Банкеръ Weekly

Общество и политика

Лудите стрелят по безхаберната държава

След психотрилъра в Лясковец, в който неосвидетелстваният Петко Петков уби спецполицай и рани други трима, държавата поне за миг се самосезира, че проблем с опасните луди съществува. Здравният министър д-р Таня Андреева скоропостижно увери, че създаването на единен регистър на хората с психични проблеми е част от програмата на управляващите. Той щял да бъде финансиран с 15-те млн. лв., които ще получим по Норвежкия механизъм за репродуктивно и психично здраве. Но дори и регистърът да стане факт, няма гаранция, че отговорните институции най-накрая ще започнат адекватно да лекуват психичноболните. Защото не шизофрениците, алкохолиците, невротиците и страдащите от различни психични разстройства са виновни, че нападат или стрелят по невинни граждани. Отговорността по-скоро трябва да падне върху плещите на няколко поредни правителства.


През последните 20 години никой не си мръдна пръста да изпрати леко или генерално превъртелите към болничнo лечение, при все че според националния консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова около 20% от българите имат психични проблеми. Освен това депресиите, алкохолните зависимости, шизофрениите са сред хроничните болести, предизвикващи инвалидност. Те са един от най-жестоките бичове за икономическата продуктивност и социалния капитал на всяка нация. Поради тази причина развитите държави отделят значителни средства от бюджетите си за здраве, за да се преборят с тях.


Каква е актуалната ситуация в България? В страната ни работят


12 държавни психиатрични болници

и още 36 специализирани центрове и отделения, през които преминават на диспансер, за прегледи или наблюдение около 150 хил. пациенти годишно. От отчета на здравното министерство за 2013-а става ясно, че държавните психиатрии са разполагали с 2488 легла, които по предложение на директорите им са съкратени с 140 с цел "оптимизиране на дейността и структурите". Въпросното "оптимизиране" вероятно означава, че болниците по финансови причини не могат да си позволят да приемат толкова много пациенти. И така не е от вчера. Да си припомним случая от края на 2012-а, когато управителят на най-голямата специализирана болница в Раднево - д-р Тодор Толев, съвсем не на шега алармира обществото, че психиатриите са свършили парите и ще бъдат принудени да изписват агресивни болни, преди да са ги излекували. Този тип заведения не получават средства по клинични пътеки от здравната каса, а взимат средно по около 700 лв. на преминал пациент от Министерството на здравеопазването. Тази субсидия обаче е крайно недостатъчна да бъдат покрити сметките за храна, лекарства, вода и електричество, тъй като минималният престой в болница на пациент с диагноза е около 15 дни. В това отношение доста показателна е статистиката, според която през 2012-а средният разход за легло в държавните психиатрии е малко над 8300 лв., докато другите специализирани АГ и белодробни клиники получават между 14 460 и 27 938 лева. Дневните лекарства на пациент струват по 2.15 лв., а за белодробно болните се купуват медикаменти за 9-10 лв. на ден. Кой ще обясни как може да се лекува шизофрения за две пробити левчета?


Заплатите на персонала са сред най-ниските в здравния сектор - факт, който естествено прогонва и малкото останали специалисти в бранша. Днес радневската психоболница обслужва към 350 пациенти и други 50, настанени в близки защитени жилища. "Независимо от минималното увеличение на работните заплати от началото на 2014-а персоналът ни не достига, а това усложнява обгрижването на толкова много хора", казва Толев. За около 400 лв. месечно санитарите трябва да се грижат за психичноболните, да ги къпят, обличат, да ги водят на процедури и преглед при лекарите и да ги усмиряват, когато буйстват. А


в свободното си време да чистят и мият

коридорите и тоалетните. Медицинските сестри за 450 лв. на месец се "разкъсват" между няколко отделения, а лекарите взимат между 550 и 600 лева.


"Все повече хора умират от наркотици и алкохол, докато родителите им се лутат в дебрите на родното здравеопазване. Повече от 13 години държавата обещава и бездейства. През 2012-а след серия скандали в медиите, свързани с условията в държавните психиатрични болници, получихме обещания за "норвежки финансов механизъм" догодина и разцвет на психиатричната болнична помощ. Бяха подхвърлени някакви мизерни проценти към ниските ни заплати", отбелязва началникът на отделението в Раднево за трайно зависими към алкохол и наркотици д-р Иван Добринов. По думите му европейските институции от дълго време ни критикуват заради лошото ни отношение към зависимите и заради липсата на стратегия за лечение на страдащите от алкохолизъм. "Но те не са влизали в тоалетна на държавно лечебно-психиатрично заведение, нито ги е нападал буйстващ пациент. Не са усещали безсилието, когато 15-годишно дете, зависимо към амфетамини, няма къде да се лекува и пребива редовно близките си. Едва ли могат да си представят психиатрична болница с 500 легла без нито един психолог и без нито един охранител", добавя Добринов.


Състоянието, в което се намират психиатриите, напомня романа на Достоевски "Записки от мъртвия дом". Психиатрията в Курило е разположена в осем помещения, строени през 1949-а, които за щастие някак все още не са се срутили. Експерти от министерството са започнали да търсят нова сграда и дано да я намерят по-скоро. Отпуснати са 400 хил. лв. за ремонт на лудницата в Карлуково, която също е в ужасяващ вид. През 2012-а заместник здравният министър д-р Минчо Вичев посещава лечебницата в Церова кория, за да се запознае на място с условията там. След това ведомството дава 96 хил. лв., с които е направена оградата и специалната пропускателна система, каквато преди това е липсвала и


болните свободно се разхождали из селото

и вършели поразии. Ремонтиран е покривът ие сменена дограмата, но сградата се нуждае от основен вътрешен ремонт. Цялостната картина на държавната психиатрия бе обобщена в доклад от миналата година на омбудсмана Константин Пенчев. В него бе установено, че болниците не покриват медицинските стандарти, липсват необходимите апаратури и лаборатории, персоналът не достига, а контролът е слаб. Така че нещата не опират само до създаването на един електронен регистър.


Друг въпрос е, че дори медиците да са си свършили работата в тази ненормална обстановка, повечето пациенти излизат на улицата, където няма кой да ги поеме. И скоро пак се връщат в начален стадий на болестта си, особено ако нямат близки, които да се грижат за тях. Според проф. Миланова изходът е да се създадат специални дневни центрове, където тези хора могат да отидат и да се учат да се грижат сами за себе си. Подобни мерки трябваше да залегнат в Националната програма за психично здраве 2013-2020, но приемането й се забави с почти две години и текстът още е на проектен етап. А докато държавата запълни законодателните, финансовите и инфраструктурните дупки, нищо чудно цялата нация да полудее.

Facebook logo
Бъдете с нас и във