Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛЪЖОВНИЯТ КАТАРЗИС НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Навръх деня на лъжата - 1 април следващата година, държавната ни администрация би трябвало да преживее истински кадрови катарзис. Такива поне са декларираните от коалиционното правителство намерения, което в проекта на бюджет 2006, одобрен в понеделник (31 октомври), заложи и 10-процентно съкращение на бройката на чиновниците. И за да бъде всичко досущ като истинско, министрите дори записаха краен срок, в който да бъдат прочистени коридорите на властта от ненужна бюрокрация. В седмицата, в която наляво и надясно летяха оставки на шефове на изпълнителни агенции, появата на призрака на предстоящите масови съкращения в държавната администрация като че ли мина между другото. Причината за липсата на интерес сред представителите на медиите към подобни стряскащи новини обаче може да се търси и другаде. Просто през последните петнадесет години подобни популистки закани бяха изричани в началото на мандата на не едно и две правителства. Впоследствие обаче съкращенията така и не се случваха било поради необходимостта от укрепване на административния капацитет на държавните ведомства, било поради чисто политически съображения. Достатъчно е само да се напомни, че през 2001 г. тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски веднага след идването си на власт обеща също 10-процентно съкращение в редиците на държавната администрация, но чиновниците се отърваха само със страха, който браха.
Трудно е да се прогнозира още сега дали кабинетът Станишев ще повтори добре познатия ни от миналото сценарий, или действително ще размаха скалпела, изрязвайки вредните за държавата и хазната бюрократични образувания. Смущаващото в декларацията за масовите съкращения в администрацията е, че управляващите не споделиха точните критерии, по които ще става предстоящата чистка. Това, което се разбра, е, че съответните министри ще подготвят доклади до края на годината и ще ги предадат на своя колега - отговорника за държавната администрация Николай Василев. По неофициална информация пък попадащите в рисковата графа служители са между 10 и 15 хиляди. Колкото и да е раздута администрацията у нас, малко трудно е да си представим какво ще се случи след отстраняването им с и бездруго сериозно скърцащата машина на държавно управление.
Вместо да се занимават с кампанийни решения
от рода на това за предстоящите съкращения, министрите от трипартийното правителство може би трябваше още веднъж да прочетат Мониторинговия доклад на Европейската комисия. В него държавната администрация пак получи черна точка заради все още голямото разстояние, на което се намира от европейските стандарти за работа.
Тогава управляващите може би щяха да открият, че комисарите в Брюксел не са пропуснали факта, че набелязаните мерки - в приетата през април тази година Бяла книга за модернизация на държавната администрация, са все още само на хартия. Впрочем не е особено съществен и напредъкът ни към изграждането на шумно рекламирания проект за електронно правителство, както и за въвеждането на принципа за обслужване на гражданите и фирмите на едно гише във ведомствата.
По-любопитно е обаче, че от Евросъюза отдавна настояват за по-ясно разграничаване на компетенциите между политически назначените лица (т.е. членовете на т. нар. политически кабинети) и държавните служители в изпълнителната власт (назначени след конкурс по Закона за държавния служител). Както и за прецизиране на функциите, които изпълняват главните секретари в министерствата. Въпреки това въведените след влизането в сила на Закона за администрацията (през ноември 1998 г.) политически кабинети на премиера, вицепремиерите, министрите и областните управители продължават да бъдат нещо като приюти за близки до властта експерти и технически сътрудници. Според сега действащата нормативна база в
политическите кабинети на министрите
се включват техните началници, парламентарният секретар на съответното ведомство, както и ръководителят на звеното за връзки с обществеността. През 2001 г. обаче Народното събрание гласува поправка в административния закон, която позволи към политическите кабинети на министър-председателя и членовете на кабинета да се назначават експертни и технически сътрудници. Казано с други думи, всеки един министър може да наеме по трудов договор, при това без провеждането на конкурс, ценни консултанти, които да го съветват при вземането на определени решения. В това само по себе си няма нищо лошо, стига управляващите да не се бяха вживели в задачата за попълването на политическите си кабинети. По данни от електронния регистър на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт
общата численост на членовете
на политическите кабинети на премиера и министрите е малко над...250. Така например вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин разполага с кабинет от цели 92 души, като само пет от членовете са заместник-министрите. Конкуренция на министър Калфин по численост на политическия кабинет се явява на колегата му от финансовото ведомство Пламен Орешарски с 21 служители и Нихат Кабил, който има на подчинение в Министерството на земеделието 18 съветници. Министърът на отбраната Веселин Близнаков има политически кабинет от 16 души.
Обективността изисква да се спомене
че не всички от тези места са заети в момента. Така например вакантните длъжности в кабинета на Пламен Орешарски са три, а при Нихат Кабил - седем. Сред министрите, ползващи услугите на многоброен политически кабинет, са още строителният Асен Гагаузов (с 14 души), транспортният Петър Мутафчиев (с 13 души), както и колежката им от социалното ведомство Емилия Масларова (с 10 души). Политическият кабинет има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на съответния орган на изпълнителната власт с обществеността.
Голямата численост не би била проблем, ако в Закона за администрацията бяха разписани детайлно правата и задълженията на членовете на съответния политически кабинет. Вместо това там е предвидено, че кабинетите са организационни структури, които подпомагат съответния министър при формулиране и разработване на конкретни решения за реализиране на правителствената политика, както и при нейното представяне пред обществото. И толкоз. Проблемът обаче е, че почти същите функции изпълнява и т. нар. специализирана администрация, която е структурирана в съответните дирекции към министерствата.
Политическите кабинети съвсем не са единствените свободни електрони в администрация, които си
живуркат на гърба на бюджета
На малцина у нас например им е известно, че на подчинение към Министерския съвет активно работят седем държавно-обществени консултативни комисии. Такива са например тази по международния проект ТРАСЕКА, за подпомагане на развитието на митническата администрация, по въпросите на превенцията на престъпността, по безопасността на движение по пътищата и други. Кога точно заседават и какви решения вземат тези комисии може би знаят само техните членове. Макар последното да не е съвсем сигурно.
Дори
и премиерът Сергей Станишев би се затруднил да изброи
имената на общо 29-те съвета, които са на подчинение на Министерския съвет. Сред тях са такива публичноизвестни структури като Консултативния съвет за чуждестранни инвестиции и финансиране и този по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите. Добре би било министър-председателят да се позаинтересува за резултатите от дейността на Междуведомствения съвет за управление на изпълнението на Националния план за действие по околна среда - здраве, или пък от Съвета по въпросите на Военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.
Правителството си има още и междуведомствена Комисия по космически изследвания, Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, такъв по безопасност на храните, по наркотичните вещества, за ограничаване на тютюнопушенето и други.
Не трябва да се забравят и 17-те работни групи, които заседават на подчинение на Министерския съвет. Сред тях се отличават например тези за решаване на неотложни проблеми на миграционната политика на България и за собствеността, статута и устройството на Студентски град - София.
Е, очевидно е, че държавата е мащеха за данъкоплатците и лош стопанин, но за държавните чиновници тя винаги ще си остане като любяща майка. Каквито и съкращения да се обещават от правителството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във