Банкеръ Weekly

Общество и политика

Метрото, което почита еврото

Проектът за втория метродиаметър на софийското метро най-вероятно нямаше да се случи без еврофондовете, които покриха 85% от сметката, натрупала се за последните три години. А тя е доста внушителна - според думите на премиера Борисов заедно с паркингите и пътищата тя е към един милиард лева. По правилата на ЕС е задължително, когато нещо е финансирано с европейски пари, да се постави информация за контрибутора и символ на общността. Има различни идеи къде може да стане това. В Гърция например е имало случай, при който съседите са сложили задължителната информационна табела за Европейския съюз в... тоалетната на изградения обект. Ние обаче действаме с размах и няма опасност да се изложим. Кръщаването на една от спирките с името Европейски съюз не беше чак толкова лоша идея, колкото се опитаха да я представят някои общински съветници. Какво обаче прави статуята на еврото на спирката на Лозенец ?


Проблемът е там, че общата валута не символизира солидарността, благодарение на която днес стигаме до станция Европейски съюз. Гръцката криза го показа ясно. Ако бяхме сложили пластика на европейски исторически фигури като Роберт Шуман или Жан Моне например, можехме много по-убедително да засвидетелстваме благодарността си към ЕС и съпричастността си към ценностите му. Може би щеше да излезе по-скъпо, но пък щеше да си струва. А и шефът на Метрополитен Стоян Братоев призна в интервю, че Европейската комисия е недоволна, че за лъскавата част от метрото са отишли едва 3% от общите разноски.


Демонстративното почитане на еврото е странно и заради непоследователното и дори лицемерно отношение на българските политици към валутния съюз. Първоначално, когато ГЕРБ дойде на власт, финансовият министър обяви твърд курс за влизане в еврозоната. В интервю, което даде за агенция Блумбърг през ноември 2009 г., той дори разкри, че се надява да приемем единната валута през 2013 година. За да постигне целта си, Дянков трябваше да ограничи бюджетния дефицит и затова забави разплащането към фирмите. Въпреки това годината приключи с дефицит от 3.7 процента. После, когато облаците около Гърция се сгъстиха, се оказа, че България не желаела да влиза в еврозоната. По принцип, вероятно защото не отговаряхме на критериите, никой не се хвърли и да ни кандърдисва да си променяме решението. Според последните изказвания на финансовия министър пък сега не искаме и дори да сме в чакалнята на еврозоната - ERM 2. Ако искаме, още утре можем да внесем заявка за присъединяване към еврозоната. И след две години ще сме вътре. Ние обаче ще изчакаме, обясни неотдавна той, давайки да се разбере, че се интересуваме дали новите правила на блока няма да са от полза единствено на задлъжнелите държави. А във вторник, 4 септември, вестник Уолстрийт джърнъл, позовавайки се на Борисов и Дянков, обяви, че България замразява плановете си членство в еврозоната.


И още един забавен щрих по темата - миналата година премиерът Борисов даде в Прага ценен принос към разбирането на Маастрихтските критерии: Европейските държави, които имат по-висок бюджетен дефицит от 3%, да направят пенсиите колкото в България и до 1-2 години ще решат проблема, посъветва той от чешката столица. Та дали основанията са били като на лисицата - Гроздето е кисело, или друго, хората са имали позиция и са я изразили... Защо обаче сега им трябваше да откриват с Барозу паметник на еврото, презряната валута на задлъжнелите?


Преди пускането на метрото около фигурата се вдигна голям шум, защото не се знаеше какво точно ще представлява, а и властта беше решена да не разкрива подробности, за да не разваля изненадата. Тайнствеността роди слуха, че Барозу ще открива паметник на самия себе си. И така до последния ден на август. Тъй като Лозенец се води баровски квартал, има някаква логика паметникът да се помещава именно там. Франкфурт, където е голямата фигура на еврото, онази, която вестници и телевизии показват, колчем стане въпрос за проблемите на еврозоната, си има централите на ЕЦБ, Дойче Банк , Комерцбанк и представителства на още стотици финансови институции. В Лозенец пък клонове имат не само голяма част от българските банки - тук са и централните офиси на инвестиционните посредници Бенчмарк , Карол ... Паралелът е провинциален, но какво пък...


Обикновено сравнително независимите от властта медии имат склонност да преекспонират лошото и ненормалното и да си затварят очите за хубавото. Трябва да се знае за безобразията, които стават, но добрите неща също не трябва да се премълчават. Особено когато засягат живота на много хора. Именно такъв е и случаят с втория метродиаметър, който ще спести на жителите на София много пари, време и нерви. Изграждането му, започнало преди близо половин век, най-после завърши. За което - браво.


Никой обаче нямаше да загуби, ако си бяхме спестили този паметник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във