Банкеръ Weekly

Общество и политика

Меркел има нужда от китайски тоник

Китайският премиер Ли Къцян се срещна с германския канцлер Ангела Меркел в точния момент. По време на второто си пътуване до Берлин на 10 и 11 октомври (откакто пое управлението на азиатския колос през март 2013-а) Ли проведе разговори в канцлерството с членове на кабинета, подписа 20 двустранни споразумения и се отби до пристанищния град Хамбург. Госпожа Меркел пък е посещавала Китай седем пъти, откакто през 2005-а е избрана за канцлер. А целта, според собствените й думи, е : “да се опознаем по-добре”.

Визитата на китайския министър-председател се случи в трудни времена за германската икономика. Последните фундаментални индикатори предполагат, че тя започва да се задушава. Което създава сериозна дилема за финансовия министър Волфганг Шойбле, амбициран да стане първия шеф на ведомството от 1969-а, постигнал балансиран бюджет. И то още през 2015-а. Лошата новина е, че след като водещи германски институти за икономически изследвания ревизираха миналата седмица надолу прогнозите си за стопанския растеж на страната, това направи на 14 октомври и правителството. Министърът на икономиката Зигмар Габриел обяви, че предвижда 1.2% ръст на БВП през тази година и 1.3% през следващата срещу първоначално очакван растеж, съответно от 1.8 и 2 процента. А загубата на половин процент от растежа води до недостиг от около 4 млрд. евро във федералния бюджет и половината от тази сума трябва да се поеме от кабинета. Шойбле обаче твърди, че винаги е възможно бюджет от 300 млрд. евро да преглътне липсващи 2 милиарда.

При всички положения Шойбле трябва да положи повече усилия, за да стимулира растежа, без да пропусне върха на кариерата си - нулев дефицит. Затова той иска да се преструктурира бюджета, като “се избяга” от разходи за подкрепа на личното потребление и се наблегне на инвестициите. Финансовият министър убеждава парламента, че пари могат да се намерят. Един от източниците са фондовете за социално осигуряване, които в момента работят с големи излишъци. От тях е възможно да се освободят от няколкостотин милиона до над 1 млрд. евро, които да се инвестират в строеж на пътища. Тези средства няма да са достатъчни, така че Шойбле е приготвил още един “заек” в ръкава си. Той иска да убеди частните инвеститори да насочат капитали за поправка на мостове, за шосета и за други инфраструктурни проекти - идея, която настойчиво лансираше на годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон през уикенда.

За съжаление Шойбле не успя да спечели “фенове” за каузата. Бившият финансов министър на САЩ Лорънс Съмърс отбеляза, че “онова, което се случва в Европа, не работи”, и че финансираните от правителствата инфраструктурни проекти са най-оптималният вариант, защото в момента никой друг не може да вземе назаем по-евтини пари. А чрез по-висок растеж “публичните инфраструктурни плащания могат да се отплатят от само себе си”. Освен това Лорънс предупреди за сериозната опасност еврозоната да поеме по пътя на стагнация плюс инфлация в японски стил.

Към хора на критиците на германската политика се присъедини и бившият премиер на Финландия Юрки Катайнен, заявявайки, че Берлин трябва да инвестира в инфраструктура и образование, за да запази силата си. А лидерът на групата на финансовите министри на еврозоната Йерн Дийселблум подчерта в началото на седмицата в германския вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, че е необходимо Германия да продължи да се реформира, вместо да разчита на реформите, които вече е провела. Но Шойбле заложи на познатата мантра, че страната му все така е мотор на растежа на Европа и че всички призиви за увеличение на държавните разходи са “старомодни”.

Меркел също не иска да отстъпи от мерките за строга бюджетна дисциплина и вижда част от решението на проблема в разширяването на търговските връзки с Китай. Търговският обмен между двете държави се е увеличил с едва 0.3% миналата година - до 162 млрд. щ. долара, по данни на китайското посолство в Берлин. В същото време германски компании са насочили към Китай директни инвестиции за над 2 млрд. щ. долара срещу едва 800 млн. щ. долара на китайски фирми в Германия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във