Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОГО ЛИДЕР, МАЛКО ЧЛЕН В СДС

За четири години Съюзът на демократичните сили (СДС) смени трима лидери и е на път да се сдобие с четвърти. От няколко седмици се знае, че сегашният председател на партията Пламен Юруков няма да се кандидатира за нов мандат. Той издържа година и четири месеца на поста и реши да се оттегли, омерзен от компроматната война, която водиха срещу него и свои, и чужди. Предшественикът му, експрезидентът Петър Стоянов, също абдикира през 2007 година. През 2005-а, оглавявано от Надежда Михайлова, СДС влезе с мъка и странно коалирано в 40-ото Народно събрание. Всеки от тримата имаше претенция да обедини десницата и да стабилизира формацията. Ако се доверим на социологическите проучвания обаче, това не се е случило най-малкото защото данните показват, че СДС няма да влезе в следващия парламент или ако стане чудо, присъствието на сини депутати ще е камерно. На сините очевидно им трябва месия с железни нерви и желязна репутация. Или най-малкото - някой Бойко Борисов, макар че от всички десни микроформации те са най-склонни да се колаборират с истинския.
Изборите за председател и Национално ръководство на СДС са насрочени за 14 декември, а ако се стигне до балотаж, той ще бъде седмица по-късно. Съгласно новия устав, приет в края на юли тази година, право на глас ще имат всички членове на партията, които са платили членския си внос. Урните ще са разположени във всички централни клубове. В Националния изпълнителен съвет ще влязат девет души, по един от всичките централни райони за планиране, така както сините са си разпределили страната.
Кандидати за лидерския пост не липсват. На 14 ноември изтече срокът, в който всеки, желаещ да оглави това, което е останало от СДС, можеше да официализира намерението си.
Седемте претенденти
са депутатите Мартин Димитров, Иван Сотиров и Марио Тагарински, кметът на Кюстендил Петър Паунов, шефът на клуб Сенатор Цоньо Ботев, областният син лидер в Русе Румен Христов и ветеранът седесар настоящ член на НИС Александър Йорданов. От битката се отказаха шефът на сините депутати Йордан Бакалов и Надежда Михайлова, чиито кандидатури бяха издигнати от няколко структури.
Сред мераклиите трудно може да се намери някой, за когото уверено да се каже: Той е!, както в успешните за Петър Стоянов времена. Залагаме на количеството, не на качеството, споделиха пред в.БАНКЕРЪ седесари, решени да участват във вота от немай къде. Според тях новият шеф на партията не бива да е стара муцуна, ето защо най-прочутият сред кандидатите - Александър Йорданов, няма шанс. Той започна синята си кариера още през 1898 г. като заместник-председател на Радикалдемократическата партия (РДП). Беше народен представител в 7-ото Велико народно събрание, а до 1993 г. - заместник-председател на СДС. Бил е депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание. Негова е репликата: Днес е хубав ден за българската демокрация. Като президент Петър Стоянов го назначи през 1999-а за български посланик в Литва, Латвия и Естония, а през 2001 г. - в Македония. Миналата година през юни, след като Пламен Юруков бе избран за лидер, Йорданов попадна във висшето ръководство на СДС.
На Раковски 134 говорят, че сегашният шеф на партията има
поне две подводници
- едната е Александър Йорданов, а другата, по-явната - председателят на клуб Сенатор Цоньо Ботев. Той е бивш шеф на Агенцията за стандартизация и метрология, депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание и се счита за протеже на Пламен Юруков и близкия до ДПС главен секретар на СДС Пламен Радонов. Клуб Сенатор бе създаден от бивши сини депутати, министри и висши държавни чиновници от синьото управление и бе сред основните поддръжници при избора на Юруков преди година и половина. Бизнесменът - търговец на кафе, е в близки приятелски отношения с Пламен Минев, бивш шеф на митниците и заместник-министър на финансите по време на правителството на Иван Костов. Публична тайна в сините среди е, че тъкмо Минев ходеше да агитира Надежда Михайлова, Петър Стоянов и другите известни седесари да лобират за Юруков. Сбирките на клуб Сенатор са посещавани дори и от някогашните седесари и настоящи депутати от ДПС Христо Бисеров и Йордан Цонев. Добрите отношения с Пламен Минев, и особено с Александър Божков, далеч не са мит. Първият човек, когото Пламен Юруков вкара в НИС на СДС, беше тъкмо Любов Панайотова, заместник-министър на икономиката по времето, когато Александър Божков беше принципал на това ведомство и вицепремиер.
Кюстендилският кмет Петър Паунов пък е разпознат като скритото оръжие на бизнесмена Христо Ковачки, чийто адвокат е бил. На 10 ноември, докато представяше кандидатурата си на Раковски 134, Паунов отрече да има връзка с обвинения в данъчни измами енергиен бос. Претендентът от Кюстендил заяви, че не изключва възможност СДС да влезе в коалиция с всяка партия, с изключение на трите от управляващата коалиция. Преди десетина дни Паунов е бил забелязан и сред гостите на показното тържество на братя Галеви в Дупница, с които също твърди, че няма нищо общо.
Местната синя структура в Русе издигна кандидатурата на Румен Христов, бивш министър на земеделието от служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Ренета Инджова. До началото на 2002 г. той е бил главен административен секретар на президента Петър Стоянов. Сега е управител на частни търговски дружества. Според източници от Раковски 134 Христов е неразпознаваем дори в средите на СДС. Те очакват, че единственото, което може да направи, е да интегрира Съюза на свободните демократи(ССД) на Софиянски обратно в синята партия.
Прогнозите в обезлюдената къща на СДС са, че
ще има балотаж между Мартин Димитров и Иван Сотиров
И двамата са членове на софийската организация, но по-вероятно е столичани да подкрепят Сотиров. Икономистът Димитров обаче, заради активността му като депутат, е популярен и в страната, така че той има най-големи шансове. И в централата на синята партия не крият симпатиите си към него. Името му не е свързано с други партийни централи или бизнес далавери.
Най-неизбираем, според седесарите, ще се окаже някогашният министър на администрацията в правителството на ОДС Марио Тагарински. Преди около месец той се върна в парламентарната група на сините, след като през 2005-а Петър Стоянов го изгони заедно с представителите на Демократическата партия Александър Праматарски и Мария Капон.
Общото между седмината кандидати е, че засега не предлагат нищо ново. Залагат на антикомунистическата реторика, гарнирана с изрази от романтичния период на СДС. Отделят по малко от времето си за обиколка на структурите в страната. Страницата на СДС в ИНТЕРНЕТ е на тяхно разположение, за да изразят себе си и вижданията си за бъдещето на синята партия.
Между другото, някои от кандидатите са номинирани и за членове на НИС, ако случайно не успеят като лидери. Цоньо Ботев например е издигнат от Северозападен район, а Александър Йорданов - от район София-град и от Североизточен. Кандидат за НИС е и сегашната дясна ръка на Юруков - Пламен Радонов. От по-известните имена са номинирани Ваньо Шарков, Христо Кирчев и Ергин Емин. Липсват имената на Любов Панайотова, Надежда Михайлова и на самия Пламен Юруков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във