Банкеръ Weekly

Общество и политика

Между икономическия колапс и реанимацията на расизма

Цената на глобална пандемия

Тревожната перспектива потенциален взрив на китайския коронавирус  да се превърне в първата наистина разрушителна пандемия  в условията на съвременната глобализирана епоха, възроди  опасенията за стабилността на световното стопанство. Особено, след като статистиката отчете 3000 смъртни случая и над 80 000 болни. А  под карантина бе поставен  най-богатия италиански район. Всичко това провокира разиграването на "холивудски" сценарии на тема как верижното разпространение на заразата ще се отрази на глобалния растеж.

Световният лидер в областта на прогнозите и количествения анализ "Оксфорд икъномикс" оценява пораженията от евентуална пандемия на 1.1 трлн. щ. долара,а САЩ и еврозоната ще изпаднат в рецесия още през първото полугодие на тази година. Това ще е цената за стотиците хиляди евентуално отсъстващи от работа, за понижената  производителност,неизбежните ограничения на пътуванията, разрушените снабдителни и търговски вериги, редуцираните инвестиции. Експертите описват подобен сценарий като

"кратък, но много рязък шок за световното стопанство".

МВФ е по-умерен в предвижданията си. Неговите прогнози сочат, че вирусът ще отнеме само 0.1% от очаквания 3.3-процентен ръст на глобалния БВП за 2020 година. А в интервю за "Яху финанс", главният икономист на Фонда Гита Гопинат обобщи, че пандемичният развой на заразата ще доведе до "наистина низходящи, ужасяващи сценарии".

В анализ, огласен преди  бума на коронавируса Световната банка напомня, че милиони хора по света могат да намерят смъртта си при  една разрушителна пандемия и дори най-консервативните оценки предполагат, че тя ще отнеме 1% от световния БВП. А едно повторение на кризата

с "Испанския грип" от 1918-а, убил 50 млн. души по света,

би струвало 5% от БВП на планетата. 

Анализ от март 2016-а, подготвен  с участието и на  бившия финансов министър на САЩ - Лорънс Съмърс, оприличава годишният финансов ефект от евентуална  пандемична зараза на дългосрочните годишни поражения от глобалното затопляне. Изчисленията в обзора сочат, че ако смъртните случаи от пандемията надхвърлят 700 000 души годишно, общите загуби ще са около 0.7% от глобалния брутен продукт.

Голямото неизвестно в икономическите модели,очертаващи какъв ще е  изхода от евентуална пандемия остават реакциите на централните банки и на правителствата. И мерките, които биха предприели, за да компенсират негативните последици. По оценка на Дрю Матюс - главен пазарен стратег на "Метлайф инвестмънт мениджмънт",  само въздействие чрез паричната  политика вероятно няма да е достатъчно. Просто защото 25 базови пункта по-ниска лихва, които би трябвало да насърчат потреблението, едва ли ще потиснат тревогите и страховете на хората.

 

Препоръките на СЗО

В доклада си за разпространението на коронавируса COVID-19 към 24 февруари, Световната здравна организация (СЗО) акцентира  върху  един тревожен феномен: публично заклеймяване на хората от конкретни народности и ръст на вредните стереотипи. И предупреждава, че подобно демонизиране може да предизвика още по-тежки здравни проблеми, по-широко разпространение на вируса и по-сериозни затруднения в контролирането на заразата.

Става дума за следното: според СЗО рязко е скочил броят на публикациите,  заклеймяващи масово жителите на засегнатите от епидемията райони. По този начин те биват  демонизирани, подлагат ги  на дискриминация, изолират ги от останалите хора  и - в крайна сметка те  губят социалния си статус.

Като се има предвид, че COVID-19 е ново заболяване, лесно обяснимо е защо възникването и разпространението му предизвикват объркване, учудване и страх сред обществото. Но това са все фактори, които възбуждат  вредни стереотипи.

Според оценката на организацията заклеймени   по този начин хората  могат:


- да започнат  да укриват заболяването си, за да се спасят от дискриминация;

- да се откажат  да търсят незабавно здравна помощ;

- да бъдат  демотивирани  да поддържат здравословно поведение.


Такива бариери - и това не е тайна за никого - пречат на борбата с епидемията и улесняват разпространението на заразата. Международната федерация на червения кръст и на червения полумесец, УНИЦЕФ и СЗО разработват указания и организират световни кампании, за да осуетят дамгосването на  заболелите хора. 

В този аспект, особено важно е поведението на държавните органи,на  медиите и на структурите на гражданското общество. Затова СЗО отправя конкретни препоръки към тях:


- Да се дава пълноценна информация: опозоряването може да се подгрява от недостатъчните познания както за разпространението и лечението на новия COVID-19, така и за предотвратяване на заразяването;

- Да се ангажират влиятелни публични фигури (религиозни лидери, хора от шоубизнеса и т.н.), които да помогнат на заклеймените хора и публично да се противопоставят на лепенето на етикети;

- Да се чуват гласовете и да се разгласяват истории и образи на местни хора, които са се заразили с COVID-19 и са победили болестта или пък са подкрепяли някой любим човек в процеса на заболяването и възстановяването му от него;

- Да се гарантира, че се описва поведението на  различни етнически групи. Материалите трябва да посочват различни засегнати от вируса общности и как те работят заедно, за да предотвратят разпространението на COVID-19;

-  Медиите трябва да представят балансирано и точно фактите, да разпространяват достоверна информация и да помагат в борбата със слуховете и дезинформацията, които водят до необосновано осъждане  на тези хора...


Facebook logo
Бъдете с нас и във