Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОЗИНСТВОТО ПАК ХИТРУВА ЗА КОНСТИТУЦИЯТА

В края на септември Брюксел ще вземе решение за точната дата за приемането на България в Европейския съюз. Управляващите вече не крият увереността си, че това ще стане на 1 януари 2007 г., и дори без предпазни клаузи. Но опозицията, а и повечето здравомислещи хора у нас изпитват огромни съмнения във връзка с последното. Защото вероятността все пак да ни бъде наложена предпазна клауза по глава Правосъдие и вътрешни работи не е напълно изключена. Една от основните причини за това е, че изискваната от Еврокомисията четвърта поправка на конституцията вероятно няма да може да бъде приета от парламента на първо четене до средата на септември, както бе препоръчано от еврокомисаря по правосъдието и сигурността Франко Фратини по време на посещението му у нас. Председателят на парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков потвърди пред него готовността на мнозинството да гласува промените в срок, за да бъдат отчетени в заключителния мониторингов евродоклад.
Но до сряда (16 август) в деловодството на Народното събрание все още не бяха внесени никакви проекти по темата. А както е известно, съществува технологичен срок - от един месец, след внасянето им, преди изтичането на който не може да се пристъпи към гласуване на първо четене в пленарната зала. Което означава, че вече няма никакъв начин предложените конституционни промени да бъдат гласувани навреме.
Най-лошото е, че никой не може да каже докъде всъщност е стигнала работата по тях и дали въобще нещо се прави по въпроса. За разлика от предишните промени, за които отговаряше специално създадена временна парламентарна комисия с участието дори и на опозицията, сега се работи почти на тъмно. В НДСВ даже се чувстват обидени, че от БСП ги държат умишлено настрана. Камелия Касабова, която бе заместник-председател на комисията за третата поправка, сподели за БАНКЕРЪ, че няма абсолютно никаква информация как върви работата по четвъртата. Причината е, че всичко се решава в тесния кръг на неколцина депутати от левицата начело с Александър Арабаджиев, Михаил Миков и Татяна Дончева. А това е странно, като се има предвид, че еврокомисарят Фратини е препоръчал да се работи в тясно сътрудничество дори и с опозицията и тази препоръка също е била приета от шефа на червената парламентарна група.
Александър Арабаджиев, който е член на правната комисия в парламента, сподели още преди две седмици пред медиите, че изявлението на г-н Фратини, направено по време на неговото посещение у нас, е сложило край на играта на котка и мишка. Още повече когато става дума за конституционни положения, свързани с върховенството на закона. Ако ние не сме в състояние да гарантираме този принцип, присъединяването към европейското пространство, което нарича себе си общност на ценности, губи смисъл, призна чистосърдечно той.
На фона на това признание изглежда още по-необяснимо
нежеланието на мнозинството в парламента
да се съобрази с препоръките на европейските експерти още при приемането на третата поправка в конституцията. Повечето от нещата, за които ни съветваха тогава европейските експерти, засягаха пряко направените впоследствие като че ли напук промени, които ни най-малко не съдействат за извършването на съдебната реформа. Управляващото мнозинство обаче се опитваше до последно да убеждава обществото в точно обратното и отхвърляше критиките, че въпросната трета поправка на конституцията се приема под европейски натиск и е само опит да се симулира реформа. Но още по-лошо бе, че то не допусна свободен обществен дебат върху смисъла на предлаганите конституционни промени и не пожела да се вслуша в аргументите на самата съдебна власт. В резултат се стигна до приемането на такива поправки, които дадоха основание за съмнение, че е поставена под заплаха нейната независимост.
Сега се върви към
още по-голяма крайност
както по отношение на ограничаване на прозрачността на дискусиите, които се водят, така и по отношение на решенията, които се вземат. Членове на Висшия съдебен съвет неотдавна споделиха, че все още никой от тях не е виждал някакъв дори и чернови проект за новите промени в основния закон. Но и при изготвянето на третата поправка в началото на годината, магистратите бяха поставени пред свършен факт с проекта, след като се запознаха с него, когато той вече бе пред приемане на първо четене. Известно е, че част от приетите текстове бяха атакувани впоследствие в Конституционния съд от Висшия касационен съд.
Опасението да не се сбърка отново и особено недоразумението около европейското изискване за създаване на независим върховен орган, който да контролира съдебната власт и който няма аналог в другите европейски държави, са сред основните причини за забавянето на новите конституционни промени.
Впрочем цялата загадъчност около тях може би си има и много по-просто обяснение. То е свързано с намерението на управляващите да продължат играта на котка и мишка, с надеждата най-после да успеят да надхитрят евроекспертите.
На последния съвет на коалицията тримата лидери са решили в края на август наша делегация да посети отново Брюксел, но не за да съгласува вече готовия законопроект с четвъртата поправка, а
за да убеди еврокомисарите в абсурдността на идеята им
за създаване на независим орган, който да контролира работата на съдебната власт. Предстоят още консултации и с отговарящата за България в дирекция Разширяване на Европейската комисия Бриджит Чарнота, която пристига у нас в понеделник. Пред нея също ще бъдат направени опити за убеждаване на европейската страна в нашата правота. В това, разбира се, няма нищо лошо, но най-неприятното е, че управляващите вече са обещали да изпълнят европейското, според тях абсурдно, условие, въпреки очевидната липса на разбирателство между юристите на парламентарното мнозинство и евроекспертите. Учудващо е защо продължава упорството, което може да ни излезе скъпо. Въпреки че имаме горчивия опит от неуспешните усилия на премиера Сергей Станишев, който се опита след третата поправка да убеждава еврокомисарите, че нямат подготвени експерти по конституционно право, които да разберат философията на нашата реформа. Провал претърпяха и маститите парламентарни юристи Михаил Миков, Янаки Стоилов (БСП), Минчо Спасов (НДСВ) и Лютви Местан (ДПС), които също биха напразно път до Брюксел.
Сега отново се играе рисково, което в крайна сметка може да стане причина за налагане на предпазна клауза при приемането на България в Европейския съюз. А това ще означава, че решенията на нашите съдилища няма да се признават в страните членки на ЕС. Българските и чуждестранните фирми и гражданите ще бъдат натоварени с допълнителни и скъпи бюрократични процедури, ще избягват дела пред българските съдилища, което ще нанесе допълнителни щети на съдебната ни система.
Тоталната обърканост на управляващото мнозинство по въпроса как да се гарантира независимостта на магистратите и едновременно с това да се създаде механизъм за отчетност на работата им намира отново израз в засилване на нежеланието им да се вслушат в европейските препоръки. Но до тази ситуация нямаше как да не се стигне при прекомерно дългите имитации на реформи в съдебната система и ударното приемане на нормативи, налагани отвън.

Facebook logo
Бъдете с нас и във