Банкеръ Daily

Общество и политика

Магурата - "Осмото чудо на света"

По стените на пещерата Магура могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от късния палеолит, има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е.

В почивните дни краката ни сами ни водят навън. Независимо от времето продължаваме да търсим нови и нови места. Или да си припомняме познати такива. В България те са толкова много, че всеки ден в продължение на 365 дни няма как да бъдеш на едно и също място. 

Магурата (от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. официално Рабишка пещера, защото се намира на южния склон на карстовия рид Рабишка могила, в Западния Предбалкан) ни посреща със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многобройни прилепи. Разположена е на около 18 км северозападно от град Белоградчик и на около 1.5 км северозападно от село Рабиша.

Образуването на Магурата е започнало преди около 15 милиона години. Тя е една от най-големите пещери в България - общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 метра. Образуванията в нея: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови  джобчета и пещерни бисери, са впечатляващи. „Големият сталак-тон", например, е с височина 20 м и диаметър на основата 4 м, а сталагмитът "Падналият бор" е с дължина 11 м и диаметър 6 метра. Изходът ѝ се нарича Вратача.

Първите следи от човешко присъствие в Магурата датират от 8 хиляди години пр. Хр. Хората са я населявали до раннобронзовата епоха. В така наречената Триумфална зала са запазени забити в земята дървени колове на 25 сантиметра един от друг. Те са били преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със слама. Във всяко жилище е имало пещ, използвана не само за приготвяне на храна, но и за изпичане на керамични съдове. Доказват го откритите фрагменти от паници, гърнета и чаши.

Защитена от ЮНЕСКО като природна забележителност, пещерата наподобява подземна катедрала и е една от най-ярките туристически атракции в Източна Европа.

Онова, което я прави наистина уникална, са изключително добре запазените древни рисунки, които нямат аналог не само в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.

В култовите сцени жените са нарисувани с по-голям ръст от мъжете, защото това е било времето на матриархата. Различните композиции отразяват всекидневието на тогавашните хора, както и примитивните им представи за устройството на света.

Изображенията са от различни епохи и е невъзможно да бъдат описани: танцуващи женски и мъжки фигури, мъже на лов и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали, своеобразни „шахматни пана", фантастично стълпотворение от хора, животни, геометрични фигури, изображения на слънца и звезди. Изминали са хилядолетия, а рисунките, сътворени с гуано /тор/ от прилепи, са все така ярки. Сигурно затова наричат Магурата "Осмото чудо на света".

В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите рисунки, които поставят въпроси, все още не получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Възможно ли е обитателите на пещерата да са се срещали с пришълци от космоса, които след това са обожествили? Тази хипотеза има привърженици.

Сред рисунките има още една любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата - танцуващи мъж и жена в характерни пози -жената е по-голяма и с вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им, е нарисувана гъба, а на следващата мъжът вече е в еротична поза и на неговата глава и тази на жената има ореол.

Предполага се, че обитателите на пещерата са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс. Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В нея постоянната температура е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с гуано  (тор от прилепи). Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в Европа. 

В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван /според някои учени/ годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Грегорианския календар).

В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и други животни.

Магурата е сред 12-те облагородени (достъпни и пригодени за посещения) пещери в страната. Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта. В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания във Франция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във