Банкеръ Weekly

Общество и политика

Маршът на безличието

Лесно им беше на политолозите в зората на българската демокрация. Цялата ляво-дясна политическа скала всъщност се разполагаше по оста комунизъм - антикомунизъм и което не се признаваше за комунистическо, автоматично се прогласяваше за дясно. С цялата условност, наложена от времето, тази политологическа простота завърши през 2001 г. с идването на власт на правителството на Симеон Сакскобургготски. Добро или лошо, то сложи край на идеологическата конфронтация и размести полюсите. БСП продължи да одеснява, СДС зацикли безпомощно в блатото на антикомунистическата реторика.


Днес има


нов тип обезличаване

nbsp;


Формирането на блок от партии, които нямат участие във властта, но играят за нея, поставя под въпрос легитимността на българската демокрация. Тепърва ще става ясно докъде ще стигнат СДС, коалицията РЗС и Марешки и новосформираната организация на Касим Дал в желанието си да прислужват на ГЕРБ. Най-пресният пример - със скандалите в СДС - показва, че когато премиерът изиска от патериците си да му направят услуга, всички скрупули падат. Нормалните рационални съображения за дългосрочната полза за конкретната присъдружна партия вече не играят съществена роля. Ситуацията с тримата независими депутати Тетимов, Николов и Карбов, внесли седесарската кандидатура за конституционен съдия - прокурорката Галя Гугушева , и обявили, че ще пренасочат субсидиите си от ГЕРБ към СДС, демонстрира тъкмо този отчаян цинизъм.


Изникналите сиви политически субекти се опитват да повторят ролята, която играеше преди 1989 г. казионният БЗНС за БКП. Съмнително е, че управляващите ще са в състояние да изпълнят


поетите ангажименти

към своите задкулисни партньори. Евентуалният конституционен съдия, посочен от СДС, и представителите на РЗС в изборните комисии не са справедлива цена за самоунижението на двете партии. Впрочем има ли справедлива цена за такова нещо? Съзаклятието, което наблюдаваме, е като в игра на високорисков политически покер, в който малкият партньор играе All In*, а големият нарушава правилата, плащайки, колкото пожелае.


Нищо обаче не облагодетелства ГЕРБ повече от липсата на реална опозиция. Макар да не стои зле на фона на основния си противник, соцстолетницата не е в състояние да привлече много хора извън твърдото си ядро. Високият пост на лидера й Сергей Станишев в ПЕС не е никаква гаранция, че поредната наложителна промяна в БСП няма да е поредното хвърляне на прах в очите. Майстори на мимикрията и пребоядисването, често наричани партията на богатите, независимо от пенсионерите гласоподаватели, българските социалисти дадоха решителен принос в обезличаването на българската политика.


Но най-голям проблем с


политическия облик

имат в ГЕРБ. Приети в Европейска народна партия през 2008 г., управляващите участваха на изборите с дясна платформа. В същото време някои от техните инициативи са не просто леви, а звучат като директни заемки от времето на Тодор Живков.


Земеделският министър Мирослав Найденов от месеци рекламира промоциите в големите вериги. Опитваме се да не следваме събитията, а да правим живота на хората по-лек, основната цел са социалнослабите , безработните, пенсионерите, хората в неравностойно положение, обясни той преди време. Няма лошо - леви или десни, важно е мерките да работят трайно, без това да води до шоково поскъпване. Същевременно обаче ценозаиграването с големите чужди магазини има неблагоприятен ефект както върху българските производители, така и върху дребната търговия.


Със спомени от стари времена и полуболшевишка реторика премина и приемането на данъка върху депозитите. Ще облагаме лихвите по депозитите, няма да ставаме държава на лихвари и рентиери. Има хора, които нямат никакъв стимул да работят, а само лентяйстват и си държат парите в банките, обяви в парламента председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. Според него бившият финансов министър Пламен Орешарски трябва да свали шапка на Дянков, защото нямало по-ляво решение от данъка върху депозитите. Ляво, ляво - колко да е ляво?


Та каква в крайна сметка партия е управляващата - дясна, лява, център? Събирането на различни елементи от


противоположни идеологии

би могло да е рационален подход за вземането на решения при определени условия. В случая обаче става въпрос за липса на политическа идентичност.


Пълзящото обезличаване е превзело освен партиите и институциите. Ролята на проявяващия признаци на хиперактивност президент Плевнелиев - например при връщането на закона за съдебната власт, закона за горите и при случая Марковска, свидетелства просто за вътрешна партийна договорка, а не за обществена и държавническа коригираща властта позиция. Принципът е прост - когато парламентарната група или някой от ГЕРБ се олее, президентът се задейства. От гледна точка на пропагандата механизмът работи безупречно. И толкоз.


Нищо не води до по-голямо обезличаване на политиката от преплитащите се


икономически интереси

За подобно омесване на капите говори и отношението на това правителство към заменките на гори от тройната коалиция. ГЕРБ обещаваше разваляне на договорите, но досега не са направили нищо по въпроса.


Референдумът за изграждането на АЕЦ Белене е друг пример за припокриващи се политически интереси. Въпреки цирка, който БСП и ГЕРБ разиграха в парламента около преформулирането на въпроса, и двете партии подкрепят изграждането на централата. Преди да еволюира дотук, отношението на управляващите премина през сложни метаморфози. Но информационната кампания около допитването, което ще се проведе на 27 януари, само ще припомни опасно близките им позиции.


Пълзящото обезличаване води до постоянно генериране на недоверие към партиите. Липсата на достатъчно строги присъди за корупция също задълбочава политическия нихилизъм на българина. Така постепенно се стига до ситуацията, в която на никого не му се занимава с политика, защото там всички са шмекери. Което е най-удобно именно за шмекерите. Въпросът е има ли изобщо изход от този омагьосан кръг?

* All In - термин от покера, който означава залагане на всичките чипове на играча

Facebook logo
Бъдете с нас и във