Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛОШИ ДЕЦА ТЪРСЯТ ДОБРИ РОДИТЕЛИ

Главният проблем е риториката. Така 47-годишният шеф на кремълската администрация Сергей Собянин описа недоразуменията между Русия и Запада на срещата си със своя британски колега Джонатан Пауел на Даунинг стрийт 10 в Лондон. Визитата на Собянин бе един от опитите да бъде почистена атмосферата на диалога между Москва и западния свят от вредните замърсявания, които се приписват на журналистите.
Преди срещата на Групата на осемте в Санкт-Петербург през юли критиките срещу Русия главоломно нарастват. Москва даже е приела правила на добрия тон, които да не позволят на срещата на Г-8 да се зацикля върху неудобните теми. Табу е поставено върху такива въпроси като курса на долара, Иран, Беларус, Грузия и Молдова. Никакви формати обаче няма да ни накарат да мълчим, подчертава президентският съветник Игор Шувалов, който е натоварен да отговаря за организацията на форума в Санкт-Петербург. Ние сме длъжни да предупредим, че атака срещу Иран може да има непредсказуеми последствия върху световната сигурност, отбелязва и началникът на Генералния щаб Юрий Балуевски.
Действителното положение в Русия и информационното поле около нея са две различни картини, разтревожен обяснява Шувалов. Русия, която само за пет години успя да натрупа 145 млрд. долара валутни резерви и настоява да плати предсрочно всичките си дългове, би желала към нейното мнение да се отнасят с необходимото внимание. Доста журналисти вече изпробваха перата си върху темата за студените ветрове между Москва и Вашингтон. Играта на топло и студено за причините за острата полемика между САЩ и Русия обаче силно прилича на игра на руска рулетка. Може би опасния патрон е заредил президентът Владимир Путин, който се опитва да превърне своята страна в енергийна свръхдържава. Да се представя Русия като ядрен есминец, който е насочил дулата на своите тръбопроводи срещу Запада и близките съседи, обаче е преувеличено. Да се разглежда Путин като лошото дете на демокрацията заради стремежа му да защити според своите представи националните интереси на страната също изглежда пресилено. У нас може би има проблеми с демокрацията, но Русия е прозрачен, позитивен и отговорен партньор, подчертават Шувалов и Собянин.
Против демонизирането на руските амбиции за икономическа мощ е и бившият шеф на кремълската администрация Александър Волошин, който прецени политическите подходи, по които САЩ оценяват Русия и страните от постсъветското пространство, като изкривени и неадекватни. Режимът на грузинеца Михаил Саакашвили държи в затвора бизнесмени и ги освобождава срещу откуп, а украинският президент Виктор Юшченко можеше да докаже легитимността си, като проведе нови избори, а не трети тур, смята Волошин, който сега е председател на надзорния съвет на Единната енергийна система на Русия. Европа и Русия са еднакво зависими един от друг, подчертава бившият шеф на кремълската администрация от времето на Елцин.
Енергийният диалог буксува, защото никой в Европа не си дава труда да обясни какво означава диверсифицирането на доставките от Русия, твърди бившият премиер Михаил Касянов. Москва подозира, че зад това название се крият политически цели за намаляване на руските доставки. Необходима е по-голяма прозрачност и по-дълбока интеграция между Русия и Европа, предлага като рецепта Касянов, който от известно време пребивава в състоянието опонент на Кремъл. Тази теза се вписва и в логиката на Москва, която предлага откритост срещу инвестиции в стратегическите си отрасли. Нервността, с която Русия се опитва да убеди партньорите си, че е добронамерена, започва да става контрапродуктивна. Покачването на цените на енергоресурсите заедно с покачването на руските амбиции силно клатят лодката на съгласието, възникнало за кратко време след края на студената война. Русия с протегната ръка бе удобен партньор от ерата на Борис Елцин. Но Русия с енергийна тояга в ръка от времената на президента Владимир Путин прилича на непредсказуем силует.
Президентът Джордж Буш заяви неотдавна, че не му е безразлично кой ще стане негов приемник след 2008 година. Той даже не скри, че силно би желал това да бъде неговият брат Джеб Буш, губернатор на Флорида. Путин няма живи братя. Загинали са през войната - единият на фронта, другият - по време на блокадата на Ленинград. Но аз също съм гражданин на тази страна като всички останали и искам да кажа своето мнение относно приемника, заяви Путин на срещата си със сътрудници на руския държавен телевизионен канал Русия. На въпроса защо бе така остър в годишното си обръщение към парламента руският президент отвърна - трябва да се съсредоточим на заплахите, които страната трябва да идентифицира и всеки гражданин трябва да знае. А защо толкова държи на икономиката? Защото, ако нямаш пари, няма да отидеш в магазина да си купиш нито пушка, нито ракета, нито лекарство. Първо Карл Маркс, после Фройд и всички останали, разясни позицията си Путин.
Може би е прав Александър Рар, немски експерт и биограф на Путин, който смята, че Путин ще се превърне в руския Дън Сяопин след 2008 година. Путинизмът ще остане, убеден е Рар. А стремежът на Путин, според немския експерт, е да създаде нов газов ОПЕК в Централна Азия - заедно с Казахстан, Узбекистан и Туркменистан и с подкрепата на Китай, и да подпише споразумение между НАТО и Договора за колективна сигурност, който сега включва Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Киргизия и Таджикистан. В борбата за идеи и ценности Путин залага на близките съседи и стратегически партньори, към които включи Китай и Индия. Фразата от посланието му Товарищ волк знает кого кушает (Другарят вълк знае кого да изяде) подсказва, че Русия също би искала да бъде вълк, ако законите станат вълчи.
Рейтингът на Буш пада, Блеър се оттегля, Берлускони и Шрьодер се оттеглиха, а Путин трупа точки към рейтинга си и самочувствие. Войната на думите започва да дотяга, защото опитите да се изобрети нова политика спрямо Русия тъпчат на място. Политическите анекдоти приписват на Путин желязна хватка. Например той върти на шиш Юшченко, а отстрани наблюдава Лукашенко и пита - защо го въртиш така бързо. Защото, като намаля темпото, краде от въглищата, отвръща Путин. В британския съд съвсем сериозно се съдят двама руски олигарси - Борис Березовски и Михаил Фридман. Березовски заплашил Фридман, че ако участва в покупката на влиятелния руски всекидневен вестник Коммерсантъ, ще му видят сметката. Това на руския жаргон, използван преди няколко години от президента Путин срещу терористите, звучи като Мы тебя замочим (в сортире - е продължението в цитата по Путин). Британците недоумяват пред непреводимата руска фраза, но двамата олигарси добре знаят какво и колко се крие зад този израз. Може би е прав Александър Рар - путинизмът може да има по-трайно бъдеще от самия Путин.
Толкова ли е страшен Путин, който иска ред вкъщи и уважение навън? Разминаването идва от начина, по който го изказва, и от нагласата, с която се опитват да го разберат. Може и да е прав шефът на кремълската администрация Сергей Собянин - в думите, по-точно в риториката, е проблемът. А иначе кой какво търси и кой какво иска изглежда достатъчно ясно. Учудващото е мълчанието на агнетата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във