Банкеръ Weekly

Общество и политика

Лошият пример и епидемията от агресия

Александър Маринов

 

Има нещо гнило в днешна България, макар и европейска, натовска, преодоляла поредната криза. Не минава ден, без обществеността да бъде шокирана от жестоки, и - което е още по-страшно, все по-неразбираеми актове на агресия.

На всекидневното насилие в училище никой (освен пряко засегнатите) вече не обръща внимание. Отдавна сме престанали да се учудваме на размяната на юмруци, дори на насилието над жени на пътя. Зачестяват случаите на фатално "изясняване" на семейни конфликти. Ако преди две години не бяхме в състояние да проумеем как е възможно акушерка да нанесе жесток побой на четиридневно бебе, днес ни поднасят версията, че шестгодишно дете е застреляло хладнокръвно човек. Всъщност всички възможни обяснения на трагедията във Виноградец са ужасяващи. Нима опитът да се прехвърли вината за убийство върху невинно дете (с всички психически и морални последици) - само защото не подлежи на наказание, е лесен за възприемане? Тревожната диагноза е, че колективно - като китовете, сме се устремили към самоубийствената плитчина.

В тази ситуация прокламираните и носещи отговорност водачи на обществото не показват готовност да бъде обсъден остро и откровено въпросът:

"Какво става с нас?"

В интерес на истината мнозина поставят този въпрос - от умни,  образовани и препатили личности до обикновени, просто  потресени хора. Въпросът звучи в кресчендо, но отговор - поне убедителен - няма. Нещо повече, съзнателно или не, обясненията се търсят в погрешна посока. Например едно от модерните днес обяснения е "ефектът на прегарянето". Прегорели били акушерката, безумният шофьор убиец, размахващият пистолет пияница, псуващият в пленарната зала депутат...

Само че хората не са манджа, която прегаря, забравена на котлона. Първопричината в случая не е в индивидуалните психични отклонения, а в обществените условия. Дълбоко погрешно и много опасно е да се обясняват зачестилите индивидуални и колективни актове на агресия и автоагресия с изолирани психични или семейни проблеми. Истината трябва да се търси в

уредбата на живота ни като общност

като общество. Но именно от честния анализ на тази уредба и предприемането на необходимите мерки сме отчайващо далеч. В публичното пространство, под диктовката на силните на деня, доминира друга теза - че вървим в правилната посока, че проблемите са плод на лични провали и че е нужно не да спрем и да се опомним, а да забързаме крачка. Напред - към повече пазар, по-малко държава, към конкуренция, а не към солидарност, към повече пари, власт, слава и охолство - независимо от цената. Това поне е моделът на успех в живота, който се пропагандира у нас и е реализиран от малцина - тези, които не се спират пред нищо.

Иначе казано, първопричината за масовото оскотяване и бързо разпространяващите се метастази на агресията е в социално-икономическия модел, към който упорито се придържа господстващата класа. Модел, който генерира неизбежно

обедняване, мизерия и изключване

гарнирани с пълно пренебрежение към участта на засегнатите от тях. Съвсем не е случайно, че тези, които ръководят българската държава, отдавна не са предложили нито една сериозна, работеща политика за преодоляване на бедността, неграмотността, болестите, изключването, маргинализацията на все по-големи общности.

Политиката на държавата се подчинява на интереса на силните на деня. Вярно е, че съставът на силните се променя, но правилата на играта остават неизменни. Дори националният интерес, който би трябвало безусловно да доминира в сектори като външната политика и отбраната, е оплетен в лобистки схеми и лични кариеристични задгранични амбиции.

Необходимо е да обърнем внимание и на крайно зловредния пример на повечето публични личности у нас - тези, които не просто са постоянно показвани от медиите, а същевременно са облечени в реална власт. Престанали сме да обръщаме внимание на всекидневната словесна агресия на първите ни мъже и жени. А именно словесната агресия е малката топка, която бързо прераства в словесна лавина. Лошото е, че въпросните госпожи и господа въобще не си дават сметка за последиците от поведението си, което вероятно смятат за печелившо. Понякога това са на пръв поглед безобидни закачки ("Господин Борисов, излезте в коридора да се разберем като мъже"), понякога откровена омраза, напомпана от натегачеството на политическите фурнаджийски лопати. Приема се за "нормално" лидерите на синдикатите и работодателските организации да се ругаят в телевизионно студио и да са на косъм от сбиване. Дори премиерът не се притесни да обясни картинно на френския президент как "щял да набие служителите на НСО, защото са загасили лампите".  

Естествено, в днешния напрегнат и труден живот е разбираемо нервите да не издържат. Страшното е липсата на разбиране, че агресията трябва да се сдържа в името на общото съществуване. Агресията и цялата философия, че може да се преуспее за сметка на другите, са

бомба със запален фитил

в ядрото на обществото ни. Между другото, заслепената от алчност и властолюбие върхушка не забелязва, че ще потъне заедно с "кораба на глупците", който така самоуверено управлява. Не е възможно - поне в съвременния глобализиран свят, в едно и също общество продължително време да съжителстват охолството на малцина в непосредствена близост до мизерията, безизходицата и отчаянието на мнозина. В състояние на подобна системна нестабилност се активизират дори отдавна забравени и смятани за решени проблеми - достатъчен пример е изострянето на етнико-културните отношения в Западна Европа или засилването на расово-политическите вълнения в САЩ. В края на краищата никой от "каймака" на обществото не може да е сигурен, че на другия ден няма да "прегорят" шофьорът му, началникът на охраната, бавачката на детето, готвачката.

Причините за тези разрушителни процеси не могат да бъдат търсени само в политиката, но днес е наистина съдбовно дали българските политици ще успеят поне донякъде да видят и овладеят ставащото, да преодолеят алчността и егоизма си, да излекуват държавническото си късогледство. И да започнат поне да се преструват на възпитани.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във