Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛУДИ, СЛЕПИ И ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

Незабавно след оповестяването на правителственото решение за признаване на новата държава Косово в публичното пространство бе разпространено писмо против тази стъпка на група, определяща себе си като писатели, учени, художници, музиканти, актьори и редови патриоти и озаглавено Луди водят слепи. Очевидно е, че политиците са лудите, народът - слепите, а единствените изключения от тези две категории са авторите на писмото. Първоначално подписалите бяха 100, но скоро към списъка бе допълнено името на Любомир Левчев и цифрата набъбна на 101. Съвпадението е случайно, но цялото това начинание е твърде пъстро и предизвиква противоречиви реакции. Някои дори побързаха да нарекат участниците в подписката световнонеизвестни, което определено не е вярно. Мнозина от подписалите са популярни имена, макар с различни неща и дори с различен знак.
Ако засегнатите въпроси бяха по-обикновени, можехме да го възприемем като естествена проява на плурализъм. Но тъй като автори на писмото са известни хора, които използват квалификации от рода на национал-предателство и поставят темата за защитата на стратегическите национални интереси на Отечеството, струва си да се поразсъждава кога, как, с какви аргументи и защо известни люде се обръщат към обществото по такива важни въпроси.
Както знаем,
Кой говори
е първото, което трябва да се изясни. Ако разгледаме внимателно имената на подписалите обръщението, въпреки уверението, че националните интереси не са свързани с лявото, центъра и дясното на политическия спектър, установяваме, че повечето от авторите попадат (и сами се поставят) в групата на левите интелектуалци. Мнозина сред тях са членове или открити симпатизанти на БСП, приближени са на нейното ръководство или на президента Първанов. В този смисъл демонстрираната с обръщението господа управляващи дистанцираност от правителството е странна - мнозинството от подписалите писмото принадлежат към управляващите. Те подкрепят политиката на това правителство, а немалко от тях са назначени на различни постове от него.
Разбира се, винаги можеш да се разочароваш от някого, когото си подкрепял. Странното е, че не е известно нито един от авторите на това драматично обръщение да е направил някакви усилия да предотврати въпросното правителствено решение. Защо това или подобно писмо не бе адресирано до Висшия съвет на БСП, който обсъди признаването на Косово и взе почти единодушно решение в полза на тази стъпка? Защо тези от интелектуалците, които бяха в инициативния комитет за преизбирането на президента Първанов, не го призоваха да заеме ясна позиция по въпроса? Защо нямаше призив за открит обществен дебат? Защо нямаше инициатива за протестен митинг, какъвто левите организираха навремето в подкрепа на Слободан Милошевич?
Начинът, по който интелектуалците се обърнаха към обществото - постфактум и без да са предложили предварително някаква алтернатива на политическо решение - е смущаващ. Акцията прилича по-скоро на
създаване на алиби
за пред Сърбия или незнайно пред кого. Това внушение се засилва от израза може да сте глухи и слепи, но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси. Ако наистина има такава позиция - а тя не може да се изчерпи с отказа да бъде признато Косово - защо не е изразена? Някои биха казали - не е работа на писатели, музиканти и художници да предлагат решения на болезнени въпроси на външната ни политика. Когато квалифицираш една политика като злощастна национал-предателска обаче, най-малкото е нечестно да не заявиш какво предлагаш на нейно място, а също и на мястото на националпредателите. Но очевидно авторите на писмото не възнамеряват да се дистанцират трайно от правителството и от най-голямата партия в него, нито да предприемат нещо по въпроса за земното възмездие, за което мечтаят. Това е уязвимата морална точка на подобни обръщения на интелектуалците - уж призваните да водят или поне да просвещават народа нито знаят къде искат да го заведат, нито могат да го направят. Затова в такива случаи е по-добре да си замълчиш, иначе силните думи от рода на луди водят слепи заприличват на присмял се хърбел на щърбел.
Начинът на излъчване на подобни драматични послания е още по-парадоксален, като се има предвид, че тезата
срещу признаването на Косово има силни аргументи
Авторите на писмото обаче са се постарали така да омешат логични с направо налудничави доводи, че общото финално внушение е по-скоро обратното на декларираното. Водещо е твърдението, че с решението на правителството предаваме сърбите, които са наши братя по кръв и вяра, а едва накрая се споменава, че се признава една криминална държава в разрез с всички международни правови норми. Първото е много спорно - и като исторически факти, и като логика (какво общо има братството с вечните национални интереси?!). Второто е абсолютно вярно и поставя началото на нова фаза в развитието на международните отношения, въпреки всички твърдения, че Косово е уникален случай и няма как да се повтори.
