Банкеръ Weekly

Общество и политика

МОДЕЛИ И МОДЕЛИЕРИ

През последните дни между трите върха на властовия триъгълник - Дондуков 1, Дондуков 2 и Московска 34 - блесна нова волтова дъга. Конкретният повод бяха изявленията на лидера на ГЕРБ и столичен кмет от миналата седмица, че президентът и премиерът са виновни в обществото да битува тезата за необходимостта ДПС да е във властта, за да не е застрашен етническият мир в страната. Още по-стряскащо прозвуча твърдението на Борисов, че за да остане във властта, Ахмед Доган е готов да провокира етнически конфликт: Целта е да се изплашат всички, които са видели какво се случва в Косово и Прищина, за да си кажат - по-добре да оставим ДПС да си върши своите безобразия във властта, отколкото да има етнически конфликт.
Дали тезите на Бойко Борисов са обосновани с конкретна информация, или са част от желанието да се експлоатира масовото възмущение от политическите практики на ДПС, е отделен въпрос. В случая по-важно е да се анализира острата
реакция на президента и министър-председателя
които самоотвержено защитиха Движението за права и свободи и неговия лидер. Причината е, че и Първанов, и Станишев отидоха много по-далеч от защитата на една личност, колкото и важна и противоречива да е тя. Те използваха ключови понятия като етнически модел, етнизиране на политическия дебат, игра с огъня, заплашваща етническия мир и т.н. Премиерът заяви, че демонизирането на ДПС вреди на страната, без да уточни къде минава границата между въпросното демонизиране и изнасянето на поредица наистина смущаващи факти относно начина на финансиране на движението и механизмите, чрез които то упражнява властта си в районите със смесено население.
Първо е нужно да бъдат отхвърлени
очевидните неистини
Президентът не за пръв път, меко казано, се отклони от истината, като заяви: Етническият модел - това понятие, тази концепция беше измислена, преди аз, премиерът Станишев и кметът Борисов да влезем в политиката, преди ДПС да се появи на политическата сцена. Фактите говорят съвсем друго - терминът български етнически модел бе въведен в употреба от политиците и журналистите по време на войната в Косово, като целта бе да се разграничи ситуацията в България от образа на Западните Балкани като разкъсван от насилие и етнически конфликти регион. Оттогава този термин се използва често и нерядко съвсем произволно, в това число и от самия президент. Въпреки че от теоретична гледна точка неговото съдържание несъмнено е доста по-широко, след 2001 г., когато ДПС влезе в изпълнителната власт и започна бързо да разширява позициите си, най-често интерпретацията на понятието българския етнически модел се фокусира около един фактор - ролята на движението и на неговия лидер в българския политически живот. Трудно може да се спори, че тази едностранчивост не е възникнала произволно, а е била породена от съвсем реални и конкретни факти и тенденции. Никакви заклинания за вредата от демонизирането на ДПС не могат да променят факта, че ако не проклятие, ДПС е реален
проблем за българската демокрация
Доста странно прозвуча в устата на президента Първанов и твърдението, че за времето на прехода нашият етнически модел е бил система от неписани правила, които всяка от основните партии и лидери са се стремели да спазват, а най-важното от тях е било да не се етнизира политическият дебат, да не се етнизират междупартийните отношения, особено по време на избори. Странно поне по две причини. Първо, защото дори по най-елементарни критерии на политическата наука моделът е формализиран инструмент, а не някаква система от неписани правила. Второ, защото само преди десетина години не друг, а Първанов твърдеше, че ДПС турцизира Родопите, а през 1996 г. дори обвини кандидата за президент на СДС Петър Стоянов в страшния грях, че търси сътрудничество с Ахмед Доган.
За разлика от 1990 и дори от 1998 г., днес България е член на НАТО и Европейския съюз и това не само дава солидни гаранции за националната сигурност и стабилност. Още по-важно е, че страната се е ангажирала да приеме и провежда в реални политики редица ценности и принципи, които не признават изключения. След като дори в проекта на стратегията за национална сигурност бе записано, че корупцията е една от сериозните заплахи за тази сигурност, очевидно никакви притеснения относно етнизирането на политическия дебат не могат да оправдаят липсата на адекватна институционална и политическа реакция към една партия, чийто лидер открито се хвали със своите обръчи от фирми, води начин на живот, който видимо не съответства на официалните му доходи, твърди, че инвестира милиони в туризма и на всичко отгоре квалифицира купуването на гласове като европейско явление. Ако това е така, с огъня си играят тези, които се опитват да поставят властови чадър над поведението и практиките на ДПС, а не тези, които, критикувайки ги, получават етикета демонизатори.
