Банкеръ Weekly

Общество и политика

МНОГО (ЛЯВ) ШУМ ЗА НИЩО

Край Дондуков и Позитано се вдигна шум. Изведнъж се заговори за ляв завой в политиката и социална ангажираност на институциите. В употреба влезе дори загадъчното понятие социален вектор, извадено от позабравена наукообразна реч на Ахмед Доган. Либералите от всички нашенски крилца и перца зажужаха тревожно. Верните привърженици на модерната лява наостриха уши - може би този път наистина ще ги огрее - я с пенсии, я със здравна политика, я с повече пари за образованието на внуците?
За мъка на мнозина и за радост на малцина тези вълнения са напразни. Те са продукт единствено на къса памет, защото не за пръв път сме свидетели на много ляв шум за нищо. Социалистите, а и управляващата коалиция като цяло няма да извършат никакъв ляв завой, няма да начертаят никакъв социален вектор. Не защото няма нужда от по-добра политика в области като образование, здравеопазване, подпомагане на хората в неравностойно положение. Напротив, у нас в тази област има материал за десетки филми на Би Би Си, кой от кой по-покъртителен.
Но управляващите няма да направят нищо подобно по три непреодолими причини:
Първо, защото няма истински да го поискат.
Второ, защото дори и да поискат, не могат.
Трето, защото дори да допуснем невероятното - че искат и могат, няма да им позволят тези, от които зависят.
Управляващите просто ще правят единственото, на което са доказали, че са способни - ще имитират. В случая - ще имитират социална ангажираност, и то поради една-единствена причина - защото
началото на предизборната кампания
за парламентарните избори през следващата година вече бе обявено. Пред Висшия съвет на БСП премиерът Станишев ясно заяви: Ако наблюдавате действията на коалицията, предизборната кампания се изтегля във времето. Няма да бъде три месеца преди изборите. Целият този период реално погледнато е предизборен.
Тук премиерът е напълно прав. Ако БСП все пак се опита да вложи някакво политическо послание в кадровите промени в своите сфери, новите министри от ДПС и НДСВ не са нито партийни назначения, нито дори експерти, които познават в дълбочина съответните сектори. Те са бизнесмени, които могат да правят пари за нуждите на партийните касички, но нито могат, нито ще поискат да провеждат реформи. Точно в тези номинации социалистите правилно разчетоха тенденцията - ДПС и НДСВ започнаха да се готвят за избори.
Както обикновено става в такива случаи, започнаха позовавания на социологическите изследвания. Така направи и Станишев, цитирал данни от проучване, според които 96% от българите очакват да се приемат категорични мерки за защита на правата на работниците, 92% - категорични реформи в МВР, а 63% - по-лява политика. Българите обаче очакват и други неща - три четвърти искат това правителство да си ходи (не го подкрепят и му нямат доверие), 60% са за възстановяване на смъртното наказание, почти 50% - за ренационализация на приватизираните предприятия. За тези желания обаче не стана дума.
Дори и на Позитано обаче някои волнодумци задали въпроса: защо чак сега БСП се ориентира към социална политика. Отговорът е бил - че такава лява политика изисква конкретни показатели. Трябвало да има натрупвания и чак след това - да се води подобна социална политика. Досега било работено за присъединяването към Европейския съюз, за икономическа и финансова стабилизация на държавата, за много по-добър инвестиционен климат и бизнес среда; сега вече било време да се обърне поглед към проблемите на обикновения човек.
Досега науката не е успяла да обясни този странен феномен - защо необикновените хора, населяващи зоната между Позитано, Стамболийски, Дондуков и Врабча, смятат нас, обикновените, за кръгли идиоти. Иначе не биха се опитвали да ни внушават, че много са искали да бъдат социално ангажирани, но не са могли заради присъединяването към Европейския съюз. (Пред Европейската комисия правителството се оправдава по огледалния начин - много искало да прави реформи, но високите социални очаквания на хората не позволявали.)
Истината е проста и много различна - ЕС е общност, където обикновените хора са по-важни от приятелските обръчи на управляващите. Затова преди присъединяването и след него от Брюксел искат от нашето правителство да прави нещо просто и ясно - политики в интерес на обществото. Нашето правителство обаче не иска да прави такива политики, то произвежда единствено обяснения защо не ги прави. Ето някои типични примери за
липсата на желание за социална ангажираност
Отдавна се обещава сребърен пенсионен фонд. Преди повече от година министър Масларова заяви: При съставянето на коалиционното споразумение бе постигнато съгласие за работа по създаването на Сребърния фонд. В процес сме на изготвяне на концепция и законопроект за създаването на Сребърен фонд. Към днешна дата няма никакво движение по приемането на закона и създаването на Сребърния фонд. Пенсионерите ще чакат.
