Банкеръ Weekly

Общество и политика

Маркучът на партийното цуцане

"Всички партии са цуцали от контрабанда." До тази изстрадана мъдрост стигна генерал Ваньо Танов, след като за втори път седна в шефския стол на митниците.


Земляк, "цуцали" е много сладко. Сетих се как клечим около казана в някоя хладна и дъждовна есенна вечер и от време на време вадим маркуча, в който сме набутали дюлева шумка (за аромат), и пробваме пърцуцата. Това е то цуцането - тайнство и тревожна сладост. Само да не ме подгониш, пърцуцата ми е за лична консумация - не повече от 200 литра на година.


Цуцането при партиите обаче е друго нещо. Да ти отговоря, земляк, с друг северозападен лаф. "Оно си сака, що си му требе". Това е непреводимо за останалата част от България, ще ги оставим само да усетят духа му.


Нека сега да се направим на Ентелегентни. В Стара Европа резултатите от изборите водят до смяна на управляващите партии или до коалиции от несъвместимости, но рокадите засягат задължително върхушката. Държавната администрация, която, както и при нас, е деполитизирана, е свещена крава. Тя е добре смазаното моторче на развитието. За работещите в нея са полагани огромни грижи - за повишаване на квалификацията, за задържането им на постовете, за да не избягат в по-привлекателния частен сектор. Така, значи идваш на власт и поразбутваш държавата, но безпричинно не пипаш Негово Величество държавния чиновник. Той работи за държавата, за интересите на обществото, т. е. хвърля кюмюра на парния локомотив. А кой точно кара влака не го интересува.


Втора опорна точка. Правителствата, откакто съществуват, са най-префиненият екстракт на обществените противоречия. От една страна, в тях се опитва да надделее инстинктът за безмерно харчене. Става дума за всички министерства, без финансовото, които са представители на разходната власт. Те са създадени да харчат. Ако все пак имат някакви приходи - примерно от платено обучение, катаджийски глоби или продажба на стари танкове - то те са незначителни. На другия полюс на този вечно засилващ се апетит е Министерството на финансите. Това е приходният полюс. Основно чрез агенциите си - НАП и Митниците - то трябва да направи максималното, за да има за харчене.


Трето. Ако приемем, че харченето е по-приятната работа, нормално е да си помислим, че всяка нова власт има правото да взема глави от разходните министерства. Причини бол - било е дясно управлението и здравното министерство стегнало така примката около болниците, че голяма част от тях затворили, а много хора срещнали смъртта на улицата. Или пък - управлявали "леваци" и потрошили сума пара за пенсионери, учители, лекари и студенти, а оставили все още работещите с изоставащи от инфлацията заплати. При нас обаче, не знам дали сте забелязали, новата власт първо посяга на приходните агенции и в частност - на митниците. Погледнато от птичи поглед, това е напълно необяснимо. Системата по границите не е ли тази, която би трябвало да гони единствено плана на приходите? Защо нейният шеф си отива първи, за да дойде нашият човек?


Защото партиите са разходни образувания. Над или под масата, те винаги са петимни за пари. Техните приходоизточници обаче - държавна субсидия, членски внос и дарения - по дефиниция стигат само за харчове над масата. За под масата пари няма.


Тогава какво става? Може да бъдат изцуцани държавни предприятия (почти ги няма вече, а и трябва да си на власт, за да го сториш) и толкова. За под масата трябват бързи ликвидни пари. Къде ги има безконтролно? На границата. Как става? Като спреш контрабандните канали на предишните управляващи, заплашиш каналджиите с решетки и след това пуснеш своите. Предишните каналджии си плащат откупа, а отворените - комисионите. Или пък като вместо да затвориш, закриляш акцизен спиртов цех на пивовар? Или пък още по-интелигентно - вдигнеш рязко цените на цигарите и трупаш акциз от по-високата себестойност на легалните папироси. А същевременно - прибираш горница от отворилия се неконтролируем контрабанден внос.


Това се прави по митниците, нали земляк?


Важното е маркучът на партийното цуцане никога да не пресъхва.




Чавдар Инчев,



разбирач

Facebook logo
Бъдете с нас и във