Банкеръ Daily

Общество и политика

Миг невнимание и предсрочни избори

Александър МАРИНОВ

 

Ситуацията с хипотетичните предсрочни избори изглежда като в стария виц за пълната семейна хармония: управляващите не ги искат, но могат да ги предизвикат, а опозицията може сериозно да разклати властта, но не иска. И двата варианта, макар и засега малко вероятни, могат да настъпят само поради непредпазливост или несръчност.

Да започнем с управляващите. Въпреки невиждано сложната обстановка, те очевидно нямат намерение да се измъкват от властта. Точно обратното - ентусиазираното им желание да продължат „да карат влака”, в този момент надхвърля умението и трезвата преценка. За всяка партия от четворната коалиция оставането във властта е ключ за оцеляване, да не говорим за огромните рискове пред всяка от тях, на която бъде вменена вината за разтурване на конструкцията. Оттук обаче започват проблемите.

За това, че управляващата коалиция не само е заредена с противоречия, но дори в известен смисъл е противоестествена, е писано достатъчно. Но вече става ясно, че различията във вижданията и интересите се превръщат в пречка за минимално изпълнение на коалиционното споразумение. Тактиката да се отлагат спорните въпроси е изчерпана. На дневен ред идват един по един проблемите, които изискват решение тук и сега. А механизмите за координация и постигане на политическо съгласие не работят. Дори спешните събирания на лидерите произвеждат по-скоро усложнения, отколкото успокоение. Уж умиротворяващите заявления започват да приличат на гасене на огън с бензин.

Управляващата коалиция все по-често се препъва в теми, които

не би трябвало да представляват чак толкова голямо изпитание,

а истинските предизвикателства вече са близо.

Това се видя при задълбочаващия се конфликт около избора на гуверньор на БНБ, чиято развръзка тепърва предстои. Коалицията не само не успя да излезе с решение за общ кандидат, но допусна да бъде въвлечена в ескалация на взаимни медийни обвинения, която рискува да излезе от контрол. Заявленията как всеки партньор прави всичко възможно, за да пази устойчивостта на коалицията, напомнят за стария анекдот, че след решителната борба за мир няма да остане камък върху камък. Учудваща е всеобщата неспособност да се спре навреме, за да се минимизират щетите.

Още по-голяма и непосредствена заплаха носи засилващата се нагласа спорните въпроси да се изнасят извън дискретните формати и да се решават „на площада”, т.е. в парламента. Поради липса на опит или „хитри сметки”, управляващите пропускат, че когато

във вътрешните спорове се появи външен арбитър,

това е началото на края на коалицията. А именно това изглежда ще се случи в близките дни. Но докато изборът на управител на БНБ вълнува пряко само тесни професионални и управленски среди (не броим заинтересуваните), приемането на решение за военно-техническа намеса в украинския конфликт ще предизвика голямо сътресение в голяма част от партийните електорати и обществото, което в по-голямата си част е против подобно ангажиране.

Ако при гласуването на това решение коалицията се разцепи, това на практика ще означава признание за неспособност да се решават болезнени политически въпроси. Отделно ще се появи дълбока пукнатина, която ще расте при всеки следващ драматичен вътрешнокоалиционен спор, особено при очертаващата се податливост на външния натиск да се промени българската позиция по членството на Северна Македония в ЕС.

Именно принципната неспособност на управляващите да видят и предотвратят тези заплахи, дават силни козове в ръцете на опозицията.

ГЕРБ и ДПС са изпечени политически интриганти

и биха могли да ги отиграят безапелационно, както го направиха с правителството на Орешарски.

На свой ред „Възраждане” са достатъчно безотговорно-радикални (а и видимо печелят известна подкрепа), за да допринесат за обръщането на лодката. На опозицията не е необходимо да мобилизира поддръжниците си, за да свали правителството. Достатъчно е да се намесва умело и да забива все по-дълбоко ръждивия нож на разединението, а останалото ще свършат самите управляващи.

Но, поне засега, такива реални намерения не се забелязват, по-скоро наблюдаваме имитации. Причината е, че ДПС и особено ГЕРБ не са ентусиазирани от перспективата за скорошни предсрочни избори. Борисов го заяви открито с характерното си цветисто простодушие, като забрани на своите „да им искат оставката, докато не паднат до 0 процента". По същество, политическият му инстинкт е верен: съвкупната обществена подкрепа за противниците на ГЕРБ трябва да падне изключително ниско, за да се появят някакви реални шансове за връщане във властта. При това е ясно, че избори, проведени от служебно правителство, назначено от президента, ще бъдат гарантирано честни, т.е. познатите схеми от предишни времена няма да минат. В допълнение, те са наясно, че

истински опасният им политически противник е Радев.

Той изигра решаваща роля за падането им от власт и само той може да предотврати завръщането им.

Ясно е, че засега Борисов не иска избори и поради друга, още по-важна причина – той ще бяга като дявол от тамян от всякакъв допир с управленските отговорности, докато не се разсее димът от войната и не се очертаят контурите на новата геополитическа конфигурация. При това положение, задружно с ДПС, ГЕРБ ще експлоатират недоволството от властта и ще подклаждат внимателно вътрешните различия в нея, но няма да бързат да я разклащат фатално. Предпоставката им е, че времето работи за тях, друг въпрос е дали това е така.

В същото време главното направление на интригантска активност ще бъде преекспониране на напреженията между президента и управляващите, като целта максимум е лесна за разгадаване: ако и когато правителството падне, това да бъде приписано на Радев. Но тези хитри планове няма как да бъдат проведени с хирургическа точност и всяко прекомерно усилие на опозицията в непредсказуемата обстановка може да доведе до нежелано отиване на предсрочни избори.

Все още спасяването на коалиционното управление е в ръцете на самите управляващи. Но времето неумолимо изтича. Дилемата е ясна: или ще направят съществени промени в начина на работа, или ще се самосвалят от власт. Остава утешението, че няма да са първите, нито последните български политически "самосвали". 

Facebook logo
Бъдете с нас и във