Банкеръ Weekly

Общество и политика

МЕДИЦИНСКИЯТ СЛУЧАЙ НА СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА

Световната политика отново попадна в поредното издание на близкоизточния си водовъртеж и започва да губи равновесие. Мозъчният удар, който неочаквано сполетя израелския премиер Ариел Шарон, се превърна в не по-малко изненадващ удар за близкоизточната политика на всички важни страни и международни организации, които от години се опитват да повлияят на процесите в региона. Това е скромно доказателство за ролята на личностите в политиката и за начина, по който те предопределят характера й. То е доказателство също за една типична черта на Близкия изток, където ролята на миналото има явно надмощие в аргументите за правене на политика в настоящето. Точно в този район никога не се знае дали съдбата предизвиква мира или обратно...
Спомням си как Шимон Перес, един несъмнен авторитет на израелската и световната политическа сцена, в едно интервю преди три години го изрече с пределна простота. На въпроса ми защо Близкият изток е мястото, където най-трудно може да се отговори на въпроса за войната и мира, Перес отговори: За последните шест хиляди години тридесет империи са се изредили в Близкия изток - римляни, гърци, вавилонци, американци, руснаци… Почти всеки е имал интереси в Близкия изток… И колкото и да е странно, хората се бият, за да променят миналото и историята си, вместо да се опитат да се борят, за да променят бъдещето си. Историята не може да с промени, освен ако не си сталинист. Затова политик като мен се опитва да каже на хората: вижте, ние можем да живеем, като мислим за бъдещето, не само за миналото. Това обяснение на Перес, изглежда, си струва да се припомни, защото Ариел Шарон зададе част от възможното бъдеще, което в този момент изглежда поне толкова спорно, колкото и миналото.
Политическите въпроси, които съпровождат медицинското състояние на Ариел Шарон, естествено не засягат само политическото развитие в държавата Израел, а здравословното състояние на близкоизточния мирен процес като цяло. Те рефлектират върху вечните израелско-палестински отношения, които в продължение на десетилетия са се редували от състояние на кома и изкуствено дишане до кратки мигове на надежда за самостоятелен живот на местните актьори. Те също така нахално се докосват до проблемите, които създава недостижимото за момента стабилизиране на Ирак и директно си кореспондират с иранското атомно предизвикателство, което може да докара до клинична смърт установените правила на ядрената политика. До тях се нареждат несигурните процеси в Сирия и Ливан или например в Египет - все страни, които също са подвластни на неизбежно влияние. Всички това, взето заедно, е един показателен пример за здраво затегнатия близкоизточен възел, който отдавна се е превърнал в медицинския случай на световната политика.
Здравословното състояние на Ариел Шарон във всеки случай не предполага негово активно лично участие в политиката. Булдозерът, както наричат Шарон, обаче оставя солидно политическо наследство, което няма как да не задава още дълго време тона в политиката, а донякъде ще го предопределя. И то не само във вътрешната израелска политика, която на 28 март трябва да се подложи на проверката на избирателите, нито само в палестинската политика, която на 25 януари я чака същото - парламентарни избори. Колкото и да е спорен с миналото си - и това е така, защото генерал Шарон не е пропуснал нито една война от основаването на държавата Израел - политикът Шарон, който практикуваше политиката на свършените факти, създаде условия за бъдещето с изтеглянето от ивицата Газа.
Стана така, че преди близо четири години той първо предизвика кървави сблъсъци с палестинците след едно демонстративно посещение на Храмовия хълм в Ерусалим, после съсипа Осло-версията на мирния процес, а след това изненадващо от защитник на израелските заселници се превърна в този, който насилствено ги прибра от Газа. Опасният покер, който той играеше с женения за Палестина Ясер Арафат, тогава току-що бе приключил. Това изтегляне от ивицата Газа всъщност бе прието като прелюдия към възможната палестинска държава и едно от първите сериозни движения в голямото израелско-палестинско задръстване. Спорен или не, направи го точно Шарон, чийто политически багаж винаги е бил претъпкан с военно мислене и военни категории. Той обаче се превърна от баща на заселниците и ясно изразен десен политик в прагматик, който постигна целите на левите партии. Аналогията с генерал Дьо Гол е точна, защото онагледява сложната метаморфоза на военен в политик. Дьо Гол също обещаваше на французите френски Алжир, а после стана архитект на френското изтегляне оттам.
Обяснението защо точно ястребът Шарон, както всичко свързано с Близкия изток, изглежда много сложно, но в тази сложност има нещо очевидно. Той винаги успяваше да изненада с действията си израелската и международната политика. В крайна сметка след политиката на Шарон връщане назад трудно би могло да се случи, особено в израелско-палестинските отношения, в които винаги най-трудното нещо е било мирът и реализмът да се помирят. Израелският премиер предизвика два процеса, които промениха радикално политическата карта на Израел. Първият е изтеглянето от ивицата Газа и вторият - създаването на партията Кадима (Напред), една центристка партия, която привлече много голяма част от политическия елит и има реални шансове да спечели предстоящите избори. Естествено, при условие че харизмата на Шарон ще продължи да действа. Сега въпросът е дали политическото наследство на Ариел Шарон ще продължава да действа чрез изненадата на свършените факти. Ако израелската демокрация излиза укрепнала от изпитанието Шарон, то това едва ли може да се твърди за ситуацията в региона.
От това как ще се разпределят картите в ерата след Шарон ще зависи развитието на палестинския проблем. Той винаги е играл стратегическа роля в целия Близък изток и е бил външнополитически оксиморон в международната политика. Просто няма държава, която да не е въвлечена в историята на израелско-палестинските отношения. Сега е важно не само как израелската политика ще работи след поредната изненада на Шарон, но и как ще реагират палестинските избиратели на 25 януари и дали радикалната групировка Хамас ще получи мнозинство. Съвсем неслучайно говорителят на Хамас твърди, че оттеглянето на Шарон от политиката ще измени световната политическа карта.
Един от най-тежките въпроси в момента са свързани с иранския ядрен проблем, който се родее и би следвало да се разглежда в контекста на оттеглянето на Ариел Шарон от активната политика. Неотдавна иранският президент Махмуд Ахмадинеджад призова Израел да бъде изтрит от картата и отрече съществуването на Холокоста. Това бе едно изявление, чието действие може да се оприличи с времето, необходимо за разпадането на урана. То очевидно е съзнателно търсене на конфронтация със Запада и Израел и доказателството за това са счупените печати на ядрения реактор в Натанз. Ако израелската политика след Ариел Шарон очевидно навлиза в нова фаза, то иранската е в такъв етап, от който никой не знае как и кога ще се изтегли. Иран счупи печатите на някои от ядрените си обекти и по този начин пресуши и последните капки доверие на международната общност.
Получава се така, че в ядрения ирански капан попаднаха всички. Това няма как да не остане без последствия, засега на терена на Съвета за сигурност на ООН. Реакциите в света са еднозначно отрицателни и няма как да бъдат други, при положение че една страна, особено страна в най-горещия район на света, се опитва да развива ядрена дейност извън всякакъв контрол. За пореден път се оказа, че обогатяването на урана обогатява световната политика с трудноразрешим проблем, който не изключва нито една опция, включително и военната - колкото и да са различни интересите на Америка, Европа, Русия и Китай. Това няма как да не се таксува като най-голямото предизвикателство от иракската война насам. Иран предизвика обратното броене в Близкия изток, медицинския случай на световната политика, в който външната политика е като неврохирург, който със сигурност знае, че след мозъчен удар трудно се реагира на думи и още по-трудно на послания за разум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във