Ако трябва да бъдем точни, именно Първанов и Станишев
етнизират политическият дебат
Те и другите около тях просто искат да продължат да разчитат на асото Доган в своите политически разигравания. Особено ясна е тази логика в поведението на премиера и лидер на БСП. Отчасти поради собствените му грешки, отчасти поради умелата игра на опонентите му, Станишев вече е силно ограничен във вариантите, с които разполага, за да осигури политическото си оцеляване в средносрочен план. Сближаване и евентуална коалиция на БСП с ГЕРБ след следващите избори със сигурност означават нов премиер (в лицето на Борисов) и нов лидер на партията (тук възможностите са две-три). Затова Станишев и обкръжението му очевидно са избрали да се държат докрай за Доган като удавник за сламка. Проблемът е, че преди сламката бе здрава, а сега видимо се прокъсва. Причината не е в някакви пъклени планове и опасни атаки срещу ДПС, както твърди неговият лидер, а в невъзможността да се продължава с този начин на правене на политика (или, по-точно, на правене на пари чрез политиката), от който ДПС е неотделимо.
За съжаление на Станишев и може би за радост на повечето български граждани тази позиция е безперспективна и незащитима. Въпреки съпротивата и увъртанията на управляващия политически елит европейските институции и компетентните органи на водещите страни членки на Евросъюза започват да затягат примката. Въпрос на време е ролята на главно действащо лице в екшъна по сценария Коце Маца да бъде изиграна от някой български политик. По-умните сред управляващите разбират това и поради тази причина се води подготовка за
ритуални политически жертвоприношения
Както писа един български журналист, въпросът е От кого да се започне? и въпреки че правилният (за обществото) отговор е Все едно от кого, на потенциалните кандидати съвсем не им е безразлично. И понеже този път няма да се размине с третостепенни фигури, кръгът на избора се стеснява. Най-вероятно ще се наложи да се комбинира политическа мишена (където Станишев е безспорен и заслужен фаворит) с мишена на правораздаването. А тук битката ще бъде кървава, вероятно в буквалния смисъл на думата. Поне две дузини български политици са вече изключително богати хора и очевидно не горят от желание да прекарат значителна част от остатъка от живота си между четири стени, вместо на воля да харчат парите си.
Със сигурност Доган не е единственият, представляващ оперативен интерес в това отношение. Но поведението му през последните години бе твърде предизвикателно, за да остане незабелязано извън границите на България. Което е по-важно, това поведение на недосегаем не е някаква проява на суета или маниакалност, а строго рационален модел на упражняване на власт върху неговата етническа общност. Доган не би могъл да държи в подчинение българските турци, ако те не са убедени, че нямат шанс да му се противопоставят, дори да се обърнат към българските институции. Лидерът на ДПС има жизнена необходимост всекидневно да доказва на своите подчинени в партията и на по-широките маси, че е извън всякакви механизми на контрол и санкции. В противен случай, като се има предвид крещящата несправедливост при ползването на облагите от участието на ДПС във властта, той трудно би се задържал не само на върха, а дори и в политиката.
Причината това да продължава е отказът на голяма част от българските политици, и най-вече на елита на БСП, да признаят очевидността и практическите следствия от три прости истини: не може да се сложи знак за равенство между ДПС и българските турци, не е нормално една партия да монополизира вота на един етнос, абсолютен анахронизъм е българската държава практически да отсъства от районите, където господства ДПС.
Признаването на тези истини би поставило в адекватния контекст и въпросите за истинските и реалните заплахи за етническия мир. Заплахи за сигурността и стабилността има там, където части от страната живеят в порядки отпреди няколко века и където законността и равнопоставеността са фикция. От тази гледна точка политиците и най-вече тези от социалистическата партия са в голям грях не само пред своите привърженици и въобще пред българите в смесените райони, а най-вече пред българските турци, които буквално са се продали като роби на ДПС.
Още по-достойни за съжаление са опитите егоистични и конюнктурни политически интереси да се представят като някакъв свещен и много ценен български модел, който трябва да пазим като зеницата на очите си.
Но, може би, не трябва чак толкова да се впечатляваме. Каквито моделиерите - такъв и моделът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във