Банкеръ Weekly

Общество и политика

Много или малко са 28 млн. лева допълнително за култура?

В края на 2019 г. министърът на културата Боил Банов обеща музеите да бъдат приоритет

Експонат от Националния исторически музей.
S 250 b082f9b7 1c7b 4db5 8e71 4ce737801c65

Одобреният от правителството проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. предвижда увеличения за секторите, тежко засегнати от пандемията. Един от тях е културният сектор. Преди дни министър Боил Банов се похвали че в новия бюджет за културата се отпускат допълнително 28 млн. лева. Дали обаче те ще са достатъчни?

 

Бързият отговор е не, а аргументът - бюджетът на Национален фонд "Култура". За 2020 г. разходите по него бяха 2 млн., но в резултат на антикризисните мерки достигнаха 17 млн. лева, с които на конкурсен принцип бяха подкрепени артистите на свободна практика. В проекта за бюджета за 2021 г. са предвидени само 8 млн. лева. Вероятно в Министерството на културата са непоклатими оптимисти или разполагат с гадателски способности, за да знаят, че през 2021 г. пандемията ще бъде овладяна и няма да има нужда да се гарантира допълнителна подкрепа за свободните артисти. 

По-дългият отговор предполага и по-подробно разглеждане на проекта на Закон за държавния бюджет в частта за разходите за политики и бюджетни програми на Министерството на културата. В тях е записано следното:

Политики в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование - 211 797 300 лева; политики в областта на опазване на движимото и недвижимо културно наследство - 27 292 900 лева. Увеличението в сравнение с 2020 г. при първата група политики е с 22 896 000 лева (12%), а при втората - с 4 408 000 лева или 19 процента. По-конкретно в първата група политики се включва развиването на дейности в осем програми: вече споменатият „Национален фонд „Култура” (с бюджет от 8 млн. лева при 2 млн. лева през 2020 г.), „Филмово изкуство” (със 17 млн. лева за 2021 г., което е с 1 млн. лева повече), „Сценични изкуства” (със 120 млн. лева и увеличение от 8 млн. лева.), „Фестивали, конкурси, събития и чествания” (остават без увеличение - с 1 млн. лева), „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост” (с 500 хил. лева и увеличение от 22 хил. лева), „Подпомагане развитието на българската култура и изкуства, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища” (с 9 млн. лева и увеличение от 1 млн. лева), „Популяризиране на българската култура в чужбина” (остава без промяна - 4 млн. лева) и „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” (с 51 млн. лева и увеличение от 6 млн. лева).

При реализиране политиката за опазване на движимото и недвижимо културно наследство програмите са само две: опазване на недвижимото културно наследство (11 млн. лева за 2021 г., като увеличението е с 3 млн. лева) и опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства (16 млн. лева за 2021 г., като увеличението е 1 млн. лева). Както се вижда най-голямо е увеличението на средствата при сценичните изкуства (театрите, оперите, филхармониите) и то представлява ръст от 7 процента, но то със сигурност не може да компенсира ограничения зрителски капацитет, който поради пандемията е намален с 50 процента.

По отношение заплатите в проектобюджета на Министерството на културата са заложени 153 млн. лева, като спрямо 2020 г. са увеличени с 12 процента. Това увеличение е предвидено на база основните макроикономически показатели при ръст на средногодишната инфлация от 0.7% за 2021 г. спрямо 2020 г., по които се изготвя бюджета, и изглежда коректно. Но дали ще се отрази тъкмо на най-ниско платените в културния сектор?

Синдикалистите от КТ „Подкрепа” настояват за допълнителни минимум 15 млн. лева за месечни възнаграждения за работещите в музеите. От профсъюзите обясняват, че това тяхно искане е мотивирано от официални данни на Министерството на културата от декември 2019 г., според които 73% от служителите в музеите получават по-ниско възнаграждение от 700,30 лева, обявено за средната основна месечна заплата в този сектор. Те напомнят на министър Банов и за негово старо обещание, че през 2020 г. музеите ще бъдат приоритет. И за да му помогнат да го изпълни, настояват да бъдат увеличени субсидираните музеи и галерии с най-малко 80 бройки. Освен това искат да бъдат изготвени и нормативни актове, с които да бъдат осигурени, извън единния разходен стандарт за издръжка на музеите, допълнително средства за обезщетение при пенсиониране и за работно облекло, както е в системата на образованието. Синдикалистите не са посочили ориентировъчна суми, необходими за изпълнението на двете им желания, вероятно сами давайки си сметка, че 2021 г. не е най-подходящата година за тяхното осъществяване.

След обявяването на извънредното положение министър Банов - като човек от театралната гилдия (бивш директор на театъра в Хасково) - на първо място гарантира, че заетите в сектора на сценичните изкуства ще получават заплатите си. С разхлабването на мерките той отново първо заговори за новите принципи на работа в театрите - препоръча моноспектакли и представления на открито. Той сякаш забрави за музейните работници, за които пък извънредното положение се оказа изключително благодатно – заплатите вървят, събития - главоболия като безплатната инициатива "Нощ на музеите" с пълчища посетители - няма, и никой не ги пита за нищо.

Колко от тях са се възползвали от „мъртвия“ период, за да обмислят нови начини за привличане на публики след отварянето на вратите им, остана неизвестно. Имайки предвид, че всички те – дори и най-големите като Националната галерия и Националният исторически музей, който управлява Боянската църква – един от най-известните ни културни обекти в Списъка на Юнеско – са второстепенни разпоредители с бюджетни средства – отговорът е ясен – не могат да си позволят особени „финансови“ своеволия. Защото всякакви стратегии за увеличаване на онлайн публиките струват пари. Неслучайно президентът на Международния съвет на музеите (ICOM) Алберто Гарландини призова не само за спешно финансиране дейността на музейните работници и подобряване условията им на труд, но и за специално бюджетиране на интернет страниците на културните им центрове.

Гарландини - в един глас с британския министър на културата Оливър Даудън – призова директорите на музеите и галериите „да възприемат възможно най-търговския подход“ при популяризиране на културната си институция в онлайн пространството, за да се възползват в максимална степен от възможните алтернативни източници на приходи. А това най-малкото включва виртуални разходки и онлайн магазини с реплики на известни артефакти в музеите.

Безспорно, българските музеи притежават невероятни съкровища, но със сигурност никой не е предвидил с увеличението от 1 млн. лева, заложено в програмата за опазване и представяне на движимото културно наследство, да се правят реплики на шедьоври и да се откриват онлайн магазини. А в условията на продължаваща пандемия те биха били важни за поддържането на връзката с публиките, и за това министър Банов да си изпълни обещанието и музеите да бъдат приоритет. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във