Според глава 19 от договора за присъединяване на България към ЕС държавата трябваше вече да е създала функционираща система за спешно повикване в цялата страна - митичния телефон 112. Министър Етем препланира въвеждането му за края на 2007 година. После се установи, че вече е въведен, но само експериментално и само за София. Новите обещания, че всичко ще бъде готово до края на 2008 г., също се оказаха неизпълними, а междувременно Европейската комисия ни даде под съд, защото с безкрайното си мотаене българската държава заплашва живота и здравето на европейските (в това число на своите) граждани.
Друго старо обещание бе стратегията за здравната реформа. От началото на мандата си правителството обещава да предложи такава. До смяната си министър Гайдарски не успя да представи въпросния документ, което наследникът му Желев обясни с факта, че парламентът го бил блокирал. В проекта за актуализирана програма на правителството стратегията е заменена от някакви принципи на здравната политика, които обаче трябва да бъдат обезпечени с нормативна рамка и финансиране - задача, неизпълнима до края на мандата.
Има и други примери, но и тези са достатъчни, че през изминалите две и половина години от мандата управляващите така и не пожелаха да предприемат някакви ефективни стъпки със социална ангажираност. За това - освен интереса да се харчат купища пари за корпоративни интереси под маската на социална ангажираност - има и още по-сериозна причина. Правителството не вижда необходимостта от нови, по-добри политики.
Липсва капацитет за разработване и прилагане
на нови политики. Това пролича най-ясно при упражнението, наречено ремонт на кабинета. На фона на острите проблеми, предизвикали кризата (не само в МВР), илюзията, че са възможни ефективни промени, угасна след първите изявления на номинираните нови попълнения на Министерския съвет. Всички благодариха на своите предшественици за свършеното дотук и обявиха, че продължават нататък.
Елементарната логика на демокрацията гласи, че когато едно управление е в криза, първата му задача е да се постарае да си върне общественото доверие. Това е възможно преди всичко чрез съществени промени в провежданите политики, а другите стъпки (структурни и кадрови промени) са главно инструмент за смяната на политиките.
Тройната коалиция не предложи такава промяна. Политиките, дори и в проблемните области (за такива приемаме секторите със сменени министри), и досега били добри, но отсега щели да бъдат още по-добри, при това украсени с помпона на мечтания социален вектор, който все сочи в бъдещето, отвъд края на мандата. Дори наследникът на Румен Петков ще трябва категорично да реформира МВР според насоките, начертани ... от подалия оставка министър.
Най-красноречиво изрази пълната липса на готовност и яснота за евентуални реформи новият министър на здравеопазването доскорошният кмет на Стара Загора и президентски съветник д-р Евгени Желев. В първото си интервю в новото си качество - на въпроса ще има ли повишение на здравната вноска, Желев отговори дословно: Аз мисля, че на този етап има два варианта - да се повиши здравната вноска и да не се повиши.
Но дори да допуснем, че управляващите и главно БСП бъдат внезапно осенени от някакъв порив на загриженост към милионите обикновени избиратели и решат да се вслушат в някои разумни идеи за по-добри социални политики, такъв
ляв завой няма да бъде позволен
Защото у нас политиците не зависят от избирателите, а са стегнати в обръчите на своите спонсори. А спонсорите на управляващите се тревожат (и с право) за възвръщаемостта на своите политически инвестиции. Не че точиха малко от държавата, но разчитаха на много повече, а перспективите не са добри.
Според изследване на Галъп интернешънъл през април недоверието в кабинета приближава критични стойности, а неодобрението лично към премиера е 75 процента. Едва ли можем да подозираме Кънчо Стойчев и Андрей Райчев в някаква тенденциозна недборожелателност към Станишев - известно е, че те обичат всеки пореден премиер. Към това трябва да се добави и дупката, в която започва да пропада БСП като цяло. Показателите за одобрението към нея - според същото проучване, доближават стойностите от навечерието на срива през 1996-1997 година. В момента доверието в БСП е 20%, а недоверието е 71%, докато преди 12 години стойностите са били съответно 11 и 75 процента.
За НДСВ няма нужда да говорим - те отдавна са замръзнали под 1% подкрепа и очевидно вниманието им е насочено главно към капитализиране на оставащия престой във властта. Фактът, че известният повече като бизнесмен Николай Цонев бе предпочетен лично от Сакскобургготски за министър на отбраната пред утвърдени политици като Антон Станков и Станимир Илчев, е достатъчно убедително доказателство.
При тези обстоятелства спонсорите на управляващите и най-вече - на червената централа, вероятно ще поставят въпроса за изискуемостта на своите вложения. А това означава - наистина впечатляващи държавни харчове през оставащата година, но не за истинските потребности на обикновените хора, а за търгове и поръчки, облагодетелстващи фирмите на техните хора.
Затова нищо чудно, ако някои анализатори догодина установят, че богатството на българите е нараснало с още някой и друг милиард. По-точно казано, на някои не съвсем обикновени българи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във