Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛИВАНСКОТО ЗАВРЪЩАНЕ ОТ РИМ

Важното е да напуснем Рим с конкретна стратегия. Това бе надеждата на Генералния секретар на ООН Кофи Анан преди международната конференция за намиране на изход от кризата в Ливан. Надеждите на Генералния секретар винаги са били сигурен барометър за невъзможните мисии на международната дипломация. Обикновено те са обвити в до болка познатите дипломатически клишета като незабавно спиране на огъня или мирно разрешаване на кризата, макар че със сигурност в най-новата история не е известен случай на незабавно спиране на огъня. Известни са обаче многото случаи на военно решение за мирно разрешаване на конфликти. Освен това спирането на огъня винаги е било дълъг и мъчителен процес, докато го набутат във фризера на поредното близкоизточно примирие. Така е от времената след Кемп Дейвид, Осло, Мадрид и всякакви пътни карти за мир в Близкия изток.
Впечатлително е, че този път Анан използва думата стратегия, която очевидно заменя клишето за мир, но не и неговия смисъл. Колко ли пъти в историята на конфликти от този род шефът на Световната организация е призовавал за мир, надявал се е да бъде чут, но и прекрасно е знаел, че това е невъзможно? Отговорът е, че тези призиви са станали част от протокола на една криза, че са безброй много или поне толкова, колкото са били на брой самите конфликти. В отговора и този път трябва да се включи
една малка подробност
Да искаш стратегия е доста неудобно, след като самолети, танкове и ракети са свършили своето, вкарали са ООН в ролята на Червен кръст и са показали, че до този момент дипломатическата стратегия е липсвала или поне е била за сметка на военната тактика. Във всеки случай важното е, че тази ливанска конференция в Рим все пак накара конфликтът да започне да се намества на международната дипломатическа маса. Важно е, защото отдавна локалните конфликти имат глобално лице, а тези в Близкия изток са твърде много, твърде непредсказуеми и твърде взаимосвързани - от израело-палестинския проблем, през нестабилния Ливан и самоизолиралата се Сирия до големия хаос в Ирак и ядрените амбиции на Иран. Всеки един от тези конфликти едновременно е локален, регионален и световен и това може би е причината авторитетни медии да си пуснат така въображението, че да говорят за Трета световна война.
Сигурното преди, по време и след конференцията, която се проведе в италианската столица, бе, че последното нещо, на което някой да се е надявал е незабавното постигане на мир. Поне от шестдесет години насам, когато става дума за Близкия изток, никой не може да си позволи
да бърка мира с примирието
Даже се е получило едно безумно понятие от словосъчетанието трайно примирие. То трябва да означава нещо средно между войната и мира, нещо по-трайно от самите тях. В този смисъл спирането на огъня отдавна е станал основополагащ проблем. Така го формулира и съпредседателят на конференцията, италианският външен министър Масимо Д'Алема. Той даже го нарече първия основополагащ проблем.
Едва ли някой, даже и сред тези с голямо и добронамерено въображение, си е представял, че една декларация от една конференция ще доведе до пробив и страните в конфликта ще се стреснат до такава степен, че да захвърлят оръжията. Независимо че на конференцията в Рим бяха представени едни от най-важните международни организации и държави - от ООН през Европейския съюз до Световната банка. Там бяха и Съединените щати, Русия, Франция, Великобритания, Германия, Египет, Саудитска Арабия... Списъкът на участниците бе внушителен. Както бе внушително и
традиционното разминаване между тях
Формулировките в текста на декларацията например станаха предмет на сериозни спорове, на които могат да завидят и най-изтънчените езиковеди. Франция настояваше за формулировката незабавно спиране на враждебните действия. Съединените щати пък настояваха за текста: ще се предприемат незабавни действия. След като не се разбраха за думите, се стигна до съгласие за формулировката, че ще се работи спешно за прекратяване на враждебните действия. Тази дискусия за смисъла на формулировките не е нищо друго освен доказателство за различията, с които всеки тръгва да се включва в решаването на кризата.
