Банкеръ Weekly

Общество и политика

Лъжливо овчарче и неразкаял се грешник

Всички що-годе нормални социологически агенции (без да броим една, която отдавна функционира на принципа Доставка на полезни данни по домовете) констатират приблизително едно и също съотношение на силите в навечерието на предизборната кампания. Шансовете на двете водещи формации са изравнени с малко предимство на ГЕРБ, но и двете са заковани на ниски равнища и дори леко се плъзгат надолу. Ако не се случат някакви драматични събития (в т.ч. сериозна фалшификация на изборните резултати, която именно целят да легитимират въпросните сензационни социологически данни), няма да е изненадващо двата колоса на българската политика да се окажат


политически гноми

nbsp;


Това, че нито доскоро управляващите, които продължават да контролират огромни ресурси от всякакъв характер, нито основната опозиционна сила, която би трябвало да акумулира недоволството от проваленото управление, не дърпат напред, е необичайно, но закономерно и трайно състояние.


На пръв поглед БСП и ГЕРБ са възприели различни изборни стратегии, което е донякъде вярно с оглед на ключовите внушения. БСП предлага небивало дори за нейната предизборна щедрост изобилие от придобивки за народа, но истински новото е, че не само сипе огън и жупел срещу виновниците за тежката криза (ГЕРБ), но дори признава с недомлъвки грешки на правителството на тройната коалиция и обещава да ги поправи.


Ако трябва да бъдем точни обаче, тези констатации трябва да бъдат формулирани в минало време. Защото в движение, само за две седмици, ръководството на социалистическата партия ревизира съществено решенията на конгреса на БСП през февруари и формулира предложението


Програма за нова социална България

ама друг път.


От обявената предизборна платформа е ясно, че партията се отказва от тържествено прокламираната незабавна отмяна на плоския данък и пълна ревизия на пенсионните промени, въведени от ГЕРБ. Вместо това се използва евфемизмът, че отмяната на плоския данък ще бъде посока при едно бъдещо ляво управление, което ще цели въвеждане на семейно подоходно облагане до края на мандата.


Някъде в бъдещето, през втората част на бленувания управленски мандат, остава и изпълнението на обещанието за въвеждане на необлагаем минимум на доходите. Това е доста странно за една партия, която претендира да е модерно-лява и чийто председател е същевременно ръководител на Партията на европейските социалисти. Много по-логично би било да се предложат и изведат като незабавни приоритети липсващите реални


мерки за борба с бедността

nbsp;


и подкрепата за най-уязвимите слоеве, вместо откровено популистките намерения за несъразмерно високо облагане на високите доходи (всъщност визират се главно доходи между 3000 и 5000 лв., т.е. готви се удар върху тънката средна класа, а за големите богатства на олигарсите, разбира се, не става и дума).


Нека обърнем по-съществено внимание на този проблем и на неговото необяснимо отсъствие от ревизираните предизборни обещания на левицата.


Липсата на необлагаем минимум създава уникалната (за индустриално развитите страни) ситуация, че в България има хора, които, плащайки данъците си, отиват под линията на бедността. Това личи дори от най-общ анализ на разпределението на доходите около линията на бедност. Делът от българите с доход, надвишаващ с до 5 на сто линията на бедност, е около 30 на сто. Ако разширим обхвата на анализа до доходите, приблизително до 10 на сто по-високи от линията на бедност, този дял ще нарасне с още 7-8 на сто.


Иначе казано, става дума за поне неколкостотин хиляди души. За сравнение - българската система за месечни социални помощи и помощи за отопление обхваща около 3-4 на сто от населението.


Говорим за много висок процент от българите, които са на ръба на физическото съществуване и отчаяно се нуждаят от работещи политики. Струва си да се припомнят само някои от


стратегиите за оцеляване

nbsp;


регистрирани в проучвания на домакинствата през последните четири години - пропускане на хранения (иначе казано, гладуване), невъзможност да се поддържа нормална температура в дома през зимата, отлагане на необходими прегледи при лекар, прекъсване на лечение, отказ от купуване на лекарства за хронични заболявания. Хората, които прибягват до подобни стратегии, в повечето случаи си дават ясна сметка, че те ще им струват скъпо в бъдеще, но просто са лишени от избор.


Ето за такива крайно леви (по оценката на някои наблюдатели) не се намери място в предизборната платформа на единствената влиятелна българска лява партия. Това, което БСП всъщност отказва да промени, е, че в България голямата сметка се плаща от тези, които най-малко могат да го понесат. Държавата беше превърната в безпощадна машина за генериране на бедност и неравенства не само през облагането на личните доходи, но и през тежките деформации в непреките данъци, в осигуряването и в системата за социално подпомагане.


Не е трудно да се досетим, че този остър предизборен завой на социалистите е пряко свързан с номинирането на бъдещия им кандидат за министър-председател Пламен Орешарски. Това не е упрек към Орешарски - той е последователен във финансово-икономическите си възгледи. Нещо повече, той изрично е заявил пред заседанието на Националния съвет на социалистите, че ако вдигнем ставките и въведем необлагаем минимум, това автоматично ще намали приходите. Въпросът е, че поредната солова акция на видимо надценяващия силите си председател на БСП може да има тежки последици, защото БСП вече няколко пъти извика на висок глас Завиваме наляво! и е реално застрашена да попадне в положението на лъжливото овчарче. Още повече че в най-чувствителните елементи от социално-икономическите си ангажименти не само


не се различава чувствително от ГЕРБ

а дори на практика (ако се абстрахираме от кухата реторика) обещава запазване на повечето политики на правителството на Бойко Борисов.


На пръв поглед бившите управляващи са възприели коренно различна тактика - те не обещават много нови неща, а акцентират на продължаване на старата политика (очевидно смятана за правилна) с повече воля и частични, по-скоро козметични корекции. Тази линия на поведение е напълно потвърдена от оповестения списък на водачите на листи и поставените на относително сигурни места кандидат-депутати. Открояват се ключови бивши министри, половин дузина областни управители и висши държавни чиновници.


Като куриоз може да се отбележи очевидното фаворизиране на бившия заместник-министър на финансите Владислав Горанов - ярък привърженик и ревностен изпълнител на


доктрината Дянков, уж развенчана

nbsp;


от Бойко Борисов и ГЕРБ. Част от министрите, макар и на по-задни позиции, все пак са включени в листите, но трудно може да бъде прикрито опасението дали те няма да се подредят след Мирослав Найденов в списъка на лицата, станали предмет на нездрав интерес от страна на прокуратурата.


Ако БСП вероятно отново ще плати данък на своето лицемерие и раздвоена дясно-лява идентичност, то ГЕРБ са на път да станат жертва на постоянството в глупостта. Да продължаваш да твърдиш, че си водил правилна политика, и да предлагаш още от същото при ясно изразената оценка на огромното мнозинство от народа може да означава само две неща - или безнадеждна неадекватност и неспособност да се направи промяна, или решимост да се спечели на всяка цена и със средства, които не се влияят от предложената политика. И двете са еднакво обречени в днешната ситуация на тотална амортизираност на досегашния модел на прехода. Ясно е, че нито едните, нито другите са в състояние да предложат дългосрочна, отчитаща публичния интерес на нацията политика и екип, който да я разработи и реализира.


Което означава, че рано или късно, но най-вероятно скоро лъжливото овчарче и неразкаялият се грешник ще плеснат с ръце, ще се прегърнат, може да се опитат да управляват заедно, а накрая ще станат вкупом ненужни.


Александър Маринов

Facebook logo
Бъдете с нас и във