Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЛИСАБОНСКИЯТ ДОГОВОР ВСЕ ОЩЕ СЪЗДАВА ПРОБЛЕМИ

Ратифицирането на Договора за реформи направи чудо с управляващите и опозицията - от врагове ги превърна в съмишленици, макар и само за един петъчен следобед. Единствено партия Атака зае ролята на критик, макар и на моменти с доста неясни аргументи. А иначе от разяснителната дискусия на депутатите така и не се разбра какви точно ще са последствията от Лисабонския договор за България. Всъщност подобна бе позицията на политиците ни по време на целия период на преговори. За разлика от други страни, които водеха дебати по какъв начин новата Евроконституция ще засегне националните им интереси, у нас почти всичко, спуснато от Брюксел, се приемаше в по-голяма или по-малка степен безкритично.
Единственото, срещу което нашите политици възразиха категорично май бе да пишем еуро вместо евро. Докато Полша и Великобритания например отстояха Хартата на основните права на ЕС да няма задължителен характер за тях.
По този повод трябва да се напомни, че за последните седем години българската държава е платила близо 1.521 млн. лева обезщетения по дела в Европейския съд по правата на човека. Досега обаче политиците ни не са се замисляли дали страната ни ще може да изпълни задълженията си по Хартата на основните права на ЕС и колко ще струват евентуалните й нарушения.
Италия получи още едно депутатско място в Европейския парламент, което през 2009-а ще изравни броя на представителите й с този на Великобритания (които са 73). Полша си осигури още гаранции, че ще може да влияе за отлагането на решения на ЕС, които не харесва.
Всъщност приемането на Договора за реформи постави редица въпросителни и на европейско ниво. Все още не е изяснен статутът на бъдещата общоевропейска дипломатическа служба. Засега преобладаващото мнение е тя да бъде междуправителствена агенция, а не нова институция, което ще позволи на държавите членки в по-голяма степен да представляват собствените си интереси. От друга страна пък, Комисията и Съветът на ЕС искат да запазят собствените си правила и компетенции в рамките на службата, тъй като тя до голяма степен ще изземе техните досегашни функции в областта на външната политика на ЕС. Новата администрация трябва да обслужва бъдещия върховен представител по външните въпроси, който ще съвместява сегашните длъжности на генералния секретар на Съвета на ЕС Хавиер Солана и на еврокомисаря по външна политика Бенита Фереро- Валднер. В нея ще работят представители на Европейската комисия, на Секретариата на Съвета на ЕС, както и дипломати от 27-те държави членки. Очаква се тя да държи на служба хиляди експерти. Мотивацията на техния брой и разпределението на длъжностите им засега са неясни. Всъщност все още дори не се знае колко ще струва дипломатическата служба и как ще бъде финансирана, тъй като в макрорамката на ЕС за периода 2007-2013 г. не са предвидени средства за нея. Не са определени и заплатите на бъдещите дипломати. В България също все още не е правен анализ по какъв начин възникването на тази институция ще засегне нашата дипломация.
Доста размит остава и образът на единната външна политика. От началото на годината в общността възникнаха два остри спора между страните членки - за статута на Косово и за американските визи - няколко държави подписаха споразумения със САЩ въпреки несъгласието на Брюксел. Оказа се, че Европейската комисия няма достатъчно силни механизми за натиск върху членките на съюза, а подобно разединение отслабва позициите на целия ЕС пред света.
Тези и подобни примери са източник на очакването от бъдещия върховен представител да играе обединяваща роля в общността, поне по отношение на външната политика.
За хармонизирането на вътрешноевропейската политика ще отговаря председателят на ЕС. Той ще ръководи организационните дейности, които сега извършват по време на шестмесечното ротационно председателство на държавите членки, ще организира срещите на върха и ще решава спорове между страните в общността. Веднъж бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър попитал: Чий телефон да завъртя, ако искам да се обадя в Европа? Според експерти от следващата година отговорът на този въпрос ще бъде по-скоро: на председателя на ЕС, а не на върховния представител. Въпреки че и двамата ще имат силни позиции в съюза, вероятно личната харизма, а и политическо влияние ще имат по-решаваща роля, отколкото самите постове като такива. Сред фаворитите за председател на ЕС се подреждат бившият британски премиер Тони Блеър и люксембургският министър-председател Жан-Клод Юнкер, а неотдавна в публичното пространство започна да се спряга и името на германския канцлер Ангела Меркел. Междувременно тази седмица министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова съобщи, че и лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски бил сред обсъжданите за високия пост. Ден по-късно обаче говорителят на партията Станимир Илчев каза, че не му е известно да има официална заявка от ЕС за това, че името на Сакскобургготски да се спряга за първи председател на Европейския съвет. Хавиер Солана пък е фаворит за длъжността върховен представител по външната политика на ЕС. Във всеки случай хармонията между личностите, които ще заемат двете длъжности, ще е от решаващо значение за обединяването на общността.
