследък се чуват гласове (и от анализатори, и от политици), че в София ГЕРБ може да бъде победен по логиката на „Модела Радев”, т.е. като се повтори подходът от успешните президентски избори през 2016 година. Именно по тази логика бе търсен определен тип кандидат и по всичко личи, че макар и след известни колебания и напрежения левицата ще подкрепи номинацията на Мая Манолова. И наличните социологически данни, и здравият политически разум показват, че към настоящия момент социалистите не разполагат с ясно определена партийна фигура, която да има реални шансове поне за оспорвана битка срещу кандидат на управляващата партия. Защо такава кандидатура липсва (и дори не бе направен опит за нейното своевременно селектиране) е друг, макар и важен въпрос.

Тук трябва да се направи уговорката, че в дадената ситуация тегне заплахата от един хроничен порок на българската политика, а именно – опростеното, банализирано разбиране на понятието „модел” и произтичащия подход за прилагането на различни модели. Моделите се възприемат като шаблони, които трябва да се използват едно към едно, механично, без да се разсъждава за особеностите на конкретните условия. А моделът е нещо друго – систематизирано знание, което първо трябва да се разбере и осмисли, а след това да се прилага творчески, според обстоятелствата.

Между другото, БСП така и не направи сериозен анализ на процесите, свързани с номинирането, предизборната кампания и победата на Румен Радев. Поради тази причина не успя да адаптира и приложи ефективно някои (подходящите) елементи от „Модела Радев” при последващи избори. Нещо повече, допусна грешки, правейки точно обратното на доказано успешните ходове от победната президентска кампания.

Ето само един пример. Една от основните причини за победата през 2016 г. бе, че много хора гласуваха за Радев, защото бе възприет като алтернатива на статуквото („не-ГЕРБ”), а не като кандидат на БСП. Тогава се наложи правилното послание „Гласувайте срещу статуквото”, т.е. за всеки друг, освен Цецка Цачева. Така нагласата срещу статуквото, изразена в гласуване за различни кандидати на първи тур, естествено се материализира в широка подкрепа за Радев на втория тур. За сравнение, на изборите за Европарламент тази година левицата активно излъчваше посланието „Всеки глас, който не е за нас, е глас в полза на статуквото (за ГЕРБ)”, което отблъсна част от колебаещите се избиратели. Правилното бе точно обратното – да се призове да се гласува за всеки, само не за ГЕРБ и така да се стимулира по-висока активност, което в края на краищата щеше да сработи в полза на БСП като най-голямата опозиционна политическа сила. Сега отново има риск да бъде повторена тази грешка. Но да се върнем към приложимостта на „Модела Радев” към ситуацията с местните избори в София.     

И така, в лицето на Мая Манолова се разпознава кандидат с профил, сроден на образа на генерал Румен Радев, което дава основание да се направи изводът за приложимостта на подхода от преди три години. Методът на аналогията по принцип крие редица рискове, а в дадения случай съществуват съществени различия, които не дават основание за неговото използване с успешен край. Тези различия обхващат почти всички основни параметри на изборното състезание, но нека се съсредоточим върху три от тях.

Първата важна разлика отразява спецификата на местните избори, които несъмнено се отличават от президентските. Може да се възрази, че в София тази локална специфика е отчасти притъпена, но все пак трябва да се отчита типичната за подобни избори проблематика и провеждането на два (в столицата – три, а за околоградските села четири) едновременни избора. Борбата за кметското място има символно политическо значение, но реалното упражняване на местната власт зависи в по-голяма степен от съотношението на силите в общинските съвети. Освен това, изборите по партийни листи за местата в местните органи на самоуправление са най-точен индикатор за състоянието и постиженията на местните партийни структури. Вярно е, че през последните години изборите за съветници традиционно остават в сянката на персоналните кметски сблъсъци, но подценяването им води до сериозни политически последици. Поради тази причина всяка тактика за кметската кампания трябва да е съобразена с тактиката за кампанията за общински съветници. Когато кандидатът за кмет е „чисто” партиен, принципен проблем в това отношение няма, но когато сме изправени пред независими (подкрепени) кандидати, ситуацията се променя. Този тип кандидати традиционно се стремят да се дистанцират от подкрепящите ги партии, за да не поемат негативите им и да разширят възможното електорално ветрило.

В кампанията на Румен Радев БСП прояви разумен такт и с малки изключения не натрапваше своите партийни преценки и послания. Но тогава това нямаше негативни последици, докато сега въпросът за координирането (програмно и организационно) на кампанията на Мая Манолова с тази на БСП се очертава като сериозно предизвикателство, главно заради демонстрираното желание да бъде осигурена подкрепата на центристки и десни сегменти. На свой ред БСП в столицата има жизнена необходимост от съществено подобряване на позициите в общинския съвет и логично ще настоява на своите приоритетни послания. Предстои да видим как ще се търси решение на този проблем.

Втората съществена разлика, поставяща под съмнение знака за равенство между „Модела Радев” и „Модела Манолова”, засяга съществените особености на личностните профили и публичните биографии на двамата. В известен смисъл те дори изглеждат като противоположности. Става дума не само за чертите на характерите и поведението им, а главно за публичните образи. Подходът към кампанията на Радев акцентираше върху това, че той не е политик и не носи типичните пороци на българската политическа класа. И тогава, и до днес той има убедителни основания да заклеймява тези пороци, защото нито един от тях не може да му бъде приписан. Мая Манолова е политик от кариерата и независимо от работата й като омбудсман през последните години политическата й биография ще я следва докрай. Нейното амплоа също има позитивни страни и ролята на защитник на правата и интересите на обикновените хора би могла да бъде привлекателна. Подкрепяйки кандидатурите на подобни кандидатки преди четири години новосъздадената партия „Подемос” спечели кметските избори в Мадрид и Барселона. Тънкостта е в това, да се изведат на преден план и експонират определени елементи (и моменти) от политическата биография на Манолова и да се „затъмнят” други.

Накрая, третото съществено различие, което поставя под съмнения буквалното използване на „Модела Радев” в днешната ситуация, е свързано със самия факт на победата на днешния президент. Тогава малцина вярваха, че такъв кандидат може да победи, а опонентите му се отнасяха към подобен профил с надменна насмешка. Днес всички знаят, че непоносимостта към статуквото е толкова силна, че може да даде решаващо предимство на всеки кандидат или политическа сила, които се разпознаят като отрицание на това статукво. Факторът „изненада” вече не работи, статуквото ще дава отпор, друг е въпросът, че очевидно управляващите са загубили чувство за реалност и досегашните им действия издават неадекватност и уплаха.

Разбира се, истински важният въпрос е не дали „Моделът Манолова” ще спечели кметските избори в столицата, а дали след този изборен резултат ще настъпи истинска, качествена промяна на начина на управление на града, а по-нататък – и на страната.             

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във