Нещо повече, тези два рода аргументи са несъвместими помежду си. За съжаление, изглежда, че интелектуалците истински вярват в първия, а втория, международноправния аргумент привеждат от кумова срама. Когато се твърди, че има братски народи, това означава, че те се мерят с по-специален аршин, т.е. към тях отношението е по-различно от това към останалите народи. На братята може да се позволят неща, които на другите категорично се отказват. Докато международното право изисква равно третиране на всички субекти. Ако суверенитетът и границите са ненакърними, това важи за всички, и обратното, ако на косоварите се разрешава да се отделят от Сърбия, по принцип подобно право не може да бъде отказано на южноосетинците, абхазците, нагорнокарабахците, баските, корсиканците и прочие.
В тази точка братството на подписалите пада в своя собствен капан, уж подложен на правителството.
Братската логика и вечните интереси
са несъвместими философии. Защото цялата сентенция за вечните интереси е добре известна и предполага, че няма вечни врагове и вечни приятели, докато някак си не върви да приложиш същия подход към братята си. Когато си брат с някого, още повече по кръв и вяра, това е завинаги.
Аргументите в този случай са особено важни, защото единствено със силни аргументи е възможно изграждането и отстояването на стратегия за националните интереси. Тук емоциите, дори да са искрени, не помагат - даже вредят. Големият проблем, който интелектуалците не могат или не искат да видят, е много по-дълбок и също толкова обагрен емоционално. Това е проблемът за двойния стандарт, който разяжда не само външната, но и вътрешната ни политика. Двойният стандарт на политическите и управленските решения е истинската мина със закъснител за националната ни сигурност, защото противоречи на принципите на доброто управление, а без добро управление вече е невъзможна реална национална сигурност. Затова е странно, че въпросните интелектуалци, които иначе са доста близо до властта и черпят с пълни шепи от нейното благоволение, виждат предателството спрямо братята сърби, но не виждат
всекидневните предателства срещу братята българи
и не протестират срещу тях.
Не ми е известно някой от подписалите писмото да е протестирал публично срещу:
- двойния морал на властта, олицетворен от двете самоличности на Феим/Петър Чаушев;
- фрапиращите конфликти на интереси, покривани упорито от правителството начело със самия министър-председател;
- неспиралото през годините присвояване на огромни суми от европейските предприсъединителни програми (а вече и от структурните фондове);
- фрапиращите разкрития за връзките на високите етажи на МВР и на останалите институции с организираната престъпност;
- геноцида срещу хората в неравностойно положение, в т.ч. в домовете за деца, лишени от родителски грижи;
- най-малко дискусионните и очевидно непрозрачни мегаенергийни проекти, които имат пряко отношение към стратегическите интереси на България, и т.н.
Възниква логичният въпрос - защо по тези и много други фрапиращи случаи в нашата действителност подписалите писмото по повод признаването на Косово сто и един интелектуалци не попитаха управляващите: Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени? Каква е цената на вашите души?
И така, връщаме са на основния въпрос - защо се появи това писмо, какви цели преследва и какъв ефект ще предизвика. Напълно е възможно мнозина от подписалите искрено да обичат братята сърби и да мразят американците, въпреки че никой от тях (с изключение на Андрей Пантев) не е обявявал открито против членството ни в НАТО.
Заиграването с големи проблеми
и гъделичкането на страстите на една част от обществото обаче е твърде безотговорно начинание, защото отклонява вниманието от други, много по-важни за нас неща. Но изокалите се интелектуалци, изглежда, не държат да получат отговор на въпросите, които сами повдигнаха. Те нямат намерение реално да притискат правителството с цел публична дискусия относно бъдещето на Балканите и ролята на България в това бъдеще.
А необходимост от такава дискусия има, защото нито правителството, нито президентът, нито парламентът обясниха ясно каква точно е изгодата за България от признаването на Косово. Не бе посочено с какво нашата страна е по-различна от Гърция, Румъния и Испания и защо не бе спазена поне уговорката, че признаването на Косово ще бъде функция от създаването на солидни гаранции за развитието на тази държава като демократична и правова.
Излиза, че въпросните интелектуалци се направиха на интересни, вдигнаха малко шум, а после пак полегнаха в обятията на обгрижващата ги власт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във