Пробив е последното нещо, за което може да се приеме заключителната декларация, в която се настоява прекратяването на огъня да е трайно, постоянно и цялостно. Нещо повече, има очевидни поводи повечето анализатори да са на мнение, че италианската среща бе един дипломатически провал или поне дипломатическо безсилие. Консенсусът на участниците в нея бе наистина сведен до максималния минимум от две неща - да се отправят призиви за спиране на огъня и да се подкрепи идеята за разполагане на международни сили в Ливан с мандат на ООН. При това без да се уточнява кои страни ще участват в тях, нито пък по какъв начин.
Ако има дипломатически провал
той се състои в това, че каквито и умиротворителни сили да се пратят, те нямат шанс да бъдат ефективни, ако предварително не са договорени принципните условия на примирието. Не съществува международна сила, нито светът разполага с възможности да повлияе на Хамас, Хизбула, Иран или Сирия… След като те (чуждестранните сили) не могат да ги спрат, защо тогава притискат нас? Тази констатация и въпрос са на авторитетния израелски политик вицепремиерът Шимон Перес. Те не изглеждат без основание особено на фона на спора под чия егида да са международните сили, които ще бъдат разположени в Ливан - на ООН, НАТО или ЕС. Още едно скромно потвърждение за тезата, че международните организации много отдавна така си преливат съдържание, че в един момент всички започват да изглеждат като сини каски, които единствено са в състояние да наблюдават и на които единственият им проблем е как да осъществят тясната координация помежду си. За егидата на НАТО настояваше Израел. Това предложение донякъде смути НАТО и ядоса Франция. Шефът на Пакта Яп де хоп Схефер се задоволи само да каже, че дискусията за възможна роля на НАТО в прекратяването на враждебните действия между Израел и Хизбула е преждевременна. Сега не е моментът… Виждам (че се разглеждат) много предположения - всяко с въпросителен знак. Не изключвам нищо. Но засега няма да коментирам евентуална роля на НАТО, бе становището на Схефер. То не можеше и да е друго освен предпазливо. Особено след категоричната отрицателна позиция на Франция. Искаме или не, НАТО се възприема в тези региони като въоръжената ръка на Запада и затова, като имидж, тя не е подходяща за тази мисия, посочи Ширак в едно интервю за Монд.
Причините за това безсилие са няколко
при това твърде очевидни. Първо, в конференцията не участваха страните в конфликта - Израел и ливанската шиитска групировка Хизбула. Второ, при това положение е невъзможно да се намери неутралният посредник, който без емоции да направи аритметиката. И след конференцията в Рим двете страни в конфликта показаха, че са далеч от момента, в който могат или искат да преценят, че преговорите са за предпочитане. Само ден след нея Хизбула изстреля най-много ракети към Северен Израел от началото на кризата. А Израел прие резултата от конференцията като разрешение да продължи операциите си в Ливан. В Рим ние в действителност получихме разрешение да продължим операциите си, докато Хизбула бъде изгонена от Южен Ливан и бъде разоръжена… Всеки знае, че победа на Хизбула ще представлява победа на световния тероризъм. Това ще е катастрофа за целия свят и за Израел, заяви пред израелското военно радио израелският министър на правосъдието Хаим Рамон. Малко преди това генерал Уди Адам, който ръководи Северния военен окръг на Израел, побърза да прогнозира, че израелското настъпление срещу Хизбула в Ливан може да продължи още няколко седмици. Израел все така поддържа искането си да му бъдат върнати незабавно отвлечените двама войници и да се приложи резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН. Тази резолюция призовава за разоръжаване на Хизбула и за разполагане на ливанската армия в южната част на страната. За радикалната шиитска групировка Хизбула пък единственото решение е размяна на затворници с Израел чрез непреки преговори и незабавно прекратяване на огъня.
Ако това са формални причини, има една друга, която е много по-важна, и тя е породена от
самото естество на нещата в Близкия изток
В конфликтите там никога няма само две страни. В тях винаги пряко или косвено са замесени всички в региона и това състояние пречи да се търси и намира логиката на конфликта. В тази логика на пръв поглед сега са преди всичко Израел и Хизбула. Само че в нея с пълна сила присъстват и Сирия, и Иран, които покровителстват Хизбула.
Ливанското завръщане от Рим не донесе конкретна стратегия, както искаше Генералният секретар на ООН Кофи Анан. И това нямаше как да се случи. Условията за траен и постоянен мир винаги са били резултат на действия срещу фанатиците. Може би от сцените танкове като таксита интерес имат единствено те, тъй като се чувстват във форма само когато са извън контрол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във