Според Договора се разширяват правомощията на пряко избрания от гражданите на държавите членки Европейски парламент. В сферата на законодателството те стават напълно съпоставими с тези на Съвета на министрите. Същевременно се правят усилия да се рационализира организацията на Европейската комисия - броят на комисарите ще бъде намален и от 1 ноември 2014 г. ще съответства на 2/3 от броя на държавите членки. Може да се каже, че най-положително въведение в документа е правото на гражданите да изискат Европейската комисия да преразгледа даден казус или закон, когато под искането стоят поне един милион подписи.
Друго революционно нововъведение в Договора за реформи е принципът на субсидиарността - правото на националните парламенти да упражняват мониторинг и натиск върху Комисията по повод на нормативните актове. При условие че една трета от националните парламенти се обявят срещу дадено решение, Комисията е длъжна да го преразгледа. Подобен механизъм е нож с две остриета - от една страна, ще засили прякото влияние на държавите членки върху ЕС, но и ще утежни процедурите и ще увеличи вероятността всяка държава членка да дърпа чергата към себе си.
Всъщност идеята на първоначалната Евроконституция, отхвърлена през 2005 г., бе учредяването на федерация от национални държави или на така обсъжданите и желаните от някои Европейски съединени щати. В крайна сметка държавите членки не успяха да стигнат до единодушие дали да изградят федерация със силна Еврокомисия и слаби парламенти или Конфедерация със слаба комисия и силни парламенти. Още тогава беше поставен с цялата му сериозност и тежест въпросът Quo vadis Europa? (Къде отиваш, Европа?). Той за жалост намери категоричен отговор в новия Договор за реформи, най-малкото поради факта, че европейските лидери не успяха да очертаят по безспорен начин границите на Европа, докъде ще спре разширяването. Неслучайно неговото подписване беше съпроводено със създаването на т.нар. група на мъдреците, която да размишлява и да предлага нови идеи за бъдещето на Европа за периода 2020-2030 година.
Принципно ратифицирането на Договора за реформи е в кърпа вързано. Известни съмнения поражда предстоящият през юни референдум в Ирландия. Има вероятност да възникнат някои сложности и в Полша, след като миналата седмица братята Ярослав и Лех Качински открито се противопоставиха на ратифицирането му в парламента. Двамата настояват да се включи специален текст, който гарантира правото на Полша да блокира някои решения на ЕС, както и да бъде гарантирано още веднъж, този път на национално ниво, че Варшава няма да бъде обвързана със задълженията по Хартата на основните права. Според тях тя оставя отворени вратички за евентуални териториални претенции на Германия към Полша, както и за сключването на брак между хомосексуалисти. Премиерът Доналд Туск отказа да приеме исканията им и обяви, че ако не се стигне до компромис, най-вероятно ще се търси одобрението на договора чрез референдум.
Жителите на финландските острови Аланд пък заплашват, че ще се възползват от правата си на автономия и няма да одобрят Договора за реформи, ако не бъде вдигната забраната на ЕС върху любимия им тютюн за дъвчене (moist oral snuff). Заплахата им е напълно реална, тъй като за хората от островите Аланд важат специални изключения от правилата за присъединяването към ЕС и те гласуват отделно от Финландия, включително и сега за договора.
При евентуалното отхвърляне на общоевропейския документ, колкото и минимална да е тази вероятност, ЕС ще изпадне в най-тежката криза в историята си. Вероятно именно затова Договорът за реформа, който видоизменя Договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз, не бе подложен на одобрение чрез общ референдум от гражданите на държавите членки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във