Банкеръ Daily

Общество и политика

Минеков ритна гнездото, пепелянките се разсъскаха

Не САЩ, а България е страната на неограничените възможности. У нас чудесата се случват не по Коледа, а непрекъснато - по всяко време на денонощието (или 365/7/24, както би го написал някой днешен промоутър). И в тях участват не само богоизбраните или само послушните, а всички - високи и ниски, млади и стари, мъже и жени, здрави и болни, куци и кьорави.

Както сме казвали и друг път - без интернет светът е голямо село, а с интернет - още по-голямо село. Всеки пише и вика, всички четат и слушат, а накрая никой нищо не разбрал, защото всички били заети с друго - едните писали, а другите викали... 

Със скандала между служебния министър на културата Велислав Минеков и собственика на в. "Труд" Петьо Блъсков се случи нещо подобно. Според половин България министър Минеков е прав да изгони Блъсков и хората му от държавните етажи заради неплатените сметки. А според другата половина - това е варварско посегателство срещу свободното слово и поради тази причина продължаваме да си заслужаваме 112-ото място.

За разлика от други подобни посегателства върху четвъртата власт, тази история не се включи във фолклорната селекция "Всяко чудо за три дни", а вече цяла седмица нажежава страстите в публичното пространство. "Внасянето" на скандала в пленарната зала на Народното събрание също не допринесе с нищо за изясняване на ситуацията.

Единственото цветно петно, освежаващо блудкавия сивкав медиен пейзаж в България бе ансамбловото съчетание, изнесено от депутатите на ГЕРБ на стълбището пред бившата Блъскова редакция. То спокойно може да бъде озаглавено "И в разврата трябва да има малко морал!", но преспокойно може да се нарече и "Ти ли ме бутна, или аз сам паднах?"

Истината е прекалено семпла, за да я подминем просто така. Дори и безкрайно несправедливо да е отношението на наемодателя министър Минеков към наемателя Петьо Блъсков-младши и обитателя Петьо Блъсков-старши, то няма и не може да има нищо общо с универсалния принцип, познат като свобода на словото. Не за друго, а защото министър Минеков забранява на семейство Блъскови да "произвеждат" вестника и сайтовете си във ведомствен имот, а не по принцип.

Иначе казано - вън от тези два етажа, семейство Блъскови имат право да си имат, колкото си искат вестници, списания и сайтове, да си ги пълнят, с каквото им хрумне съдържание, да ругаят, когото си пожелаят, да се подмазват на всеки, който плати повече.

Точно поради тази причина, по-добре ще е и защитниците на министър Минеков, и критиците на Бойко Борисов, и феновете на Петьо Блъсков, и заклетите последователи на Бойко Борисов да спрат с употребата на свободното слово за зад..., пардон - за лични цели. А останалите да седнат и да прочетат откъде идва манипулацията с прословутото 112-о място, за да проумеят какво точно ще им се случи утре, ако Брюксел приеме прословутия медиен закон.

Според официално наложената мантра, откакто Борисов е на власт, България се била сринала с 80 и кусур места в индекса за свобода на словото на "Репортери без граници". От място № 35 - № 36  по времето на Сергей Станишев и тройната коалиция на тогавашния президент Георги Първанов, до място № 112 - по времето на Бойко Борисов и неговата лична коалиция с Обединените патриоти.

Нищо подобно. Класацията на "Репортери без граници" се казва Индекс за свобода на пресата и измерва съвсем конкретни неща като плурализъм, независимост на медиите, автоцензура, законови рамки, прозрачност и т.н. А не имаш ли право да кажеш нещо, или казването на това нещо е забранено със закон.

В заключение ще кажем, че в казуса с т. нар. малтретиране на свободното слово, познато и като освобождаване на незаконно преотдадената под наем държавна собственост, има и наказателноправен елемент. Което означава, че интерес към казуса би трябвало да прояви не само прокуратурата на Иван Гешев, но и комисията на Сотир Цацаров.

Да бъде!

Facebook logo
Бъдете с нас и във