Банкеръ Daily

Общество и политика

Министерският съвет прие Плана за възстановяване и устойчивост

"Министерският съвет прие Плана за възстановяване и устойчивост" - обяви след редовното седмично заседание на кабинета премиерът Стефан Янев, пояснявайки, че така той и екипът му са изпълнили приоритета си.

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов съобщи, че приетият последен вариант на Плана за възстановяване ще бъде изпратен утре (15 октомври) в Брюксел.

"Смятам, че защитихме за България тези 12.9 млрд. лева, въпреки тежкото наследство и безпрецедентната политическа ситуация. Това е общият ресурс на Плана, заложен в момента, който ще активира допълнителни 8.1 млрд. лева. Като ефект върху икономиката ни това ще се отрази като 21 млрд. лева в период от шест години" - подчерта Пеканов и разясни, че Планът представлява програма за дългосрочни инвестиции и реформи, които ще направят българската икономика по-силна и по-конкурентоспособна и ще повишат благосъстоянието на гражданите.

Планът съдържа 59 инвестиционни проекта и 46 реформи. Те ще служат, както за укрепване на икономическата и социалната устойчивост, така и за възстановяване на икономиката от пандемията и за повишаване на дългосрочния ни потенциал.

Цялата програма за икономическа трансформация е за 1.200 млрд. лева, от които 840 млн. лева ще са за грантове - безвъзмездна финансова подкрепа за бизнеса, и 360 млн. лева ще са за финансови инструменти.

Планът за възстановяване и устойчивост не представлява само проекти, той ще даде тласък и за реформи, които по думите на Пеканов ще доведат до дългосрочни промени за страната ни.

"Реформите са ключовият компонент, който ще гарантира, че икономиката и страната ни ще се развиват по-добре и в крак с времето"- подчерта вицепремиерът. Той поясни, че в сравнение с предишната версия има увеличение на грантовете, така че бизнесът да получи така необходимата му безвъзмездна помощ в постпандемичната ситуация.

В последната версия на Плана са взети предвид забележки на парламентарно представените групи от 46-ото Народно събрание и на неправителствени организации, като Националното сдружение на общините. По тяхно настояване е била върната съществена част от ресурса по проекта за външно изкуствено осветление - средствата са били увеличени със 100 млн. лева спрямо юлската версия на Плана. По думите на Пеканов този проект ще помогне на страната и в сферата на декарбонизацията.

Пеканов благодари на екипа си, на всички министерства и агенции, които по цели нощи проверявали дали предлаганите от българска страна проекти и реформи отговарят на европейските изисквания. "Планирането на такива проекти и реформи е колосална задача, с която се затрудняват и най-развитите европейски страни", обясни Пеканов.

За да направят Плана по-амбициозен, от екипа на Пеканов се фокусирали повече върху декарбонизацията; усилили подкрепата за бизнеса чрез въвеждане на финансови инструменти и засилили инвестиционния фокус върху социалната сфера - здравеопазване, образование и социална подкрепа, като тук Пеканов се похвали, че предлагат 13 нови проекта, различни от априлската версия и много реформи в сферата на здравеопазването, върховенството на закона, бизнес средата, енергетиката. 

"Търпяхме критики, че сме забавили Плана, но това беше важно, за да гарантираме, че средствата ще бъдат използвани по най-добрия начин. Чухме мнение от социалните партньори, че това забавяне наистина е довело до промяна и подобряване на резултата на ефективността на мерките и реформите" - поясни вицепремиерът.

Спрямо юлската версия има засилване на реформите в сферите на върховенството на закона, за което Пеканов специално благодари и на Министерството на правосъдието.Той разкритикува Прокуратурата и Висшия съдебен съвет, към които се обърнали за становище, но не чули никакви предложения.

Пеканов похвали колегите си от Министерството на енергетиката, които се нагърбили с изключително тежката задача в рамките само на седмица да намерят решение на липсващата стратегия за декарбонизация, която е трябвало да бъде разработена още преди години. Пеканов обърна внимание на обявената вчера (13 октомври) нова реформа - създаването на държавно предприятие за конверсия на въглищните региони, което да е като буфер и гаранция, че държавата може да помогне на хората от тези зони, които ще останат без работа. Пеканов поясни, че от утре започват трудните преговори с представителите на европейските институции на тема "Енергетика", като са заложили две индикативни дати за затварянето на въглищните централи - 2038 г. и 2040 г., като е обърнато внимание, че предпочитанията са за по-късната година и дори след това.

Премиерът Стефан Янев помоли специално да не се влиза в детайли за индикативната дата, тъй като тя тепърва ще се защитава на база технически анализ.

"Нека не се плашат хората. Нямам нищо против протестиращите вчера да озвучават сградата - хубави песни пускат, но все пак - когато е необходима яснота, не е добре да се създават внушения, че нещо крием от тях" - подчерта Янев.

Накрая Пеканов подчерта, че след приемането на Плана в Брюксел, ще трябва да се следи за строгото изпълнение на зададените параметри и цели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във