Банкеръ Daily

Общество и политика

Мизерните хонорари на служебните адвокати леко мръднаха нагоре

За три месеца служебният правосъден министър Янаки Стоилов направи за адвокатурата това, което не смогнаха или не пожелаха да направят управниците на държавата и Висшия адвокатски съвет в продължение на 15 години. С постановление на Министерския съвет бяха завишени (макар и далеч недостатъчно) възможностите за по-прилично заплащане на правната помощ, предоставяна с бюджетни средства по реда на едноименните закон и наредба. Проблем, който е възприеман еднозначно като унизителен за професията и определян най-често като подигравка с адвокатския труд и правата на гражданите. 

 

Недоволството и призивите за промяна на Наредбата за заплащане на правната помощ кипят от десетилетия, като България е срамен пример за мизерно финансиране на законово уредената система с роля да гарантира конституционния принцип на правовата държава. Последният израз на гняв от страна на адвокатурата изби в дело, образувано от Върховния административен съд (ВАС) по жалба на Кюстендилската адвокатска колегия срещу цялата наредба. В публичното пространство се завъртя предложението размерът на държавната субсидия и разпределянето й по отделните пера да бъде определян по нов начин - чрез национален рамков договор, подобен на договора в здравеопазването.

В жалбата си до ВАС, кюстендилската колегия излага редица основанията за отмяна на наредбата. Най-важното е, че тя е издадена от некомпетентен орган, защото адвокатурата не е част от изпълнителната власт и затова Министерският съвет няма право да определя принципите, условията и реда за заплащане на адвокатските възнаграждения. Освен това, Законът за правната помощ по никакъв начин не делегира на изпълнителната власт правото да определя и таваните на тези възнаграждения, защото

никой не е в състояние да унифицира

вида, количеството и сложността на адвокатската работа. И накрая - наредбата е приета без провеждане на обществено обсъждане, а то - според Закона за нормативните актове - е абсолютно задължително.

"Министерският съвет няма право да предвиди, че адвокатите на практика кредитират държавата, като регламентира че правната помощ се плаща след осъществяването ѝ. Няма право и да урежда държавен контрол и отчетност за нея, тъй като това означава контрол и отчетност над упражняващи независима и свободна професия. Не може и да задава условията и реда за плащане, нито да въвежда принципи за това, нито да определя еднолично, самоволно и самоуправно цени на услуги при условията на пазарно стопанство, свобода на договаряне и инициатива (с изключителност на адвокатското самоуправление) и с налогово натрапване на финансови прагове и финансови тавани“, мотивираха се кюстендилските адвокати.

Според тях изходът от ситуацията е въвеждане на национален рамков договор за правна помощ с Висшия адвокатски и на колегиални договори за правна помощ с отделните адвокатски колегии, сключвани за бюджетна, финансова и календарна година. На договаряне подлежат единствено видът, обхватът, обемът и размерът на заплащаната правна помощ , но не и цените на адвокатските услуги, както е сега. 

В жалбата е окачествена като недопустима и държавна намеса в оценяването на адвокатския труд. Става дума за отчетите, с които служебните защитници доказват пред Националнато бюро за правна помощ (НБПП) какво конкретно са свършили по всяко едно дело. Посочено беше, че

при осигурени 10 млн. лв. за правна помощ

през 2019 г., въпросното бюро е усвоило едва 7.7 млн. лева.

Несвършеното от правосъдното министерство при 10-годишното управление на ГЕРБ и близо 18-месечното пребиваване на БСП и ДПС във властта преди петилетка и половина, сега бе "отметнато" от екипа на Янаки Стоилов за някакви си четири месеца. Най-голямото увеличение - 40% - зарадва служебните адвокати по наказателни дела, които са с най-висок дял от всички дела, по които се предоставя правна помощ. Максималните размери на възнагражденията за първична правна помощ по граждански и административни дела се увеличават с 20 на сто. Уредено е и заплащането на правна помощ за производства и дейности, които до момента не са били предмет на изрична или самостоятелна уредба, което води до неадекватно заплащане и до невъзможност за предоставяне на правна помощ за определен вид дела и производства.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения се запазват без промени, което води до разширяване на диапазона за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по конкретно дело и ще спомага за прилагане на по-справедлива методика за оценка и определяне на адвокатските възнаграждения в съответствие с количеството и качеството на предоставената правна помощ.

Най-показателен пример в тази насока е възлагането на служебни защити по наказателни дела в Специализирания наказателен съд, при които  се стига до четене на стотици страници и участие в десетки многочасови заседания, срещу което

адвокатът получава след две години мизерните 1000 лева. 

"Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,за да уреди заплащането на възнаграждение за предоставена помощ, е в сила повече от 15 години. Предвидените в нея размери на възнагражденията за предоставена правна помощ са неактуални и не съответстват на променените обществено-икономически условия за периода от приемане на Наредбата до днес, както и на изискванията на правото на Европейския съюз към всяка държава членка да осигури адекватно финансиране на системата за правна помощ, което е необходимо, за да се гарантира ефективна и качествена правна помощ и справедлив за гражданите процес", е отбелязано в под писаните от Янаки Стоилов мотиви към проекта за изменение на наредбата. Промени, които заместникът му Иван Демерджиев определи

като първа крачка в тази насока.

И, за да не остане усещането, че ще бъдат раздавани повече пари за същата работа, е подчертано, че ще се държи и на качеството: "В Наредбата са посочени единствено количествени критерии за правната помощ, които се отчитат при заплащането на адвокатите. Държавата следва да гарантира не просто предоставянето на правна помощ, а качествена правна помощ, включително чрез заплащане на възнаграждение, гарантиращо качество на предоставяната правна помощ. Поради това в проекта се предлага качеството на правната помощ да се въведе като принцип при заплащането й и определяне на възнагражденията, включително чрез изработване на критерии за заплащането на правната помощ, за да може на тяхна база да се отчита не само вида, продължителността, но и качеството на предоставената правна помощ".

Facebook logo
Бъдете с нас и във