Банкеръ Weekly

Общество и политика

Мартин Заимов: Имам усещане за въпиюща несправедливост

* В България има невероятен дефицит на справедливост.
* В правенето и изпълнението на бюджета на столицата няма прозрачност.
* Една партийна върхушка взема всички решения при закрити врата, без да носи отговорност.
* Кризата е шанс икономиката и бизнесът да станат по-ефективни.
* Искам смяна на комунистическия модел на управление в София.

Г-н Заимов, защо се решихте за втори път на политическа изява, като да се кандидатирате за общински съветник в София?
- От гняв. Аз не мога да повярвам, че толкова много години, толкова много хора са лъгани, мотани и завирани в миша дупка. Имам едно постоянно усещане за въпиеща несправедливост.
Но нали хората избраха и сегашното мнозинство в Столичния общински съвет, и мнозинството в парламента с идеята, че те ще са по-справедливи от предишните?
- Това се случва вече от много години насам. Хората избират нови управляващи заради обещанията им за справедливост, а след това се случва точно обратното. И Виденов обеща повече справедливост, и Симеон обеща повече справедливост. Кой ли не го направи по простата причина, че точно това обещание печели избори, тъй като наистина в страната има невероятен дефицит на справедливост.
Да, но този път управляващите не залагат на обещания за справедливост. Мотото им в тази кампания е Ние градим България. Какво според вас градят управляващите освен магистрали?
- Е, в София поне метрото се вижда, че се строи. Но, забележете, аз ползвам думата строи. Да, строят се разни неща понякога с много дефекти. Но не смятам, че нещо се гради. Градя е дума с много сериозно съдържание.
А защо от листата на партия Ред, законност, справедливост се кандидатирате?
- Най-лесният отговор е, защото г-н Янев ме покани. Но ако трябва да съм по-точен, кандидатирах се за водач на листата на тази партия, защото разчитам на нейната подкрепа за кандидатурата на г-н Прошко Прошков за кмет на София, която аз безрезервно подкрепям.
Какво не ви харесва в сегашната политика на Столичната община?
- Ами това, че няма политика. В много отношения през последните шест години градът се развива в негативна посока. Качеството на живот се е влошило...
Това не е ли заради икономическата криза през последните две години?
- Не. Качеството на живот не е непременно свързано с икономиката. Тук става въпрос за доверието между хората. За чувството за общност. За удоволствието да се срещаш с други хора или пък за това, че природата е чиста, а не унищожена.
И какво ще искате да промените, ако бъдете избран?
- Комунистическия модел на управление, пренесен в т. нар. модел Софиянски - Борисов. Това е вътрешната машинария на общината. Тя трябва да се промени организационно, финансово, кадрово. В общината има много читави хора, има и такива, които не знаят защо са там, а съществуват и служители, които знаят защо са в общината, но не работят за интереса на софиянци.
Този модел, за който ви говоря, е относително прост. Има една неперсонифицирана върхушка - партията, която взема всички решения, без да се знае как, защо и кой всъщност ги взима. И всички останали ги изпълняват. В общината той се проявява в лицето на един кмет, когото всички смятат за отговорен. Всъщност отговорността е размита между осем заместник-кметове и един главен архитект. Аз, като заместник-председател на Столичния общински съвет, много трудно мога веднага да ви кажа колко са заместниците на кмета. Което означава, че отговорността е размита. Не може един кмет да има толкова много заместници. В някои държави съществува подобна структура, но при нея кметът е председател на общинския съвет и заместниците му са членове на съвета. А при нас моделът е наследен от комунизма, прекрасно адаптиран е от Софиянски и нищо след него не е променено. Стои един лидер, а зад него група граждани, които имат много власт и никаква отговорност. Те взимат всички решения и не се знае, ако сбъркат или крадат, кой ще ги санкционира или накаже.
А вие какво предлагате?
- Смятам, че кметът, трябва да има един заместник, а под тях да има директори - способни професионалисти, които нямат политически ангажименти. Това, което ще искам, каквото и да се случва в общината, е да има прозрачност. Да знаем какво се случва, кой го прави, защо го прави и този, който го прави, да си носи отговорността. Искам да има повече власт на хората и настоявам за децентрализация. Например аз съм абсолютен противник на забраната на достъпа на граждани до заседанията на общинския съвет. Да, хората могат да гледат заседанията на екран. Но това не е едно и също. Друго е, като общинският съветник знае, че избирателите имат чисто физически контакт с него, когато той работи, и могат да му потърсят сметка за това, което прави или не прави. Също така смятам за абсолютно нормално да се направи референдум по един или друг важен въпрос, в която и да е община на столицата. Така хората ще усетят, че имат власт и ще се научат да я упражняват. И докато това не стане, властта ще продължи да бъде в ръцете на група богопомазани партийци.
