Банкеръ Weekly

Общество и политика

Ми­ли­о­ни из­ти­чат за не­пот­ре­бен ин­тер­нет

Ко­ла­ро­ва сло­жи звън­че на об­ра­зо­ва­тел­но­то "свин­че".

"Общият недостиг в бюджета на Министерството на образованието възлиза на 26 млн. лева. Има обществени поръчки, които в някаква степен ще бъдат забавени или ще бъдат спрени, за да може да балансираме този дефицит. Но другата причина, поради която някои от обществените поръчки могат да бъдат спрени, е порочната процедура." Това заяви служебният просветен министър Румяна Коларова в края на август, когато ведомствата се чудеха откъде да отрежат разходи, за да дадат лептата си за традиционно полуфалиралата здравна каса. Два месеца по-късно ситуацията явно рязко се е променила и образователното министерство се е видяло в пари. То вече може да си позволи лукса да даде 2.72 млн. лв. с ДДС, за да свърже през следващите три години българските училища, университети и научни институти с Паневропейската научноизследователска комуникационна мрежа GEANT. По думите на Коларова и до този момент сме плащали за тази мрежа, която била единствената, покриваща Европа като регион, а нейните специфични характеристики са важни за нас в рамките на европейската мрежа от училища. Спрямо досегашните разходи Коларова е избрала минимално нарастване на капацитета, "което има съответната цена". От думите на министъра излиза, че има становище за предварителен контрол от Агенцията по обществени поръчки, а процедурата е започнала преди социоложката да влезе във ведомството.

От документите, публикувани в Агенцията по обществени поръчки, обаче хич не става ясно за каква точно свързаност и за какъв обем пренос на данни ще плащаме толкова скъпо с прякото договаряне. Посочено е само, че "мрежата на GЕANT е уникална заради комбинацията от високоскоростен капацитет за пренос на данни и много голямо географско покритие и е единствената мрежа в Европа, която осигурява директна свързаност между училища, университети и научни институции в над 40 европейски страни". Но GЕANT е била също толкова уникална и през 2011-а, когато министерството е платило 1.92 млн. лв. с ДДС за договор със същата продължителност...Така че министър Коларова ще направи добре, ако излезе и обясни откъде идва разликата в цената от 800 хил. лева. Между другото, за процедурата преди три години има становище за допустимост, а за тази процедура такова не е публикувано. Има и още нещо. През 2010-а бившият министър на образованието Сергей Игнатов прекратява договарянето за свързване на България с GЕANT с мотива, че "провеждането на процедурата е невъзможно предвид обстоятелството, че не може да се осигури финансиране за изпълнение на поръчката поради липса на приходи и съкращаване на бюджета на ведомството, което не е могло да се предвиди на по-ранен етап". Точно такава е ситуацията в момента, но Коларова не само не спира процедурата, но и надгражда във функциите и цената.

Що се касае до научната мрежа, тя е поддържана и изграждана от базираната във Великобритания организация Dante Ltd. Международната реклама на GЕANT е уникално "напомпана" - най-голямата мултигигабитова мрежа в света за научни изледования и образование, по нея работят изследователи от Рейкявик до Владивосток, тя обслужва около 30 милиона потребители в 32 000 университета, болници, училища, библиотеки, архиви и музеи, освен това свързва 43 национални изследователски мрежи. Преди около година в блога на Ивайло Калфин се появи любопитна статия, в която се казваше, че европейската мрежа е достигнала скорост от 8 терабита за секунда на интернет връзката, която би позволила едновременното прехвърляне на 1.6 млн. филма с висока резолюция в двете посоки. Всъщност гарантираната скорост на връзката за трафик на данни е до 500 гб/сек за институциите и до 100 гб/сек за индивидуалните потребители на мрежата. За България ситуацията е доста по-различна. Връзката с GEANT се осъществява от София, а другите включени градове са Пловдив, Варна, Шумен, Русе, Благоевград, Шумен, Свищов, Плевен и Велико Търново. Тоест липсва общонационална свързаност. Данни от 2012-а показват, че учените са обменяли информация по GEANT с капацитет около 100 мгб/сек, което поставя въпроса - защо се ръсим толкова скъпо за екстра, чийто капацитет не ползваме? Други изследвания показват, че страната ни плаща 50% от своя "интернет" бюджет за международна свързаност, а едва 30% отиват за изграждане, развитие и поддържане на национални и регионални мрежи. Експертите казват, че годишните разходи за връзка с GEANT са с 66% по-високи от харчовете за поддържане на инфраструктурата на една национална изследователска и образователна мрежа. Която всъщност на книга съществува, дори се води за представител на България в GEANT. Последните доказателства за извършена дейност от тази мрежа обаче датират отпреди две години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във