Банкеръ Daily

Общество и политика

Меркел не вярва, че спасителният план за ЕС ще бъде приет

Германската канцлерка Ангела Меркел е скептична, че възстановителният план на Еврокомисията в размер на 750 млрд.евро ще бъде приет. По време на срещата си с италианския премиер Джузепе Конте бе обсъдена ключовата Среща на върха на ЕС, на която ще се търси изход от икономическата криза, следствие на пандемията с Ковид-19.

Лидерите на ЕС все още не са постигнали окончателно съгласие относно възстановителния финансов пакет, а на 17 и 18 юли в Брюксел ще се проведе среща на върха относно фонда за възстановяване и следващия многогодишен бюджет на Съюза. Съществуват значителни различия между държавите членки по ключови въпроси, включително дали фондът за възстановяване ще се основава на заеми или на безвъзмездни средства за нуждаещите се. Така наречените пестеливи държави - Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция - настояват фондът да бъде използван за отпускане на заеми, тъй като безвъзмездните средства трябва да бъдат възстановени от всички данъкоплатци в ЕС.

„В петък ще започнем с дискусии за това как можем да постигнем споразумение. Винаги е имало и ще има различни позиции. Така че не вярвам, че ще успеем да се договорим в петък, но ако стане, това ще е добре за Европа.“, каза Меркел. 

Опасенията на Меркел, че срещата ще завърши без споразумение са основателни. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте, подкрепен от колегите  си от Швеция, Дания и Австрия са от групата държави-членки, които не одобряват идеята за отпускането на милиарди евро безвъзмездна помощ, за страни, като Италия и Испания, които не могат от година да си оправят финансови книги.

Германия пое председателството на Съвета на Европейския съюз. От 1 юли, в продължение на шест месеца, страната ще ръководи дейността на Съвета и възстановяването от коронавирусната криза, стремейки се да постига съгласие между държавите членки.

Германия е изправена пред тежки предизвикателства, както и предшественичката й Хърватия. Коронавирусната пандемия още не бе ударила Европа, но Хърватия пое кормилото във време на промени в ЕС - след избирането на нов Европарламент, нова Еврокомисия и Брексит – с всичката неяснота около бъдещите отношения с Великобритания. Така че сега германците ще трябва да се справят с всичката недовършена работа от хърватското председателство на фона на усилията за облекчаване на ограниченията, наложени заради пандемията, завръщането към "новата нормалност" и страха от нова вълна. Въпреки всичко, в Берлин се целят високо и дори заимстваха фраза, популярна отвъд Атлантика, обявявайки, че искат да направят Европа отново велика. Единственият начин това да стане възможно е, като бъдат изпълнени две задачи.

На първо място, възстановителният фонд, известен с името "ЕС от следващото поколение", трябва да преживее през следващите няколко седмици препирните между европейските столици. Лидерите на съюза ще се срещнат лично през юли под зоркия поглед на Меркел, за да се опитат да постигнат постоянно изплъзващия се компромис между тях. Окончателният размер и структура – грантове или заеми – все още са предмет на обсъждане, както и критериите за изразходване на парите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във