Добре, искате да промените модела на управление. Това е ясно. А наясно ли сте в какво състояние е бюджетът на Столичната община в момента?
- Не по-различно от това на държавата. Вижте, проблемът на общината не е в наличието или липсата на средства, не е и в това дали има, или няма заложени бомби в него. По-важното е, че бюджетът се прави едно към гьотере и има огромен натиск върху хората, които го правят. Имам предвид, че ако има недостиг поради липсата на ясно заложена политика, не е ясно кое е приоритет и правата за рязане на бюджета са в ръцете на чиновника. Ако има излишък, е същото, защото човекът, който прави бюджета, решава на кого и как да разпредели излишъка. Това не е прозрачна, демократична, справедлива и свободна система. Това е точно обратното - контролирана, манипулирана, задкулисна система. Самият факт, че толкова дълго време общината работи без заместник-кмет по финансите, означава, че нещо не е наред.
Освен това няма ефективна система за контрол върху изпълнението на бюджета. При сегашния модел контролът е подчинен на кмета. Ще рече, че инспекторите трябва да надзирават човека, който ги назначава. Нали се сещате колко абсурдно е това.
Само че и на държавно ниво хората, които контролират бюджета - служителите на Агенцията държавна финансова инспекция, са подчинени на финансовото министерство. Защо това да не е така и в общината?
- Но държавният бюджет се одитира от Сметната палата. Тя е истинският контрольор там. А при общината няма ефективна и независима система на контрол.
Говорите за децентрализация. В този контекст вие подкрепяте ли идеята кметовете на отделните общини в София да се избират или трябва да бъдат назначавани?
- Разбира се, че трябва да бъдат избирани.
Е, какъв е смисълът да бъдат избирани, след като не разполагат със собствен бюджет, с който да осъществяват своята политика?
- А аз казвам, че не само трябва да бъдат избирани, но и да разполагат със собствени финанси. Тук вие сигурно ще ми опонирате, че такава финансова самостоятелност не е позволена от закона. И аз ще ви отговоря, че нищо не пречи на кмета да поиска от Народното събрание промени в законодателството, което да даде възможност за финансова автономия на кметовете на общините в София. Трябва да се делегират бюджети на районните кметове и в същото време да се създаде ефективна система за контрол на изпълнението на тези бюджети.
Смятате ли, че ако бъдете избран за общински съветник, ще работите в една по-добра икономическа ситуация?
- Трудно ми е да дам прогноза при сегашното положение. Има две хипотези. Първата е, че икономиката ще расте и тогава всичко е ясно - постепенно излизаме от кризата. Втората е, ако няма растеж или има спад. Тогава ресурсите намаляват, но аз съм сигурен, че и при тази ситуация икономиката като цяло ще се справи. Защото в такива екстремни моменти хората и бизнесът се мобилизират и намират добри решения, които преди дори не са им хрумвали. И след такива спадове в повечето случаи следват продължителни периоди на възход. Искам да кажа, че ако не сте невежа в период на криза, ще намерите начин така да инвестирате в оптимизирате бизнеса си, че след това той да ви носи много повече приходи. Блестящ пример в това отношение е Естония, която преживя спад в икономиката, който бе по-голям от този, който България имаше през 1996-1997 година, а сега Естония е една от най-добре развиващите се икономики в Европа.
Къде е гаранцията, че ние ще поемем по пътя на Естония, а няма да ни се случи това, което става в Гърция, Великобритания или Франция, където икономическият спад доведе до социални сблъсъци?
- Винаги има такава опасност. Това зависи от самите хора. Ние трябва да се преборим за промени, които да ни поведат по пътя на Естония, а не на Гърция например. И аз съм сигурен, че обществото е в състояние да поеме пътя на тези промени. Доказателство за това е, че веднъж преодоляхме една страшна криза и постигнахме неща, които сега ни дават възможност да сме относително стабилни независимо от кризата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във