Банкеръ Weekly

Общество и политика

Метеоритът удари, динозаврите - в ступор

Александър Маринов

 

Прогнозирах преди около месец, че резултатите от референдума може да имат за системните партии ефекта на огромния метеорит, унищожил динозаврите. По информация на ЦИК  при обработени сто процента от протоколите около 13 хил. гласа не достигат, за да бъде вотът задължителен за Народното събрание.

Не ми се иска да влизам в реториката на Слави Трифонов, но огромното мнозинство от участвалите в референдума почти 3.5 млн. българи нанесе съкрушителен удар на партийно-политическото статукво. Желанието за коренна промяна надигна

политическо цунами

което ще помете всеки опит за съпротива, и то още на следващите избори. Които партии разберат това и започнат реално обновление (а не имитация на такова), имат някакви шансове да оцелеят. Останалите ще ги сполети съдбата на древните чудовища, чиито скелети красят музеите по палеонтология. Всъщност морът сред динозаврите вече започна - ГЕРБ е първата жертва на тактиката на ослушване като глухо прасе в царевичак.

Голяма част от българите показаха, че разбират коя е една от най-важните (макар и не единствената) причина за мизерното им положение - начинът, по който се подбират (на практика назначават) народните представители. Поради това прогнозата ни, че този въпрос няма да остави безразлични повечето граждани, се оправда напълно.

Макар да не разполагаме с официални крайни резултати, картината е напълно ясна - над 72 на сто (2.4 млн. души) от участвалите искат драстично намаляване на държавните субсидии за партиите, 71.5 на сто (2.38 млн.) - мажоритарен избор на народните представители. Значително по-малко, но отново повече от половината - 61.8 на сто (2 млн.), подкрепят задължителното гласуване. Прави впечатление, че положителният отговор на трите въпроса получава

много силна подкрепа

в големите градове и чужбина (4-5 на сто над средното за страната). Драстично по-ниско е участието в референдума в районите с компактно турско население (в Кърджали например два пъти по-слабо в сравнение с гласуването за президент). Това опровергава твърденията, че става дума за елементарни популистки идеи, прегърнати от неинформирани хора с първосигнално политическо мислене. Становището на група експерти, сред които изпъкват редица  авторитетни колеги, не предизвика очаквания ефект и дори прозвуча като защита на статуквото, най-вече защото не включваше никакви алтернативни идеи за реална промяна.

Потвърди се и друга хипотеза - че съчетаването на референдума (с така формулираните въпроси) и президентските избори ще има реален електорален ефект. Доброто представяне на Румен Радев в определена степен се дължи и на факта, че сред основните претенденти той единствен не само призова към участие, а изрази ясна лична позиция - положителна относно мажоритарния избор и съществено намаляване на партийните субсидии и отрицателна към задължителното гласуване. Партийните кандидати бяха принудени да шикалкавят, съобразявайки се с директивите на централите.  

Фактите са ясни, важните открити въпроси са два. Първо,

какви евентуални стъпки

ще предприемат партиите и институциите. Резултатите ще бъдат внесени в Народното събрание, което трябва да се произнесе по евентуалните законодателни промени. Крайно нестабилното състояние на управляващото мнозинство и нарастващата вероятност от предсрочни избори могат да бъдат правдоподобно оправдание за “замразяването” на такова развитие. Но едва ли партиите ще поемат подобен риск, независимо от крайното им нежелание да пипат изгодната за тях система. По-скоро ще се опитат да договорят някакви козметични промени, като: известно намаляване на субсидиите, втвърдяване на действащия механизъм за задължително гласуване, може би - леко подсилване на преференциалния принцип като алтернатива на "чистия" мажоритарен вот.

Задачата няма да е лесна не само поради нарасналото напрежение и конфликтността след драматичния финал на президентската кампания, а и заради почти сигурните опити за преразглеждане и на други аспекти на изборното законодателство. Това означава драматична дилема между две лоши възможности - да не се предприеме нищо (каквито и оправдания да се изтъкнат) или да се открият преговори с неприятно съдържание и неясни крайни резултати. От друга страна, в краткосрочен план (особено при изгледите за предсрочни избори) големите партии ще бъдат принудени да променят поне отчасти електоралната си тактика, в противен случай просто ще бъдат пометени. Можем да очакваме опити за привличане на авторитетни и неизхабени във властта личности, както и изобретателни трикове за имитация на съпричастност към народната воля.

Много труден въпрос с потенциален мощен ефект е как Слави Трифонов ще интерпретира резултатите от референдума и дали ще поеме по познатия път на политическото инженерство? Еднозначен отговор е невъзможен - тепърва предстои сериозният анализ на различните разрези на гласуването, но и сега може да се каже, че по-голямата част от участвалите в допитването едва ли ще подкрепят нов политически проект на шоумена. В допълнение, Трифонов може много да спечели, но и много да загуби от такъв рязък обрат в кариерата си.

От голямо значение ще е и позицията на следващия български президент, който няма как да пренебрегне кризата в партийно-политическата система при изготвянето на жизнено необходимия национален стратегически документ, а и ще бъде принуден да реагира на текущи сложни ситуации още в първите седмици на мандата си.

На второ място, много важно е да се изследва и дискутира въпросът как нагласите за промяна, изразени на референдума, биха модифицирали

политическото представителство

в следващия парламент. В това отношение сравнително ясни са само евентуалните губещи - тези политически формации и политици, които игнорират промяната. Някои от днешните партии могат да решат да поемат по-голям риск и да се опитат да се променят (или поне да предприемат по-убедителна имитация на промяна). Не бива да се изключва възможността вълната на отхвърляне на статуквото да доведе до възникване на нови партии, особено ако някои от днешните политически субекти бързо изпаднат в тежка криза. За това обаче е нужно време, а то няма да е на разположение при очертаващия се сценарий на предсрочни избори в началото на април.

Едно е сигурно - запазването на статуквото този път действително е невъзможно. Тежкото хронично заболяване на българската партийно-политическа система изисква предприемането на рисковано, но животоспасяващо лечение, защото без ефективно демократично управление, отчитащо и защитаващо българските национални интереси, перспективите пред страната ни са мрачни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във