Банкеръ Daily

Общество и политика

Министерският съвет сезира Конституционния съд за възможност за предсрочно освобождаване на главния прокурор

Министерският съвет е приел решение, с което ще се отправи искане до Конституционния съд за даване на тълкуване на член 130 от точка 3 от Конституцията. Въпросът се отнася до правомощията на министъра на правосъдието.

По конкретно става въпрос дали той може да освободи от длъжност председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор. Има подобна хипотеза по член 129, ал 3. от т. 3 от Конституцията.

Този текст се отнася до предсрочно освобождаване само на редови съдии, прокурори и следователи при тежко престъпление или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които водят до уронване на престижа на съдебната власт.

По думите на министъра на правосъдието Янаки Стоилов искането е допустимо, тъй като по такъв въпрос Конституционният съд не е давал тълкуване, а той е предизвиквал противоречиво тълкуване сред членовете на Висшия съдебен съвет.

Ако Конституционният съд не даде своето тълкуване, ще се окаже, че той е делегирал това право на Висшия съдебен съвет. А "както знаем Конституционният съд е единственият орган, който може да дава задължително тълкуване на конституционните разпоредби", подчерта правосъдният министър.

Той отбеляза, че искането не се отправя само за конкретен случай, а засяга като цяло възможността за предсрочно освобождаване на председателите на трите висши инстанции - на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Прокуратурата. То е важно за спазване принципа на разделението на властите, защото досега само членовете на Висшия съдебен съвет имат правомощията да освобождават предсрочно от длъжност висши представители на съдебната власт.
Министър Стоилов отбеляза, че лично има интерес от тълкувателното решение на Конституционния съд заради отказа на Висшия съдебен съвет да разгледа по същество внесеното от него искане за освобождаване на главния прокурор.  

Правосъдният министър обяви и че на днешното заседание на Министерския съвет е било взето решение за изработване на Пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, постановени срещу страната ни.

В началото на 2021 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела резолюция, в която изразява сериозно безпокойство от броя осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека с неприключено изпълнение. Това, че тези решения не се изпълняват, се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа, който е задължен да ги контролира, минат ли пет години след постановяването им.

Министър Стоилов поясни, че има известно подобрение по отношение на осъдителните присъди, но проблемът е, че част от тях не се изпълняват своевременно. И в отделни случаи забавянето е в порядъка от 15 години. Именно затова е необходимо да се набележат стъпки в Пътната карта и да се избегнат повтарящи се нарушения.

Правосъдният министър обяви и че в Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда разписване на отговорностите на институциите, свързани с делата за отговорността на държавата за причинени вреди. По-конкретно се планира те да изплащат обезщетения по решения на Европейския съд по правата на човека от собствения си бюджет. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във